Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.02 19:18 - Той не е Бог на мъртви…
Автор: fotinia Категория: Поезия   
Прочетен: 119 Коментари: 0 Гласове:
2



 Той не е Бог на мъртви…

Някои от нашите близки ги наричаме мъртви, защото са напуснали телесния живот. Телата им вече не функционират, а бавно се предават на тление…

Аз съм православен християнин и знам, че животът на земята е ценност, но само съотнесена към един друг Живот, Който е Ценност Сам по Себе Си. 
Христос ме е научил, че Той е Животът – Живот вечен, над Когото смъртта няма никаква власт. Научил ме е да правя разлика между този живот тук, на земята, и онзи Вечен живот, подарен от Господ Иисус Христос на всеки, който вярва в Него…
Христос ми е казал, че не е Бог на мъртви, но на живи, защото у Него всички са живи (Лука 20:38). 
Христос ме научи да правя разлика между светските понятия и духовните. 
Христос ме е избрал от света…затова светът ме мрази (Йоан 15:18). Светът ме мрази и защото преди това е намразил Него – Бога – Господ Иисус Христос. Това ми дава друга гледна точка…по-ясна, по-извисена, по-блестяща...блестяща частица от Нашата Надежда, свързана и с отношението ни към хората, които вече не са сред нас.

След като Христос ме е избрал, за мен животът не е жалко съществуване, а подплатено с достойнство, от което зависи мястото ми във вечността. И не измерено в разстоянието между раждането и смъртта, а съотнесено към Вечния Живот и вечната смърт.

Моят Бог е Бог на живи…защото у Него всички са живи(Лука 20:38). Затова не гледам на моите близки, които са вярвали в Него и сега не са с нас, като на мъртви. Аз и не ги наричам мъртви, а починали, защото сега си почиват от битките между доброто и злото на земята. Знам, че са живи за Бога и са при Него!
Свети апостол Павел ни казва: „Не искам, братя, вие да не знаете за починалите, за да не скърбите, както и другите, които нямат надежда! Защото ако вярваме, че Иисус умря и възкръсна, то и починалите в Иисуса Бог ще приведе с Него“ (1Сол.4:13-14) Накрая казва: „утешавайте се един други с тия думи!“ (1Сол.4:18). Нашата вяра ни показва, че починалите в Христа са част от Църквата Христова, която наричаме Тържествуваща, а ние все още принадлежим към Войнстващата Църква. Тържествуващата църква непрекъснато се моли за нас, за да успеем в битката за спасението на душите ни. За нас още не е ясно дали ще останем Христови до края на земния си живот…защото с нас се води борба ежедневна, безмилостна, свирепа…, а врагът не спи…
Нашата любов към ближния ни потиква да се молим за починалите; да раздаваме милостиня за тях…от тяхно име по подобие на Иуда Макавей, предводителят на иудеите (2Макавейска 12:43-44). Той разбира, че част от неговите загинали войници са държали идоли в дрехите си. Останалите войници, заедно с Иуда, започват усилено да се молят „ да бъде съвсем изгладен стореният грях“. След това събират пари, за да бъдат изпратени в Йерусалим и там да бъде принесена жертва за грях. Свещеното писание казва, че всичко това Иуда прави, „мислейки за възкресение“. „Ако той се не надяваше, че падналите в битката ще възкръснат, излишно и напразно би било да се молим за мъртвите“ (2Макавейска 12:44). Вярвал е, че милостинята ще освободи провинилите се войници (2Макавейска 12:45). Защото „защото милостинята избавя от смърт и не допуска да се слезе в тъмата“ (Товит 4:10).
Да се помолим за починалите наши близки и сродници и раздадем милостиня за тях!
 

Силвестър Георгиев Янакиев



Гласувай:
2
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: fotinia
Категория: Поезия
Прочетен: 463431
Постинги: 871
Коментари: 319
Гласове: 310
Календар
«  Февруари, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728