Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.08 23:04 - ОБИЖДАЩИЯТ Е ПО-НЕЩАСТЕН ОТ ОБИЖДАНИЯ.."
Автор: fotinia Категория: Поезия   
Прочетен: 83 Коментари: 0 Гласове:
2



 /св.Йоан Златоуст/

==
"..когато ти слушаш човек, който произнася лоши думи, 
не мисли, че в него има само толкова зло, колкото се
показва в думите, а заключавай, че изворът е още 
много по-изобилен, защото изразяваното навън е само излишък на вътрешното.
Обикновено бива така, че езикът, като се удържа от срама, 
не излива още всичко в думи; напротив, сърцето, като няма никого от човеците за свидетел на своите движения, произвежда безстрашно в себе си всяко зло, каквото само поиска, защото то не мисли много за Бога. 
Думите могат да бъдат слушани и обсъждани от всички, а сърцето се крие на сянка и заради това по-малко зло има на езика, а повече в сърцето. Но когато то се натрупа твърде много вътре, тогава излиза навън с голям напор това, което тогава било скривано. И както тези, които се измъчват от повръщане,отначало употребяват усилие да задържат в себе си
изливащата се от тях течност, а после, когато вече не са в сила да се владеят, изхвърлят нечистотата в голямо количество, така и изпълнените със зли помисли накрай ги изливат в злодумни осъждания на ближния. „Добрият човек, казва Спасителят, от доброто съкровище на сърцето си изнася добро: а лошият човек от лошото съкровище изнася лошо.“Мат. 12, 35.
Не мисли, казва Спасителят, че това става само със злите човеци; напротив, и с добрите става същото. И у тях повече добродетел се крие вътре,отколкото се изявява навън в думи.
Не мислете, казва Той, че всичко се ограничава само с това – злоречието да се подхвърля само на осъждане от човеците. Не – всички
злоречиви ще претърпят наказание още и на послед-
ния съд.
„Казвам ви, че за всяка празна дума, която кажат човеците, ще отговарят на съдния ден.“Мат. 12, 36.
Празна дума е тази, която е противна на истината, която е лъжовна, изпълнена с клевета, а също, според пояснението на някои, и безполезна, каквато е например възбуждащата неприличен смях, срамната, неприличната, неблагонравната. „По думите си ще бъдеш оправдан, и по думите си ще бъдеш осъден.“Мат. 12, 37.
Виждаш ли колко благосклонен е съдът? 
Колко кратки са изискванията на отговора?
Не по речите на другиго, но по твоите собствени думи Съдията ще произнесе присъда. Що може да бъде посправедливо от това? 
В твоя власт е, разбира се, и да говориш, и да не говориш. 
Заради това не злословените трябва да се страхуват и треперят, а тези,които злословят, защото не злословените трябва да се оправдават за това, че за тях се разнасяли недобри слухове, но тези, които злословят, ще дадат отговор за това лошо, което са говорили за другите. Върху тях пада цялата беда. И тъй, тези, които страдат от зли слухове, няма за какво да се грижат, защото няма да се поиска от тях отговор за това лошо, което другите са говорили за тях, но тези, които са говорили лошо,трябва да се страхуват и да треперят, защото те заради своето злоезичие ще бъдат привлечени на съд.
Наистина, това е дяволска мрежа, това е такъв грях,който никога не донася удоволствие, а само една вреда. 
Ако този, който е обхванат от лоши течности,сам повече от всички страда от тях и добива болест,
още повече този, който трупа в себе си злоба, която е по-горчива от всяка жлъчка, ще понесе най-голяма вреда и ще причини на себе си люта болест. Ако изпуснатите от него думи огорчават тъй много другите,още по-голяма скръб ще причинят на душата, която ги е породила. Замислящият зло преди всичко убива самия себе си, също така, както раздухващият огъня нерядко сам изгаря, удрящият върху диаманта причинява вреда на самия себе си, и стъпващият върху остри гвоздеи нанася сам на себе си кървава рана.
Такъв е този, който умее великодушно да приема и пренася обидите: той е подобен на диамант, остри гвоздеи и огън, а този пък, който мисли да го обиди,се оказва по-нищожен от калта! И тъй, не това е лошо, когато те обиждат, а лошо е, когато ти обиждаш другите, или когато не умееш да пренасяш обиди. Колко много е бил обиждан Давид!
Колко много го е обиждал Саул?
Но кой станал по-силен и по-щастлив?
И кой се оказал по-нещастен и по-достоен за съжаление?
Не този ли, който обиждал?
Да разгледаме това по-отблизо.
Саул обещал, че ако Давид убие другоплеменника, ще приеме Давида при себе си като родственик, ще му даде с голяма охота своята дъщеря.
Давид убил другоплеменника; какво направил пък Саул?
Нарушил дадената дума; не само не му дал (по-старата дъщеря), но се стараел да го умъртви.
Кой заслужил по-голяма чест?
Саул се измъчвал от тъга и бил притискан от зъл дух,а Давид със своята победа и с Божието благоволение придобил слава и възсиял по-светло от слънцето. 
Саул,като слушал песните на жените, изядал се от завист,
а Давид, като пренасял всичко мълчаливо, привлякъл и привързал към себе си всички. 
И след това, когато той имал Саула в своите ръце и го пощадил, кой бил тогава по-щастлив и кой по-нещастен?
Кой бил по-слаб и кой по-силен?
Не Давид ли станал най-силният, когато той имал възможност с право да отмъсти на своя враг, но не пожелал това? 
– Без съмнение, Саул имал въоръжена войска; а Давид имал за сътрудници и помощници правдата, която е по-силна от всякаква войска. 
И заради това той и след толкова много несправедливи страдания, претърпени от него, не поискал да умъртви Саула,макар да имал право да направи това. 
Той знаел от предишните опити, че не причиняването зло на другиго,а претърпяването на злото прави човеците най-силни.
Така става и с телата, така и с дърветата. 
И Иаков не е ли търпял обиди, не е ли търпял зло от Лавана? 
Но кой се оказал по-силен?
Лаван ли, който го имал вече в ръцете си, но все пак не смеел да се докосне до него,като бил обзет от страх и трепет, или Иаков, който,като нямал при себе си нито оръжие, нито множество воини, бил за него по-страшен от хиляди царе?

Но, за да ви представя друго, още по-силно доказателство от горепосоченото, аз пак ще обърна речта към Давида – вече от противоположна страна.
Той бил силен, когато търпял обиди; но щом сам по-късно обидил другиго, веднага станал немощен. 
Той обидил Урия, и веднага редът се превърнал: немощта преминала към обидилия, а силата към обидения, който вече като мъртъв, опустошил Давидовия дом. 
Давид макар да бил останал жив и да бил цар, не могъл с нищо да се защищава от него; а Урия, макар и прост воин и при това вече мъртъв, обърнал надолу с главата всичко в дома на царя.
Искате ли, аз ще ви представя в още по-ясен вид предлаганата от мене истина, от друга страна разгледаме тези човеци, които отмъщават за себе си с право. 
Че тези, които обиждат своите ближни,воюват против собствената си душа и се оказват по-низки и по-презрени от всичко това, всеки вижда.
Но кой пък, ще запиташ ти, отмъщавал за себе си с право, и с това разпалил голямо зло и навлякъл върху себе си много беди и скърби? 
Погледни на Давидовия военачалник.
Той бил виновник за жестока война и претърпял хиляди злини, от които никоя не би се случила с него, ако той би умеел да разсъждава и да действа по правилата на истинската мъдрост.
И тъй, да избягваме този грях и да не обиждаме ближните нито с думи, нито с дела. Господ не казал:ако ти пред народа хулиш ближния и го повлечеш в съдилището, ще бъдеш виновен, но само – ако говориш лошо, макар и насаме, и тогава ще си навлечеш най-голямо осъждане. Ако даже би било истина това, което ти приповтаряш за ближния, ако даже ти би бил напълно уверен, и тогава ще се подхвърлиш на наказание.
Не за това, което вършил друг, Бог ще те съди, а за това, какво си говорил.

Св.Йоан Златоуст
Тълкувание на Евангелие от Матей

image

 



Гласувай:
2
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: fotinia
Категория: Поезия
Прочетен: 516467
Постинги: 926
Коментари: 350
Гласове: 339
Календар
«  Август, 2018  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031