(Св. Антоний Велики)        Веднъж, някой от учениците на преподобни Антоний като видели множеството монаси, живеещи в пустините дълбоко религиозен живот с голяма ревност към Бога и братолюбие помежду си, попитали го: "Отче, дали дълго време ще се продължава тази ревност и усърдие към уединение, към бедност, към смирение, към любов, към въздържание и към всички други добродетели, към които така усърдно с привързани тези хиляди монаси, почти без изключение?"     Божият мъж така им отговорил, въздишайки и проливайки горчиви сълзи: "Ще дойде време, мои обични чада, когато монасите ще напуснат пустините и ще отидат в най-богатите градове; там наместо пещери и колиби, с които е пълна пустинята, те ще си изградят, стремейки се да надминат един другиго, разкошни сгради, които няма да бъдат по-долу от царските дворци. Вместо сиромашия ще има стремеж към събиране на богатства; смирението ще се превърне в гордост; мнозина ще бъдат горделиви със своето образование; любовта ще изчезне; на место въздържанието ще се яви чревоугодието, и мнозина от монасите ще бъдат загрижени да си доставят изискани ястия, както правят и миряните, от които те ще се отличават само по дрехи и шапки.  Но като живеят в света, те ще се срамят неправилно да си присвояват името "монаси" и "пустинници". Те ще се гордеят казвайки: "Аз съм Павлов, аз пък - Аполосов" (1 Кор. 1, 12). Като чели цялата същност на благочестието се заключава в значението на предшествениците, като чели е позволено и напълно справедливо да се хвалим с отците, както иудеите се хвалели със своя произход от Авраама! Обаче, между монасите от онова време някой ще бъдат много по-добри и по-съвършени от нас: защото по-блажен е онзи, който "е могъл да съгреши - и не е съгрешил, да стори зло и не е сторил (Сир. 31, 11), отколкото онзи, който се увличал от доброто, следвайки примера на добрите. Така Ной, Авраам и Лот, които прекарвали своят живот посред нечестивите, справедливо се прославят от св. Писание".    (из "Наръчна книга за духовен живот")