Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.09.2018 21:41 - КАК ЖИВОТВОРЯЩОТО И ЧЕСТНОТО ДЪРВО БИЛО ПОХИТЕНО ОТ ПЕРСИТЕ, А ПОСЛЕ ВЪРНАТО ОТНОВО В ЙЕРУСАЛИМ https://www.youtube.com/watch?v=LsR--jpjNRo
Автор: fotinia Категория: Поезия   
Прочетен: 425 Коментари: 0 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Сега трябва да припомним как честното и животворящо дърво на Господния Кръст някога било похитено от персите, а после отново върнато в Иерусалим за радост на вярващите.

При царуването на византийския император Фока персийският цар Хозрой покорил Египет, Африка и Палестина, превзел Иерусалим и убил много християни. Той похитил и различни църковни съкровища и утвар, взел също скъпоценния животворящ Кръст Господен и го отнесъл в Персия. След смъртта на цар Фока на престола се възкачил Ираклий, който, макар че се опитвал да победи Хозрой, сам многократно бил побеждаван от него и затова молел за мир, но не го получавал от надменния враг. Тогава, пребивавайки в голяма печал, императорът започнал да търси помощ от Бога: той заповядал всички вярващи да възнасят молитви, да извършват бдения и пост, за да ги избави Господ от врага, който се хвалел в гордостта си, че ще изтреби всички християни и хулел името Господне. Царят искал езичниците да не смеят да кажат: “Ръката ни е силна и боговете ни са могъщи”, но да познаят, че е един истинският Бог, на Чиято сила и могъщество никой не може да противостои. Самият Ираклий се молел със сълзи и постел усърдно. После, като събрал всички свои воини и се въоръжил със силата на Кръста, с надежда на Божията помощ, тръгнал срещу персите, победил Хозрой и го обърнал в бягство, а след това седем години опустошавал персийското царство, превземайки градове и села и побеждавайки многобройните вражески полкове. Накрая Хозрой, който нямал повече възможност да се съпротивлява на гръцките войски, побягнал от своята земя. Когато преминавал река Тигър, той направил малкия си син Медарс свой съуправител. Разгневен от това, по-големият му син Сироес намислил да убие баща си и брат си и скоро го направил. После Сироес като наследник и владетел на Персийското царство пратил при гръцкия цар пратеници с прошения и многобройни дарове, като изразявал пред него покорство и го молел да прекрати опустошителната си война. Ираклий сключил мир с персийския цар, взел със себе си животворящия Кръст Господен, който Хозрой похитил в Иерусалим и държал в плен четиринадесет години. Гръцкият цар се завърнал с много придобивки, радвайки се и прославяйки Бога за голямата Му помощ.

Когато стигнал в Иерусалим, той взел честното дърво върху раменете си, за да го отнесе на предишното му място. Ираклий бил облечен в украсена със злато и скъпоценни камъни царска порфира, с царски венец на главата. Тогава станало велико чудо: царят внезапно спрял пред портите, водещи към лобното място, и за почуда на всички не можел да направи нито крачка с честния Христов Кръст. Константинополският патриарх Захария заедно с всички жители на Иерусалим излязъл да посрещне царя с палмови клонки чак до Елеонската планина и вървял заедно с него. И ето, той видял светоносен ангел Божий, който стоял на портите и не позволявал да се мине през тях.

Ангелът му казал:

- Не така е носил кръстното дърво нашият Творец, както го носите вие.

Щом видял и чул това, патриархът се развълнувал и се обърнал към царя:

- Знай, царю, че не може човек, облечен в богати одежди и украсен с царски скъпоценности да носи това свято дърво, което обеднелият заради нас Христос е носел със смирение и унижение. Ако искаш да го носиш, подражавай на Неговата нищета.

Тогава благочестивият цар Ираклий свалил пурпурната порфира, облякъл се в прости и бедни дрехи и с боси нозе понесъл честното дърво на светия Кръст вече без всякакво препятствие. Той внесъл и поставил кръстното дърво на същото онова място в църквата, откъдето го взел персийският цар Хозрой.

Голяма радост и веселие настанали сред вярващите при връщането на Господния Кръст. Те ликували, както някога израилтяните, когато филистимците върнали Ковчега на Завета[19], въздавали хвала на Разпнатия на кръста Христос, Царя на славата, и се покланяли на подножието на светия Му Кръст. Да бъде Нему и от нас чест, слава и поклонение сега и вовеки веков.
Амин.

© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски. image



Гласувай:
3



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: fotinia
Категория: Поезия
Прочетен: 894912
Постинги: 958
Коментари: 363
Гласове: 367
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930