Св. Теофан Затворник
 

 

 

Милостта Божия да бъде с вас!

Забавих се с отговора, за което моля да ме извините. Вие питате как да поменавате умрелите в сектантство ваши родители.

Можете да ги поменавате в своята лична молитва и да се молите за тях, разчитайки на безпределната Божия милост, като на нея предадете тяхната участ. В църква обаче не бива да ги записвате за поменаване. Църквата се моли нейните чеда да запазят вярата и да преуспяват в нея, а за тези, които не са в Църквата, тя се моли да се обърнат към Православието и да се присъединят към нея.

Както обръщането трябва да се извърши тук, на тази земя, така и силата на тази молитва се ограничава от пребиваването на земята на тези, за които се молим. Църквата е жив съюз на всички вярващи, които заедно се съчетават в едно под нейния Глава - Христос Господ, като по този начин съставят и едно тяло, в което пребивават живите и умрелите вярващи. А живите и умрели невярващи са вън от нея и Спасителя Господ - Главата на Църквата.

Тукашните невярващи биват призовавани и ако се възползват от този зов и влязат в Църквата, то и отвъд ще бъдат нейни чеда. Спасителят говори: "Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен, а който не повярва, ще бъде осъден" (Марк 16:16). И още: "ако някой се не роди от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие" (Иоан 1:33), и това трябва да стане тук, на тази земя. И още: на небето може да се развърже само това, което е развързано и на земята. Имало е случаи, когато някой от достойните за Царството умирал с някакъв непростен грях и тогава Господ го връщал на земята да завърши незавършеното.

Умиращите вън от вярата и Църквата приличат на самоубийците. За самоубийците Църквата не се моли, защото те умират в смъртен грях, който остава непростен и неочистен с покаяние. Трудно ви е да чуете това, защото обичате вашите родители, но към тях може да се приложи онова, което е положено за младенците, умрели без кръщение. Те се предават на безпределното Божие милосърдие.

Така и вие предайте Богу участта на вашите родители и се молете за тях в своята лична молитва, щото Той да прояви към тях това Свое милосърдие по вашата вяра в него.

***

- Къде са душите на грешниците, не успели да се оправдаят тук? Какво място им е определено от праведния Съдия?

- След смъртта има частен съд, на който се определя участта на грешниците. Но окончателното решение за тяхната участ ще бъде на всеобщия Страшен съд. Дотогава те само ще очакват този страшен миг, като пребивават в страдание и ужас от него.

***

- Какво е това чистилище?

- Чистилището е термин от католическата вяра. Място, където се очистват неразкаялите се грешници. Очищението им се извършва от мъчения, съответстващи на греховете им. В него отиват всички, в които има някаква греховна нечистота.

В Православната Църква обаче няма такова учение. Ние вярваме, че участта на умрелите с покаяние и причащение, но не успели да принесат покаен плод или епитимия, бива облекчавана от молитвите на Църквата, от частните ни молитви за тях и, разбира се, от милостинята, раздавана в тяхна памет. Те живеят в надежда и не страдат, защото не се намират в мъки. Това донякъде прилича на католическото чистилище, но не е същото нещо.

***

- Какво представляват митарствата?

- Митарствата са частният съд след смъртта, където целият живот на умрелия бива старателно изследван с всички негови грехове и добри дела. Греховете могат да бъдат загладени от противоположни тям добри дела или принесено покаяние.

***

- Намерете в минеите датата 30 декември. Там е описано преминаването на митарствата от блаж. Теодора. През митарствата преминават всички починали грешници, които приживе не са успели да принесат покаяние. Само съвършените християни не биват задържани на митарствата, а направо отиват на небесата.

***

Бог да ви благослови и да запази вашата ревност да Му угаждате във всичко и без самосъжаление да вършите това, което съвестта ви признава за потребно в делото на спасението. Прочетете моите книги "Пътят към спасение" и "Какво е духовен живот и как да се настроим към него". И двете разясняват в какво се състои главната цел на нашия християнския живот, всички трудове и подвизи, както и накъде трябва да насочим тези подвизи, а именно - към очистване на сърцето от страстите. Който очисти сърцето си, той няма да бъде задържан на митарствата.

Спасявайте се!

«Письма свт. Феофана Затворника»
 

Превод: Десислава Главева

По време на скръб човешкото сърце е най-възприемчиво за приемане на спасителните истини на християнската Православна вяра. Това обстоятелство трябва да се използва умело от свещеника, и в проповедите си на погребение той трябва кратко, ясно и силно да излага църковното учение за живота и смъртта, за задгробния живот, за вечното спасение и погибел, както и за необходимостта от молитвата за починалите.
Свещеникът не бива да се увлича в проповедите си при погребение от изкушението да възхвалява живота и делата на покойника, нито от тънкотщеславния стремеж да показва някакви ораторски способности, а с искрено съчувствие да влезе в скръбта на близките и да ги утеши с Евангелското слово на Христа Господа. Той не се стреми да засилва трагизма, произхождащ от печалното събитие, при което и една неуместно казана дума извиква много плач и сълзи, а неговата цел е именно да утеши наскърбените, да им каже какво следва оттук нататък, а главно да ги убеди, че техният покойник сега най-много се нуждае от тяхната молитва и духовна помощ.
Това, което хората са чули на проповед при погребение, остава много години в съзнанието им, понякога и цял живот. Една добре изнесена проповед на погребение може да обърне невярващия във вярата, сектантина - в Православието, грешника - в покаянието... Затова свещеникът трябва да е добре подготвен за всяка своя проповед при погребение и никога да не лишава стеклите се на този тъжен християнски празник без своето слово.
Предлаганите проповеди обхващат различни теми и в зависимост от конкретния смъртен случай или погребална обстановка свещеникът прави своя избор. Предпочетената проповед може да се прочете или наизусти, да се преразкаже със свои думи или да послужи само за основа на погребалното слово. Добрите импровизатори могат да използват само някоя от набелязаните теми и да развият своя проповед, много по-добра от предлаганите.

Защото, ако благовествувам, няма за какво да се хваля: обязаност необходима ми се налага, и горко ми, ако не благовествувам"