Източник: http://blogs.ancientfaith.com

Голямото предимство да мислиш за Бог по законен начин е, че нищо не трябва да се променя. Ако това, което се случва между нас и Бог, е изцяло външно, въпрос на подреждане на нещата така, че да се избегне вечно наказание или да се получи насладата от вечна награда, тогава светът може да продължава да бъде такъв, какъвто си е. В законния модел, който доминира съвременната християнска мисъл, нерелигиозният свят от нещо се превръща в нищо повече от арена, сцена, на която играем моралните си и психологични дилеми, чакайки само да ни бъдат дадени окончателните оценки, когато умрем.

В съвременните разбирания за света, Христовата смърт и възкресение не променят нищо в ежедневието. Ефектът им изцяло и напълно е премахнат от този свят и е запазен за следващия. Това е много изгодно за християнската мисъл, като всичко значимо става теоретично, далечно от сферата на практическата дискусия. Не само, че делото на Христос не променя нищо в този свят, то не променя и нищо в нас, освен моралното или психологично убеждение. И следователно няма нужда да спорим или да полагаме усилия над нищо друго, освен над абстракции. Инертният свят на секуларизма остава непокътнат.

Това значи, че ако „приемането на Иисус за мой Господ и Спасител” променя единствено предразположението ми към вечността, то тогава е напълно безсмислено в този свят. Всичко, което правят християните в този свят, би било всичко друго, освен символ на вечността.

Но това не е учението на Новия Завет или класическото Християнство. Когато св. Павел казва, че в кръщението „ние, които се кръстихме в Христа Иисуса, в Неговата смърт се кръстихме” (Рим 6:3), той няма намерение да внуши, че то води единствено до промяна в отношението ни към вечността.

Историческата смърт на Христос също е събитие извън обсега на човешките възприятия и става истински действително във водите на Кръщението и в живота на вярващия. Християнството, в своята истинска и автентична форма, е несъмнено реалистично в ученията си. Хлябът и виното наистина и фактически се превръщат в Тялото и Кръвта на Христос, и т.н. Чудесата на Христос са повече от морални уроци – те са действително нахлуване на Божието Царство в този свят, навлизане на рая на земята.

Този духовен реализъм е основата на свързания с тайнствата живот на Църквата, както и на цялата аскетична и мистична практика. Православните християни се молят, за да се обединят с Христос, не за да Го известяват или увещават. Всеки празник, като самите тайнства, е в сегашно време, обитание в този свят на духовната реалност, която представлява.

И така нашето спасение в този свят представлява преобразяване, обединението на земята и небето. Празникът Коледа, погледнат в тази светлина, е празник на преобразяването. Няма нищо „законно” в събитието. Нашето положение в очите на Бог не се променя и не е променено – защото ние винаги сме били възлюбени в Господ. Така е, защото Той ни обикнал толкова, че изпратил Сина Си в този свят – за да можем ние да се преобразим. Ние се подготвяме за празника на Коледа чрез молитва, пост и дела на щедрост, защото очакваме да бъдем променени. Очакваме самите ние да станем мястото за раждане на Господ. Това е там, което ангелите ще пеят и мъдреците ще се покланят. Това е там, където Неговата най-скъпа Майка ще Го люлее в ръцете си и ще Му дава млякото на нашия човешки род. Там е и където, поред, самите ние ще пием наградата на вечния живот.

Но няма поука, която да се извлича от историята, не се очаква психологичен напредък. А за секуларистите (или светските християни), които могат да станат свидетели на Празника, тяхното заключение би било „Нищо не се случи”. Защото преображението грижливо осъществено от Христос остава предимно незабележимо за външния наблюдател. То дори ще изглежда „безполезно” за света.

Христос живял живота Си напълно като Бог и напълно като човек. И Той бил точно толкова напълно Бог преди да направи първото Си чудо, колкото и на следващия ден. Нито едно от чудесата Му не било от някаква специфична полза (освен за неколцината, които били изцерени). Но повечето от незрящите хора в Израел по онова време останали слепи. Хиляди от парализираните никога не били способни да ходят. И, с някои малки изключения, всички, които влизали в гробовете по време на Неговото служение, останали там и се превърнали в прах.

Какво добро е направила Коледа?

Изкушението е да отложим „доброто” на Коледа за някоя абстрактна теоретична реалност. Най-големият пример на тази абстракция дойде чрез еволюцията на съдебния (законния) модел на християнската вяра – далеч най-преобладаващата форма на популярно, съвременно християнство. На вярващите се казва, че техните религиозни действия са били посрещнати с одобрение от Бог и че техният вечен живот е гарантиран. Това, което остава за Църквата при подобно разбиране, е да се съсредоточи върху моралното и психологично здраве и напредък. И все пак, бързо може да се забележи, че моралните и психологични действия нямат въздействие върху вечността (тъй като ние сме спасявани по милост, не по дела), така че моралните и психологични ползи са просто временни и ценни само за вярващите. Тези сантименталности (да се чувстваш добре по отношение на морала и психологията) са валутата, с която съвременната Църква търгува.

Но преображението, което Христос постига в света, понякога познато в сърцето, е скрито съкровище. Няма аргумент, който може да го докаже. Точно както учениците Му не са могли да докажат възкресението, така и ние можем само да станем свидетели и да кажем какво сме видели. Това, което видим и на което станем свидетели, обаче, ще остане скрито за другите. Тайната на Христос в този свят понякога се разкрива, позволява се на някой светец да се яви, някоя икона се просълзява. Но тайната остава скрита с цел.

Изкуплението на света не става с наблюдение (Лука 17:20). Ако Божието Царство беше наложило на света своята скъпоценна свобода, изисквана от любовта, това би означавало загуба и всичко би било заради нищо. Но любовта запазва свободата на света с цената на очевидното. Така че, чистите по сърце са тези, които виждат Бог.

Сърцата ни не се очистват чрез чувства, нито пък могат да са чисти просто въз основа на законността. Вместо това ние постим и се молим и полагаме усилия да даваме, а Царството търпи насилие (но не светът), и Царството разкрива скъпоценната си перла пред очите на чистите.

Само това е Коледата, която си заслужава да се търси – незаконна и заровена дълбоко в един помрачен свят. Какъв мрак би могъл да я разбере?