Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.08 19:44 - ПОДВИГЪТ И СИЛАТА НА ПРОШКАТА
Автор: fotinia Категория: Поезия   
Прочетен: 66 Коментари: 0 Гласове:
0



 image
"И прости нам дълговете ни,
както и ние прощаваме на длъжниците си...
ако простите на човеците съгрешенията им,
и вам ще прости Небесният ви Отец"
(Мат. 6:14);

"Ако не простите на човеците съгрешенията им и вашият небесен Отец няма да прости съгрешенията ви."
(Мат. 6:15)

"(прощавай) до седемдесет пъти по седем"

(Мат. 18:22).

"Колко различни и често противоречиви са човешките интереси!
И ако не беше опрощението и взаимните отстъпки, хората щяха да бъдат в постоянна вражда.
А следствията на последната са страшни.
Враждата прогонва любовта, дава място на злобата.
Разпаля огъня на отмъщението.
Всява омраза.
Сдружава се с клеветата.
Служи си с лъжа и не подбира думите за да очерни противника – безогледно осъжда. Ненавижда и доброто у другите – черни, петни и всичко върши, за да задоволи своята мъст.

Да се пазим от враждата!

И – в името на Христовата любов – да прощаваме на тия, които враждуват против нас.

Как ще ругаем тоя, когото Бог почита! Как ще проклинаме тоя, когото Бог благославя! Как ще мразим тоя, когото Бог обича!

Нека не мислим, че опрощението ще принизи нашето достойнство. То е добродетел, и то голяма добродетел, която издига човека и го приближава до Бога.

Ние сме братя помежду си – чеда на един небесен Отец и затова помежду ни трябва да има оная духовна връзка, която органически трябва да съществува между рождени братя и членове на едно семейство.
Първата заповед в Закона е – да възлюбиш Бога от всичкото си сърце и от всичката си душа. И ап. Йоан Богослов казва: "Който каже "любя Бога, а мразя брата си" – лъжец е, защото който не люби брата си, когото е видял, как може да люби Бога, Когото не е видял?"
И ние имаме от него тая заповед: "Който люби Бога, да люби и брата си"
(4:20-21).

Да прощаваме – това е наш дълг и свидетелство, че имаме любов към Бога и към другите. И опрощението трябва да бъде искрено, сърдечно – от душа, не привидно – само на думи. Трябва да се забрави причината за недоразумението или свадата и да не се и напомня. За Бога е важно вътрешното – душевното разположение, то се поставя и като условие молитвата да бъде чута. Затова Господ Иисус Христос казва: "И тъй, ако принасяш дара си на жертвеника, и там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе, остави дара си там, пред жертвеника, и иди първом се примири с брата си, и тогава дойди и принеси дара си" (Мат. 5:23-24).

Всеки съзнава ценността на тая добродетел, но колко лукаво е човешкото сърце! Човекът иска да му се прости, а сам трудно прощава. А е заповядано да обичаме не само ближния си, а и враговете. "Невъзможно е иначе да се спасим – казва св. Макарий Египетски – освен чрез ближния, защото е заповядано – простете и ще ви се прости." Господ казва: "Ако простите на човеците прегрешенията им и вашият Небесен Отец ще прости вам прегрешенията ви" (Мат. 6:24).

В Господнята молитва "Отче наш" се казва: "и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си…" Мярка за нашето опрощение е опрощението, което ние ще покажем към другите. Думите на Христа са ясни: ако простите, ще ви се прости.

Ще каже някой – как да простя и да обичам този, който ме мрази и враждува против мене?

Враждата цели победа. Но по-голяма победа носи опрощението. Затуй, да не враждуваме! Ако пък искаме да враждуваме – да враждуваме не против човека, а против злото в него. Против злото пък се враждува не като отвръщаме на злото със зло. Да не забравяме, че и оня, който ни мрази, е наш брат, създание на Бога, носи Божий образ, изкупен е от греха с цената на Христовата кръв и е призован за вечно спасение. Защо тогава ще го осъждаме, кълнем и злословим? Да не мислим какво той прави за нас, а какво ние трябва да правим за него и какво ни заповядва Христовият закон.

Никога да не забравяме, че най-голямата победа е да победиш себе си – да победим своето честолюбие, а не врага. Огънят с огън не се гаси. Злото със зло не се побеждава. Гневът с гняв не се изтребва. "Ако обикнете ония, които вас обичат, каква вам награда? Не правят ли същото и митарите?" (Мат. 5:46)

Да не забравяме, че любовта е над всичко.

Да не оставаме във вражда помежду си, последната е враг на обществото. Враждуват ли родителите – враждуват и децата. Враждуват ли началниците – враждуват и техните подчинени. И тъй омразата расте и руши всеки културен напредък.

Всички, даже тия, които са изпълнени със злоба, са снизходителни към болните, съжаляват ги и не ги осъждат, заради нещастието готови са да им простят. Това е много добро, но защо да не проявяват снизхождение и когато са в добро здравословно състояние? Нали тогава по-добре ще оценят доброто отношение?

Този, който враждува, вреди на себе си, както и пчелата си причинява смъртна вреда, като отплаща с живота си, кога ужили някого. Защо с жилото на враждата да вредим на душата си и да убиваме в нея всичко благородно?

Ще възрази някой: Тежко ме е оскърбил, как да му простя? Ти си човек, грешник, не прощаваш, а искаш Бог, Който е вечна правда и непостижимо величие, да бъде снизходителен към теб! Но помисли какво е твоето оскърбление в сравнение с това, което е претърпял Христос? Тебе още не са те заплювали, не са ти удряли плесници, с тръни не са те увенчавали, за присмех не са те обличали в багреница, на кръст не са те разпъвали. А Христос е претърпял това за мен, за теб и за всички, и на Своите врагове от кръста раздавал любов и опрощение!

Ще отговори някой: Добре, да се помирим, но той е виновен, той трябва да иска прошка. Вярно е, виновният би трябвало пръв да поиска прошка. Но ако той още не е дошъл до това съзнание – да иска прошка – трябва ли ние да си останем във вражда? Да не забравяме, че много по-голяма проява на християнска любов ще покаже тоя, който пръв подаде ръка за опрощение, независимо дали е виновен или не.

Да изповядваме дълга си – и ние искаме прошка. Да туряме точка на миналото. Ако пък трябва да дирим вина, да я дирим в себе си. Без повод, без причини, никой няма да се озлоби против нас. Да подадем ръката си! Ако ни се откаже, не сме виновни, че ближният ни си остава в злоба. Ап. Павел казва: "Ако е възможно, доколкото зависи от вас, бъдете в мир с всички човеци. Не отмъщавайте за себе си, възлюбени, а дайте място на Божия гняв. Защото, писано е: "Отмъщението е Мое. Аз ще отмъстя – казва Господ." И тъй, ако врагът ти е гладен, нахрани го, ако е жаден, напой го, защото, вършейки това, ти ще отрупаш жар на главата си. Не се оставяй да те надвие зло, но надвивай злото с добро." (Рим. 12:18-21).

Да не отлагаме опрощението. Слънчевият залез не бива да ни остави на гняв.

Да прощаваме, защото не знаем какво ще ни сполети в следния ден. Бог ни е обещал Своята милост, но не и утрешния ден.

Да прощаваме и се помиряваме: да не раздухваме огъня между враждуващите! Господ е обещал велика награда, чест и достойнство на миротворците. Те ще се нарекат "синове Божии" (Мат. 5:9).

Ала да помиряваш враждуващите се иска умение и такт и, най-вече, любов, която и подсказва как да се постъпва в известен случай.
---------------------
Доростолски митрополит Иларион
 



Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: fotinia
Категория: Поезия
Прочетен: 535693
Постинги: 940
Коментари: 360
Гласове: 349
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031