Църквата е катедрала на Варненската и Великопреславска епархия на Българската православна църква.

На 9 ноември 1879 година Варненско-Преславският Митрополит Симеон свикал православните християни от Варна да изберат осемчленна комисия, която да се погрижи за събиране на помощи и построяване на църква и училище.

През 1880 година, на 22 август, след тържествен молебен Българският княз Александър положил основния камък на съборната църква във Варна и бил подписан от Негово Височество.

На 9 октомври 1882 г. Комисията възлага на майстор Янко Костанди строителството на църквата, съобразно плана на одеския архитект Мааса. На 15 март 1884 г. Комисията ангажира като строител майстор Генчо Кънев.

На 30 август 1886 г. в новопостроената църква се извършва първата литургия.

Цялостното художествено зографисване е дело на художника Николай Ростовцев. 

До 1952 г. е доизградена камбанарията на храма и са поставени нови полилеи, изработени от резбаря Петър Кушлев.

На 15 август 2014 г. – петък, варненци отпразнуваха с традиционните за случая тържества големия православен християнски празник Успение Богородично. По решение на Варненския Общински съвет от 1993 г., този ден е определен и за празник на града. Освен това за осма поредна година с решение на Министерски съвет той беше обявен за официален празник - почивен ден за всички жители на Община Варна.

По традиция, с участието си уважиха празника и много официални лица. На богослужението във варненската катедрала присъстваха, кметът на града Иван Портних, областния управител на Варна Иван Великов, както и представители на местната власт, военноморските сили, народни представители и др.

По време на службата архиереят ръкоположи в свещенически сан дякон Стефан Николов, и в дяконски сан Теодор Трошев.

Непосредствено след светата Литургия пред катедралния храм-паметник „Св. Успение Богородично” под звуците на националния химн бяха тържествено издигнати българският трибагреник, флагът на град Варна и европейското знаме.

Празникът продължи с литийно шествие около площад „Св.св. Кирил и Методий” с иконата на Богородица. Шествието беше предвождано от духовия оркестър на Военноморските сили, а иконата беше носена от четирима матроси.

В 17:30 ч. Негово Високопреосвещенство Варненския и Великопреславски митрополит Йоан се отправи към храм „Св. Николай”. Там кириарха взе участие в традиционната "Варненска седянка",където самодейни фолклорни състави изнесоха, кратка програма.

На събитието присъстваха , председателят на БЧК-Варна Илко Раев и част от доброволците, които се включиха в разчистването на квартал Аспарухово след наводненията.

http://mitropolia-varna.org//index.php?option=com_content&task=view&id=2118&Itemid=1

„Седянката е тържество за всеки българин, стар и млад. Всеки отива да се научи или да научи другите, да се весели, да пее, да играе и да поприказва с другарки и приятелки.

Момците и момите слушат разказите на старите и тия разкази им служат като закон – пътеводител в живота. Старите разказват, това което знаят по народното предание, което са им разказвали техните деди и което са пазили свято без изменение в своята памет…

На седенките излизат на показ всички вярвания, тук е цялата българска литература, тук е школата, в която се възпитава младото поколение.” Л. Каравелов

На 15 август – Успение Богородично, в Духовно-просветния център „Св. архангел Михаил” ще отбележим празника Успение Богородично по един традиционен за българската култура начин на забавление – „Седянката”. За съжаление този вид събирания и веселби не са достигнали до нас, изчезвайки напълно в средата на миналия век. Сега можем да ги видим единствено на сцената, където определен ансамбъл пресъздава живота на нашите предци, прекроен през призмата на актьорското майсторство и хореографията.

На 15 август на площада пред храм „Св. Николай Чудотворец” ще „свалим” Седянката от сцената, за да я изживеем истински, всички заедно, така както е било.

Събитието ще започне с вечерна молитвена служба, и ще продължи на “мегдана“ пред църквата с народна музика и хора от фолклорните състави в село Тополи и танцова школа „Колеви”, в които ще могат да участват всички желаещи. Седянката ще бъде открита със слово на Негово Високопреосвещенство Варненският и Великопреславски митрополит Йоан.

После ще се месим хляб с Надежда Савова основателкате на веригата хлебни къщи в България. Тя ще покаже символиката в съставките, омесването и печенето на хляба, като и народните и църковните обичаи свързани с традицията на домашния ръчно приговен хляб.

Следващия акцент в Седянката ще бъдат лекциите на философа Иван Христов и на Климен Христов от СУ „Св. Климент Охридски”. Иван Христов ще говори за последното философско и религиозно движение в Православието през 14 век – антилатинските спорове и за тяхното значение като елемент от българската идентичност до днес.

Диалога със западната култура е бил винаги част от българския живот и политика без да води до сляпо копиране и обезличаване. Традиционните области на вярата обичаите и фолклора, които представляват основната част на културността на един народ са винаги свързани със същите области на другите народи и съществуват в диалог с тях.

Климент Христов ще покаже как православните християни възприемат Св. Богородица и колко много тя присъства в ежедневния живот на всеки вярващ човек, като пример, застъпница и помощница.

Седянката ще завърши със среща с част от доброволците, които се включиха в разчистването на квартал Аспарухово след наводненията.

Хора от църквата и от Българския червен кръст ще разкажат за своята среща с другите хора по време на бедствието и докато си помагаха да се справят с неговите последствия.