Гибелта на Содом и Гомор, фреска от 1662 г. в Троице-Сергиевата лавра

Светите отци ни учат да различаваме греха от човека, чиято душа е болна и се нуждае от лечение от тежкия недъг. Такъв човек предизвиква състрадание. Невъзможно е обаче да се изцели този, който пребивава в слепота и не вижда бедственото си състояние.

Свещеното Писание нарича грях всяко нарушаване на Божествения закон (вж. 1 Иоан. 3:4). Творецът Господ е дарил мъжа и жената с душевни и телесни особености, за да се допълват взаимно и така да образуват едно цяло.

 

Светата Библия свидетелства, че бракът като постоянен жизнен съюз между мъжа и жената е бил установен от Бога в самото начало на човешкото битие. Според замисъла на Твореца смисълът и целта на брака се състоят в съвместното спасение, в общия труд, взаимопомощ и телесно съединение за раждането на деца и тяхното възпитание. Бракът е най-тесният от всички земни съюзи: и ще бъдат двамата една плът (Бит. 2:24). Когато хората водят полов живот извън брака, те извращават Божествения замисъл за благодатен житейски съюз, свеждайки го до чувствено-физиологическо начало и отхвърляйки духовните и социалните цели.

Затова светата Библия определя всяко съжителство извън семейните връзки като смъртен грях, защото се нарушава Божественото установление. Още по-тежък грях е удовлетворяването на чувствената потребност по противоестествен начин: «Не лягай с мъж като с жена: това е мръсотия» (Лев.18: 22). Това се отнася в еднаква степен и за жените. Апостол Павел нарича това страмна страст, срам, нечестие: «жените им замениха естественото употребление с противоестествено; също и мъжете, като оставиха естественото употребление на женския пол, разпалиха се с похоти един към други, и вършеха срамотии мъже на мъже, та получаваха в себе си отплата, каквато подобаваше на тяхната заблуда» (Рим. 1: 26–27). Хората, живеещи в содомски грях, се лишават от спасение: «Не се лъжете: нито блудници, ни идолослужители, ни прелюбодейци, нито малакийци, ни мъжеложници, нито крадци, ни користолюбци, ни пияници, нито хулители, ни грабители няма да наследят царството Божие» (1 Кор. 6:9–10).

В историята се наблюдава печална повторяемост. Обществата, преживяващи периоди на упадък, биват поразявани, като метастази, от някои особено опасни грехове. Най-често болните общества се оказват обхванати от масово користолюбие и разврат. Изчадие на разврата е содомският грях. Масовата развратеност като киселина разяла римското общество и съкрушила мощта на империята.

Като оправдание на содомския грях се правят опити да се приведат «научни» аргументи и да убеждават, че към това влечение има вродена предразположеност. Но това е типичен мит. Безпомощен опит да се оправдае злото. Няма абсолютно никакви данни, че хомосексуалистите се различават генетично от другите хора. Става дума единствено за духовно-нравствена болест и оттук - за неизбежна деформация в областта на психиката. Понякога причина могат да бъдат детските развратни игри, които човек е забравил, но те са оставили болезнена следа в подсъзнанието му. Проникналата отрова на противоестествения грях може да се прояви много по-късно, ако човек не води правилен духовен живот.

Словото Божие, чувствително към всяка проява в човешкия живот, не само нищо не говори за вроденост, но и нарича този грях мерзост. Ако това зависеше от някакви невро-ендокринни особености и полови хормони, с които е свързано физиологичното регулиране на репродуктивната функция на човека, то в Свещеното Писание нямаше да се говори за противоестественост на тази страст, нямаше тя да бъде наричана срамна. Не е ли кощунство да се мисли, че Бог може да създава някои хора с физиологична предразположеност към смъртен грях и по този начин да ги обрича на гибел?

Срещу опитите да се привлече за оправдание науката свидетелстват фактите за масово разпространение на този вид разврат в някои периоди от историята. Хананейците, жителите на Содом и Гомор и другите градове на Петоградието (Адма, Севоим и Сигор) поголовно били заразени от тази сквернота. Защитниците на содомския грях оспорват мнението, че жителите на тези градове са имали тази страмна страст. Но в Новия Завет ясно е казано: «Както Содом и Гомора и околните градове, които по същия начин като тях блудствуваха и налитаха на друга плът, станаха за пример с това, че бидоха наказани с вечен огън, - също тъй ще бъде и с тия, които, бълнувайки като насъне, сквернят плътта» (Иуд. 1:7–8). Това е очевидно също и от текста: «извикаха Лота и му думаха: де са човеците, които дойдоха при тебе да нощуват? Изведи ни ги да ги познаем» (Бит. 19:5). Думите «да ги познаем» в Библията имат съвсем определен характер и сочат към плътски отношения. А тъй като дошлите ангели имали вид на мъже (вж.: Бит. 19:10), от това е видно с какъв отвратителен разврат са били заразени всички(«млади и стари, целият народ»; Бит. 19:4) жители на Содом. Праведният Лот, изпълнявайки древния закон на гостоприемството, им предлага своите две дъщери, «които не познавали мъж» (Бит. 19:8), но извратените содомци, разпалвани от мерзка похот, се опитали да изнасилят самия Лот: «сега ще постъпим с тебе по-лошо, отколкото с тях» (Бит. 19:9).

Съвременoто общество, лишило се от християнските си корени, се опитва да бъде «хуманно» вотношението си към хомосексуалистите, наричайки ги с нравствено неутралната дума«сексуално малцинство» (по аналогия с национално малцинство). Всъщност това е много жестоко отношение. Ако един лекар, желаейки да бъде «добричък», внуши на тежко болния, че е здрав, само наглед неприличащ на другите, той не би се различавал от убиец. СвещенотоПисание сочи, че «градовете Содомски и Гоморски осъди на разорение и превърна на пепел, та ги постави за пример на бъдещите нечестивци» (2 Пет. 2:6).Т о говори не само за опасността да изгубят вечния живот, но и за възможността да се излекуват от всяка, дори от най-тежката и пуснала корени духовна болест.

Апостол Павел не само сурово изобличавал коринтяни за срамните грехове, но и укрепвал в тях надеждата с примери от собствените им среди: «И такива бяхте някои от вас; но се умихте, но се осветихте, но се оправдахте в името на Господа нашего Иисуса Христа и чрез Духа на нашия Бог» (1 Кор. 6: 11).

Светите отци посочват, че центърът на тежестта на всяка страст (включително плътските) се намира в областта на човешкия дух – в неговата повреденост. Страстите са резултат от отдалечаването на човека от Бога и произтичащата от това греховна развратеност. Затова изходна точка за изцеление трябва да бъде решимостта «да се напусне Содом».

Когато ангелите извеждали семейството на Лот от този град на гнусен разврат, един от тях казал: «Спасявай душата си; не поглеждай назад» (Бит. 19:17). В тези думи се състоялонравственото изпитание. Прощалният поглед към развратения град, над който вече била произнесена Божията присъда, би свидетелствал за съчувствие към него. Жената на Лот сеогледала, защото душата ѝ не се била разделила със Содом.

Потвърждение на тази мисъл намираме в книгата Премъдрост Соломонова. Говорейки запремъдростта, авторът пише: «Тя през време, когато загиваха нечестивците, спаси праведника, който избягна огъня, паднал върху пет града, от които за свидетелство на нечестието остана да се дими пуста земя и растения, принасящи безвреме плод, и за паметник на невярна душа е солният стълб, който там стои» (Прем. 10: 6–7). Жената на Лот е наречена невярна душа.Нашият Господ Иисус Христос предупреждава своите ученици: «В който ден Лот излезе из Содом, от небето заваля огън и жупел и погуби всички… Спомняйте си Лотовата жена» (Лука17:29-32). Не само тези, които със своя опит са надникнали в бездната, но и всички оправдаващи този порок трябва постоянно да помнят жената на Лот. Пътят към действителното падение започва с моралното оправдание на греха. Трябва човек да се ужаси от вечния огън, и тогава ще види калко лъжливи са всички либерални речи за «право» на това, за което чрез устата на свещените писатели е казано: «Господ се гнуси от развратния, и с праведните има общение» (Прит. 3:32).

Необходимо е да се влезе в благодатния опит на Църквата. Преди всичко трябва (без отлагане)човек да се подготви за подробна изповед и да пристъпи към нея. От този ден трябва да започне да изпълнява това, което от векове светата Църква предписва на своите членове: редовно да участва в тайнствата изповед и причастие, да ходи на празничните и неделните служби, да чете утринните и вечерните молитви, да спазва светите пости, да бъде внимателен към себе си, за да се отклонява от грях. Тогава ще дойде всесилната Божия помощ и ще го изцели окончателно от тежкия недъг.

«Позналият своята немощ от многото изкушения, от телесните и душевни страсти, ще познае и безкрайното могъщество на Бога, избавящ викащите към Него с молитва от цялото си сърце. И молитвата му ще стане вече сладостна. Виждайки, че нищо не може да направи без Бога и страхувайки се от падения, той ще се старае да бъде неотстъпно при Бога. Той се удивлява, размишлявайки за това, как Бог го е избавил от толкова изкушения и страсти, и благодари на Избавителя, и с благодарност получава смирение и любов, и никого вече не смее да презира, знаейки, че както Бог му е помогнал, така може да помогне и на всекиго, който поиска това» (преподобни Петър Дамаскин).

 

йеромонах Иов (Гумеров); http://www.pravoslavie.ru Превод: Всемирното православие; икона: http://www.pravoslavieto.com Главна категория: България-новинарски блок Категория: България-новинарски блог-теология  Публикувана на 15 Януари 2018