Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.03.2014 14:43 - Символът на вярата - 2
Автор: fotinia Категория: Регионални   
Прочетен: 869 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 24.03.2014 14:44


Свещ. Даниил Сисоев 

 

image 

Ако ти си решил да се кръстиш – част 2

1. Верую во единаго Бога Отца Вседержителя, Творца Небу и земли, видимым же всем и невидимым (на църковно-славянски).
Вярвам в един Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо (превод).

2. И во единаго Господа Иисуса Христа, Сына Божия, Единороднаго, Иже от Отца рожденнаго прежде всех век; Света от Света, Бога истинна от Бога истинна, рожденна, несотворенна, единосущна Отцу, Имже вся быша.
И в един Господ Иисус Христос, Сина Божий, Единородния, Който е роден от Отца преди всички векове: Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен, роден, несътворен, единосъщен с Отца, чрез Когото всичко е станало.

3. Нас ради человек и нашего ради спасения сшедшаго с Небес, и воплотившагося от Духа Свята и Марии Девы, и вочеловечшася.
Който заради нас, човеците, и заради нашето спасение слезе от небесата и се въплъти от Духа Светаго и Дева Мария и стана човек.

4. Распятаго же за ны при Понтийстем Пилате, и страдавша, и погребенна.
И бе разпнат за нас при Понтия Пилата, и страда, и бе погребан. 

5. И воскресшаго в третий день по Писанием
И възкръсна в третия ден, според Писанията.

6. И возшедшаго на Небеса, и седяща одесную Отца.
И възлезе на небесата и седи отдясно на Отца.

7. И паки грядущаго со славою судити живым и мертвым, Егоже Царствию не будет конца.
И пак ще дойде със слава да съди живи и мъртви, и царството Му не ще има край.

8. И в Духа Святаго, Господа, Животворящаго, Иже от Отца исходящаго, Иже со Отцем и Сыном спокланяема и сславима, глаголавшаго пророки.
И в Духа Светаго, Господа, Животворящия, който от Отца изхожда, Комуто се покланяме и го славим наравно с Отца и Сина, и Който е говорил чрез пророците.

9. Во едину Святую, Соборную и Апостольскую Церковь.
В Една Света Съборна и Апостолска Църква.

10. Исповедую едино крещение во оставление грехов.
Изповядвам едно кръщение за опрощаване на греховете. 

11. Чаю воскресения мертвых,
Чакам възкресение на мъртвите.

12. и жизни будущаго века. Аминь.
И живот в бъдещия век! Амин.

Мисля, че си струва да се даде кратко обяснение на това вероизповедание. Защото често се случва на едни и същи думи да се дава съвсем различен смисъл.

И така, както вече видя, Символът на вярата се състои от 12 части (членове) и ние ще ги коментираме един по един.

ТВОРЕЦ НА ВСЕКИ ЕДИН ОТ НАС

1. Вярвам в един Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо.

Вярата тук не е сляп отказ от разум, както смятат атеистите, а напротив – негова висша проява. Човекът намира Твореца със своя ум и сърце и затова Му се доверява. Повярвал, човекът първо признава съществуването на невидимата реалност и по този начин пред неговия разум се откриват нови хоризонти, а след това той започва да се доверява на Бога, като по този начин чувства, че животът му е под висша, надеждна защита.

Главният обект на вярата на християните е Бог. Под това име ние разбираме Безкрайната Духовна Същност, непознаваема до край в Своето безмерно могъщество, мъдрост и слава. Бог е вездесъщ и вечен (Той е извън времето), всемогъщ и всичко Му е известно. Той е съвършената Правда и Любов, не се нуждае от нищо и Сам всичко щедро дава. Бог не може да бъде ограничен от никакъв конкретен образ: Той не е нито материя, нито енергия, нито космос, нито висш разум, нито висша част на душата. Напротив, всичко, което съществува, получава от Него битие: живото получава живот, разумното – разум, силното – сила.

Бог се нарича един, не защото на когото и да се кланят хората, те се кланят Нему, а защото само Той единствен е истинно съществуващ, а всички други същества, които хората заради неразумие наричат „богове“ (например Зевс, Кришна, Перун) са лъжа, заблуда и самозаблуда, зад които се крият падналите ангели, т.е. демоните. И така освен Бога Творец, в когото вярват всички християни, няма никой друг.

Единият Бог се нарича Отец, защото Той е Личност, Която извечно ражда Сина. Но Той също така става Отец за всеки, който, повярвал в Неговия Син, приема Кръщение. Значи, Той ще стане и твой Отец… Бог Отец от никого не произлиза и затова се нарича още Нероден и Безначален.

Той се нарича
Вседържител, затова защото целият свят досега съществува благодарение на това, че Неговата сила го държи. Целият свят също така се управлява от Неговата всемогъща воля – помагаща на всяко добро и прекратяваща и обръщаща към добро всяко зло, което възниква заради отказа на свободните същества от доброто.

Отецът се нарича още и Творец на Небето и Земята, защото Той по Своята свободна воля и без ничия подкрепа за шест дни създал Вселената от небитието. И целта на това творение е желанието свободните разумни същества да влязат в Неговото вечно блаженство.

Видимият и невидимият свят, за който се говори в Символа, това е материалната Вселена и духовният свят, в който влизат Ангелите (разумни и могъщи духове, които нямат материални тела и част от които отпаднали от Бога заради гордост и превърнали  се в бесове) и нашите безсмъртни души. Но и този и онзи свят са създадени от небитието със свободната воля на Отца.

СИЯНИЕТО НА БОЖИЯТА СЛАВА

2. И в един Господ Иисус Христос, Сина Божий, Единородния, Който е роден от Отца преди всички векове: Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен, роден, несътворен, единосъщен с Отца, чрез Когото всичко е станало.

Както вече беше казано по-горе, Бог се нарича Отец, защото е родил Сина, и тук виждаме как Църквата подробно описва своята вяра в Христа.

И така, за нас Иисус Христос не е „велик посветен“ и не е „учител по нравственост“, нито първият революционер, а Вечен Бог, Второто Лице на Светата Троица. Той се нарича един, тъй като е една личност, макар сега да съществува в две природи. Той се нарича Господ, защото по природа е Властелин на творението. Неговото Царство е царство във всички векове и владичеството Му е във всеки род. Но в особен смисъл Той е наш Господ, като наш Изкупител и Глава на Църквата.

Името „Иисус“ Той е получил, след като става човек и то означава „Съществуващ, Който е дошъл да спаси“ или просто „Спасител“. А думата „Христос“ не е име, а знак за Неговото служение след въплъщението. В превод означава „Помазаник“, защото Той като човек е бил помазан от Своето Божество и Светия Дух. А помазанието Му е дадено като на Цар, Пророк и Свещеник. Защото в древност, в Стария Завет, царете, пророците и свещениците са били въвеждани в служение чрез помазване с осветено масло.

Иисус се нарича Единороден, защото само Той е роден от същността на Отца, за разлика от всички други Божии чеда (хора и Ангели). Те имат друга същност, различна от тази на Отца и са чеда по осиновяване чрез Христа.

По-нататък с думите „Който е роден от Отца преди всички векове“ се подчертава, че Синът е роден от същността на Отца преди началото на времето (а то се появява заедно със света). Вселената можеше и да я няма, но Синът е вечно роден от Отца и Неговото рождение е подобно на запалването на свещ от свещ, като първият огън не намалява, а вторият е равен на първия. Синът е вечно свързан с Отца, като слънцето с лъчите. Той е сияние на Неговата слава и образ на Неговата личност, Той е вечно Самоизразяване на Отца, Негово Слово, Премъдрост и Сила.

Синът, както и Отец, е истинен Бог, за разлика от фалшивите богчета на езичниците и друговерците. Но при това не бива да се смята, че има Два или Три Бога. Всичките Три Лица на Троицата са Един Бог, така както е Един Източникът на Божеството – Отец. Всичките Три Личности имат една същност (природа), воля, царство, слава и сила, и Те всички пребивават Един в Друг, като се различават само по това, че Отецът е нероден, Синът е роден, а Духът изхожда от Отца.

За да подчертае истинността на Божеството на Христос, Символът на вярата казва, че Той е роден, несътворен, единосъщен (с еднаква същност) на Отца.

Чрез Христос Отец е сътворил света. Но Отец не използвал Сина като оръдие, а като Извършител на Своята воля, така че цялата Вселена е на Господа Иисуса. Именно затова Той спасява този свят, който Той Самият е създал.

МОЖЕ ЛИ ЧОВЕК ДА СЕ СПАСИ САМ?

3. Който заради нас, човеците, и заради нашето спасение слезе от небесата и се въплъти от Духа Светаго и Дева Мария и стана човек.

Както вече казахме самото име Иисус означава Спасител. И започвайки с този член, Символът на вярата подробно описва как е извършено нашето спасение. Но от какво е трябвало да бъдем спасявани? Църквата отговаря: от греха, проклятието и смъртта.

Работата е в това, че първите хора, Адам и Ева, отпаднали от Бога, Източника на Живота, извършвайки грях. В резултат на това самата природа на човека се повредила. Ние сме престанали да виждаме Божието лице. Умът загубил контрол над волята и чувствата и започнал да се разпада, така че му било трудно да познае Истината. Волята се отклонила от Бога и злото напълнило цялата ни природа, така че ни е по-лесно да грешим, отколкото да правим добро. Това състояние се нарича първороден грях, който поражда както телесна смърт, така и вечна гибел на душата, която след смъртта отива в ада. И никой не можел да спаси нещастния човек от тази вечна беда, освен Самият Творец. Затова е трябвало да се промени природата ни, да се изкорени престъплението, да се победи смъртта и, най-важното, да се възстанови общението с Бога. Кой от човеците или другите творения би могъл да извърши това?

И ето, по Своята милост Господ Сам се застъпва за Своето творение. Пред Него имало три прегради. Първата била пропастта между Божествената и човешката природа. Защото е казано на Моисей: „Човек не може да види Моето Лице и да остане жив.“ Как слабото творение ще устои пред вечнокипящия Пламък на Свръхживота?

Втората преграда е грехът, който не може да бъде пренебрегнат от Светия Бог. Праведният не може да остави престъплението без наказание. Но от друга страна „няма човек, който да е живял и да не е съгрешил“, значи всички трябва да бъдат наказани.

Третата преграда е смъртта, която разрушава човешката природа. За какво да говорим, ако смъртта унищожава всички човешки дела? Как смъртният може да общува с Безсмъртния, ако смъртта не бъде унищожена?

И ето идва Господ Иисус Христос, за да унищожи тези прегради, да спаси човека и да го направи бог по благодат.

Вечният Син снизхожда от Небесата, без да се премества в пространството, защото като Бог Той изпълва всичко. Но, както на Небесата Ангелите Го виждат и са Му напълно покорни, така в Своето Рождество Той става видим и на земята. Христос приема плът от Дева Мария, Която Го ражда без участието на мъж, със силата на Животворящия Дух. Едната Личност на Божия Син започва да съществува в две природи, съединени неслитно, неизменно, неразлъчно, неразделно. Така че Христос, оставайки съвършен Бог, става и съвършен Човек, Който има човешка душа, ум и воля. Той единствено няма първородния грях, не е извършил никакво зло и в Неговите уста не е имало лъжа.

Точно затова е било нужно Непорочното Зачатие. Работата е там, че при обикновеното зачатие на човека се предава първоначалната смърт и появявайки се по такъв начин, хората не могат да се спасяват един друг, сами нуждаейки се от спасение. Но когато човешката природа е била създадена в утробата на Девата със силата на Светия Дух, тогава тя се оказала способна да пребивава в Личността на Бог Син, така че от самото начало е била Негова собствена природа. И по този начин, чрез Боговъплъщението е била преодоляна първата преграда – разликата в природите. Двете същности, без да се унищожават една друга, се съединили в Една Божествена Личност и сега чрез Христа ние получаваме достъп до Отца.

ОТКУП ЗА НАШИТЕ ГРЕХОВЕ

4. И бе разпнат за нас при Понтия Пилата, и страда, и бе погребан. 

Христос дойде в света и даде нов Закон, Закона за любовта, но главното Негово дело е избавянето ни от злото и греха, а за тази цел е била нужна смъртта. Защото Животът може
да се купи само с цената на живот. И Иисус Христос, за да унищожи преградата на греха, доброволно взема върху Себе Си греховете на целия свят. Невинният Праведник умира заради виновните, взема върху Себе Си тяхното наказание и проклятие, за да може повярвалият в Него да не погине, но да има Живот вечен. Неговата кръв става откуп за нашите грехове. Той дава кръв за кръв, душа за душа, тяло за тяло и по този начин Правдата на Бога се влива в нашите сърца. „Наказанието за нашия мир биде върху Него, и чрез Неговите рани ние се изцелихме.“ (Ис. 53:5). Христос като Човек Сам Се принася в жертва Богу за нашите грехове и чрез това свещенодействие ни освещава, изгонва греха от нашите сърца, ум и от цялата човешка природа.

Той поправя древното непослушание на Адам, бидейки послушен на Отца до смърт, при това смърт кръстна, позорна, страшна, мъчителна. Господ става новия Адам, родоначалник на изкупеното човечество.

Както първият човек въвежда смъртта в света, така Христос дава вечен Живот. Вместо дървото на познанието – дава Кръст, който вместо оръдие на наказание за нас става знак на победа и спасение. Ръцете, протегнати към престъпно дело, са изцелени от пронизаните ръце. Нозете, избягали от Бога, са върнати към Него чрез гвоздеите, пробили стъпалата на Богочовека. И така се явява Справедливостта на Бога, защото сатаната-враг е победен не просто от Бога, а от Човека. Същата тази природа, която е била взета в плен в рая, побеждава на Кръста.

С думите „при Понтия Пилата“ Църквата подчертава, че това събитие се е случило в конкретен исторически момент, при Понтий Пилат, когато се изпълняват древните пророчества за идването на Примирителя (Бит. 49:10) Бога и се прекратява древната вражда между творението и Твореца. Изпълнява се и надеждата на народите, някога чужди на Господа заради беззаконното идолопоклонство и поклонение пред злите духове, а сега станали свои за Него чрез обръщането си към Разпнатия.

Ние вярваме, че Христос не се е преструвал, че страда, а действително е търпял страшни мъки, за да ни избави от смъртта. Макар, разбира се, това
страдание да е засягало само Неговата човешка природа (Божествената природа не може да страда). И Той наистина умрял и бил погребан. Душата Му се отделила от тялото и слязла в ада. И адът бил разрушен. Повярвалите в Христа праведници възлезли в рая и оттогава отново се отворил пътят, затворен заради престъпленията на първите хора. А древният наш враг, дяволът, бил окован и лишен от сили, защото несправедливо вдигнал ръка срещу Твореца. Така рухнала втората стена между Бога и хората – стената на греха и изчезнала причината за вечната смърт, която не пуска човека от себе си.

ТОЗИ, КОЙТО ВЗРИВИ СМЪРТТА ОТВЪТРЕ

5. И възкръсна в третия ден, според Писанията.

Апостол Петър казва, че смъртта се мъчела с родилни болки, когато приела в себе си Христа, защото не могла да Го удържи (Деян. 2:24). Причината е в това, че смъртта обикновено разрушава личността на човека, защото той не е просто безсмъртна душа, а съюз на душа и тяло. Но Христос притежавал не човешка, а Вездесъща Божествена Личност. И затова, макар Неговата Душа да се е отделила от Тялото Му, връзката между тях чрез Божеството оставала. Вследствие на това, Душата на Христа не останала в ада, а Неговото Тяло останало нетленно в гроба. Така Господ взривил смъртта отвътре.

И в третия ден, в нощта на
Възкресението, когато Бог създал света от небитието, Той със силата на Своето Божество възкръснал от мъртвите. Душата Му отново и завинаги се съединила с Тялото Му, така че то станало нетленно и завинаги неподвластно на гибел. Възкръсналият Иисус става Първенец от мъртвите, Начатък, т.е. пръв сноп от новата реколта на възкръсналите. Смъртта била унищожена и Пасхалното утро става начало на обратния ход на световната история – процес на възкресение на всички умрели. Така рухнала последната стена между Твореца и хората, и Безсмъртният Бог „заразява“ човечеството със Своето безсмъртие.

Това е предсказано и от древните пророци, чиито думи достигнали до нас чрез Свещеното Писание, казвайки, че смъртта ще бъде погълната от живота и вместо в тление човечеството ще се облече в нетление.

НАШИЯТ ЖИВОТ Е ВЪВ ВЪЗНЕСЛИЯ СЕ ХРИСТОС

6. И възлезе на небесата и седи отдясно на Отца.

На четиридесетия ден от Своето Възкресение Христос
се възнася на Небесата в плът, прокарвайки за нас пътя към вечното Отечество. Той преминал през космоса и ангелските светове и сега тази природа, която е и наша, пребивава в нетварния Океан на Божеството, по-горе от всички огнени духове. Такава е славата на обоженото човечество. От тогава нашият живот пребивава във възнеслия се Христос и ние очакваме Неговото завръщане, в което ще се открие нашият живот.

Господ Иисус Христос седи отдясно на Отца и като Човек участва в управлението на света. Той и досега е вечният Първосвещеник, Който е винаги жив, за да ходатайства за нас пред Отца, да бъде единственият Посредник между Бога и хората и да унищожава греховете на християните със Своята кръв. И Той чака завършването на проповедта на Църквата, която събира в Царството всички спасени. Когато тази мисия бъде завършена, Христос отново ще се върне на земята и Неговите врагове ще бъдат хвърлени под Нозете Му.

НЯМА ДА ИМА СМЪРТ ИЛИ ПЕЧАЛ

7. И пак ще дойде със слава да съди живи и мъртви, и царството Му не ще има край.

Второто Пришествие на Господа Иисуса няма да бъде като Първото. Той ще дойде на земята вече не като Спасител, а като Праведен
Съдия. Отначало над света ще засияе Кръстът, като знак за Неговата победа над смъртта и греха. Пред лицето на Иисуса ще тръгне пламък, който ще изгори Вселената. Небесата ще се навият като свитък и земята ще се стопи в огън. И ще се явят нови Небе и земя, където ще обитава правдата. Христос ще дойде в славата на Своя Отец и всички Негови Ангели ще бъдат с Него. По думата Му под звуците на тръбата на Архангела ще възкръснат всички мъртъвци. Всички живи мигновено ще бъдат преобразени. Така че цялото човечество, от първия до последния човек, ще се събере пред трона Му.

Тогава Господ ще въздаде всекиму според делата му. Праведниците ще получат вечен Живот, а грешниците заедно със сатаната ще бъдат хвърлени във
вечния огън. Тогава ще бъде възстановена пълната справедливост. Всяко добро ще бъде възнаградено, а злото – наказано. И на нечестивите няма да помогнат нито подкупи, нито лъжесвидетели.

И след Съда ще настъпи вечното Царство на славата, което никога няма да свърши. В него няма да има нито смърт, нито болест, нито печал, нито грях, а само непрестанно увеличаваща се радост.

СВЕТИЯТ ДУХ-ТВОРЕЦ

8. И в Духа Светаго, Господа, Животворящия, който от Отца изхожда, Комуто се покланяме и го славим наравно с Отца и Сина, и Който е говорил чрез пророците.

По-нататък Символът на вярата ни учи да вярваме и в Третата Личност на Бога – Светия Дух. Той е Истинен Бог, Личност, а не просто сила, както смятат някои хора. Той е Господар на творението, дал и в началото живот на всичко живо, и сега съхраняващ го и водещ всички към съвършенство. И най-важното, Светият Дух ни дава вечен Живот и святост. Затова се и нарича Животворящ.

Светият Дух вечно изхожда от Отца, от Неговата същност и това е Неговото лично свойство, с което Той се отличава от Отца и от Сина. Но при това Той им е равен. Затова се казва, че ние се покланяме на Светия Дух и Го славим заедно с Отца и Сина. Той също е и Творец и винаги пребивава в Сина и ни открива Христа и ни води към Отца чрез Сина. Светият Дух усвоява за нас спасението, което е извършил Господ Иисус. Той ръководи Църквата, която е създал, слизайки във вид на огнени езици върху апостолите на
Петдесетница. Светият Дух в края на света ще преобрази творението и ще даде живот на умрелите.

Чрез Него сме получили Божественото Откровение, затова е казано, че Той е говорил чрез пророците. Той е автор на Библията и на Свещеното Предание на Църквата.

НОВИЯТ НАРОД НА ОТЦА

9. В Една Света Съборна и Апостолска Църква.

Църквата (като общество на християни), в която сме длъжни да вярваме, е тайнствен организъм, Тяло Христово, Дом Божий, новият народ на Отца, изкупен чрез Кръвта на Господа. Глава на Църквата е Господ Иисус Христос. В нея влизат и живите хора, и тези, които са умрели във вярата, и Ангелите. Спасение е обещано само на тези, които са членове на Църквата.

На земята Църквата е събрание на християни, обединени от Православната вяра и общение в богослужението, подчинени на йерархията и следването на Божия закон. Всички еретици (т.е. тези, които изкривяват Божието Откровение) и
разколниците (отпадналите от Църквата по невероучителни причини) се намират извън нея и за тях няма спасение, докато не се покаят.

Църквата се нарича една (т.е. единствена), тъй като е една и други няма. Едно е Тялото Христово, както е Един Нейният Глава и Един е Светият Дух. Защото Бог е Един и пътят към Него е един. И макар да има различни поместни църкви (Руска, Гръцка, Йерусалимска и други), те не са отделни общества, а само части на едната Църква.

Тя е Свята, тъй като освещава, прави подобен на Бога, всеки християнин, какъвто и живот да е водел преди. Източник на светостта на Църквата е Светият Дух, Който живее в нея от Петдесетница (Деян. 2:1-4). Затова не бива да се мисли, че благодатта зависи от свещеника. Докато той е в Църквата, Сам Бог те освещава чрез него. А тези, които упорито правят зло, сами напускат Църквата или явно, чрез отлъчване (като например Лев Толстой) или чрез Невидимия Съд на Бога.

Църквата се нарича Съборна или Вселенска, защото тя носи светлината на спасението в цялата вселена, за всички времена и за всички народи, без изключение. В нея няма нито националност, нито социални различия. Но в нея силата на Бога спасява от всички грехове всички хора без разлика, учи всички на добродетели, съдържа цялата пълнота на Истината.

Тя се нарича Апостолска, затова защото е основана чрез апостолите. И дарът на Светия Дух се предава в нея непрекъснато чрез ръкоположението на епископите и свещениците от самите ученици на Христа. Освен това Църквата и досега изпълнява апостолския дълг за проповядване на Евангелието на всички народи на земята и когато това дело бъде изпълнено, ще настъпи краят на света.

НОВОТО РАЖДАНЕ

10. Изповядвам едно кръщение за опрощаване на греховете. 

Главен източник на сили за членовете на Църквата са Тайнствата, първото от които е Кръщението. Тайнствата са особени, установени от Самия Бог свещенодействия, в които под формата на външен обред на вярващия се преподава преобразяващата ни благодат на Светия Дух.

Чрез новото раждане,
Кръщението, започва благодатният живот на християнина за опрощаване на всички грехове, за които подробно говорихме в началото. То се извършва само един път в живота, така както и само веднъж можем да се родим.

След това на човека се дава личния дар на Светия Дух за вършене на добри дела. Това е второто Тайнство – Миропомазанието, което се извършва веднага след Кръщението.

Връх на всички Тайнства е Причастието, когато под вид на хляб и вино православният християнин приема Тялото и Кръвта на
Възкръсналия Иисус Христос за унищожаване на греха и за вечен Живот.

Ако човек съгреши след Кръщението, то престъпленията му се прощават чрез свещеника по време на Тайнството Покаяние (или
Изповед).

В случай на телесна болест християнинът прибягва към Тайнството Елеосвещение (или Маслосвет).

Бракът се освещава в Тайнството Венчание, когато мъжът става образ на Христос, а жената – образ на Църквата. На тях им се дава сила за вечна любов и християнско възпитание на децата.

И накрая, в Тайнството Свещенство чрез възлагане ръката на епископа на християнина се дава благодат за служение в Църквата. Ако се ръкополага дякон, той получава правото да помага на свещеника в богослужението. Свещеникът може да извършва всички Тайнства, освен ръкополагане, епископът пък извършва Тайнствата и ръкополага, а също така управлява местната църква, като следи за чистотата на вярата и нравствеността на нейните членове.

ТЕЛАТА ОТРАЗЯВАТ СЪСТОЯНИЕТО НА ДУШИТЕ

11. Чакам възкресение на мъртвите.

Ние с надежда очакваме възкресението на телата си. Знаем, че душите на всички хора са безсмъртни. След смъртта праведниците отиват в рая, където се намират в някакво (макар и не пълно) блаженство и се молят за живите християни. Грешниците и некръстените отиват в
ада, където пребивават в страшно очакване на наказанието. В това време кръстените все още могат да получат облекчение по молитвите на Църквата.

Но пълното въздаяние ще се извърши в Съдния ден. Тогава чрез силата на Божието Всемогъщество по дара на възкръсналия Спасител всички умрели ще оживеят. Телата на хората, точно тези, които са умрели, отново ще се съединят с душите. Те ще бъдат съвършени, без уродства и болести. Всички ще възкръснат на Христовата възраст. Телата на хората точно ще отразяват състоянието на душите. Праведниците ще сияят като слънце, а грешниците ще бъдат мрачни като нощ. И ще настъпи вечността, в която възкръсналите вечно ще пребивават с телата си, защото повече няма да има смърт.

ЦАРУВАНЕ ЗАЕДНО С ХРИСТА

12. И живот в бъдещия век! Амин.

Грешниците, както се каза по-горе, ще бъдат проклети от Бога и хвърлени във
вечния огън заедно с дявола и неговите ангели. Там ще ги очаква неугасим пламък, безпросветна тъмнина и неумиращ червей. И техните мъчения, уви, никога няма да престанат.

А праведниците ще получат вечен Живот. Те винаги ще съзерцават Бога и от Него ще получават все повече знание, щастие и наслада. Светиите ще царуват заедно с Христос в новата Вселена, ще станат приятели на Ангелите и ще получат небесните съкровища. Те ще живеят в Новия Йерусалим и ще станат богове по благодат, така че Светата Троица ще се посели в тях. И тяхното блаженство ще продължава през цялата безконечна вечност, растейки и усилвайки се чрез общението с Безконечния Отец.

* * *

Такова е краткото тълкуване на Символа на вярата. Така вярва Православната Църква. И ако ти искаш да приемеш свето Кръщение, трябва с цялото си сърце да приемеш тази истинна вяра и ще получиш прошка на греховете си.

следва

предишна

„Если ты еще не крестился”

Превод: Даниела Димитрова 

 



Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: fotinia
Категория: Поезия
Прочетен: 891692
Постинги: 958
Коментари: 363
Гласове: 367
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031