"Мъката на човека идва от там, че той постоянно бърза, но бърза суетно, безплодно. С енергията си човек обръща планини, издига й разрушава цели градове за съвсем късо време, но , ако се взрем в неговата енергия и погледнем последиците от нея, ще видим, че тя не увеличава доброто в света! А което не увеличава доброто то е безплодно. Даже унищожаването на злото е безплодно, ако това унищожаване не е проява на доброто и не носи плодове от доброто.
Животът на хората в света става все по-забърззан, всички бягат, всички се боят, че ще закъснеят за някъде, че няма да заварят някого, че ще пропуснат нещо, че нещо няма да свършат. Носят се машини по въздуха, водата и земята, но не носят на човечеството щастие; тъкмо обратното, разрушават все още запазилото се по земята благополучие, хвалят дяволската забързаност, припряност по света. Тайната на тази припряност и забърззаност ни открива словото Божие в 12-та глава на Апокалипсиса!..."Затова веселете се, небеса и вие, които обитавате в тях! Горко вам, които населявате земята и морето, защото дяволът е слязъл при вас с голям гняв, като знае, че му остава малко време. (Откр. 12:12)"
Вие виждате: на земята и в морето дяволът е слязъл с голям гняв, КАТО ЗНАЕ, ЧЕ МУ ОСТАВА МАЛКО ВРЕМЕ... Ето откъде идва този неудържим, все по-засилващ се кръговрат на нещата и дори на понятията в света, ето откъде идва и всеобщата забързаност и в техниката, и в живота - все по-необузданият бяг на хора и народи.
Царството на сатаната скоро ще свърши. Ето причината да се веселят небето и онези хора по земята, които живеят с небесното. Обреченото, предчувстващо гибелта зло се мята по света, притеснява човечеството, раздува се до крайност и принуждава хората, несложили на челото и сърцето си Кръстния печат на Агнеца Божий, необуздано все да се стремят напред и да ускоряват своя бяг в живота. Злото знае, че само в такъв безсмислен водовъртеж на хора и народи може да се надява да прибави към своята гибел част от човечеството. Затормозени, носещи се нанякъде хора малко са способни да мислят и разсъждават за истините велики и вечни, за чието достигане е необходимо поне минутка Божествено мълчание в сърцето, поне миг свята тишина.
Техниката вече отдавна уеличава скоростта, с която хората се придвижват и спечелват земни ценности. Би трябвало да им остава повече време за духовен живот. Но, не. Душата живее все по-трудно и тежко. Светската материалност всмуква в своя бърз въртеж и душата на човека. И душата чезне, тя вече няма време за нещо възвишено в света -всичко се върти, всичко кръжи и ускорява своя бяг. Каква ужасна призрачност на нещата. Тя обаче, държи здраво във властта си човека и народите. Вместо от духовния стремеж, светът вече е завладян от психозата на плътската забързаност, на плътските успехи. Вместо да засилва светата ПЛАМЕННОСТ НА ДУХА, все по-пламенна става плътта в света. Създава се мираж от дела, защото човекът е призван за дела и не може да бъде спокоен без дела. Но плътските дела не успкояват човека, тъй като не човекът ги владее, а те него. Човек е роб на делата плътски. Строи върху пясък. Построеното на пясък рухва. От земния дом човешки остава купчина пепел...Горкият човек! Всички са приковани с верига от малки, нищо не даващи на душата работи, които трябва да се изпълнят възможно най-бързо, за да може после възможно най-бързо да започнат други, също толкова нищожни работи.
Къде ще се намери време за ДОБРО ? Няма време и да помислиш за него. Всичко живо е заето. Доброто стои като странник, за когото няма място нито в офиса, нито в завода, нито на улицата, нито в къщи, нито -още по-малко - в местата за развлечение. Доброто няма де глава да подслони. Как да побързаме да правим добро, като не можем за пет минути да го поканим при себе си, не само в стаята, но дори и в мисълта, в чувството, в желанието си. Няма кога! И как не разбира това доброто, а се опитва да чука по съвестта и малко да я мъчи. Работа, работа, грижи, нужди, неотложност, съзнание за важността на всичко това...Горкият човек! А къде тогава е твоето добро, къде тогава е твоят лик? Къде си ти самият? Къде се криеше ти зад въртящите се колела и винтове на живота.? Всe пак ще ти го кажа: БЪРЗАЙ ДА ПРАВИШ ДОБРО,докато още живееш в тяло.Ще дойде нощ,когато ти вече няма да можеш да направиш добро, дори и да поискаш. Започни най-напред да мислиш да го правиш, а после помисли как да го правиш. Бързай да мислиш, бързай да правиш. Времето е късо, сей вечност във временното. Включи тази работа като най-важната в твоя живот. Направи го, докато не е късно. Колко ужасно ще бъде да закъснееш за правенето на добро. С празни ръце и студено сърце да отидеш на оня свят и да се изправиш пред Твореца на Съд.
Който не да побърза да направи добро, той няма да го стори. Доброто изисква пламеннност. На топло-хладните дяволът няма да позволи да сторят добро. Ще завърже ръцете и краката им още щом помислят за доброто. Добро могат да правят само пламенните, горещите. В нашият свят добър може да е само мълниеносно добрият човек. И колкото по-нататък отива животът, толкова повече мълниеност е потребна човеку за доброто. Мълниеносноста е израз на духовна сила, тя е мъжество на святата вяра, тя е действието на доброто, тя е истинска човещина!
Нека да противостоим на забързаните суета и зло с бързина и пламенност при осъществяването на доброто.
Господи, благослови и укрепи! Бързината, с която ще се разкаем след какъвто и да било грях - ето ПЪРВАТА пламенност, която ще поднесем Богу. Бързината, с която ще простим на съгрешилия пред нас брат - ето ВТОРАТА пламенност, която ще поднесем. Бързината, с която ще откликнем на всяка молба, чието изпълнение е възможно за нас и полезно за молещия - ТРЕТАТА пламенност. Бързината, с която ще дадем на ближните всичко, което може да ги избави от беда -ЧЕТВЪРТАТА пламенност на духа, верен Богу. ПЕТАТА пламенност: умението да забележим бързо какво и кому е нужно, и веществено, и духовно и умението да обгрижим макар и малко всеки човек; умението да се молим за всеки човек. ШЕСТАТА пламенност - умението и бързата решителност да противостоим с ДОБРО на всяка проява на злото, на всяка тъма - със светлината Христова, на всяка лъжа - с истината. И СЕДМАТА пламенност на вярата, любовта и надеждата наша е умението, мнгновенно да издигнем сърцето и цялото си естество към Бога. Предавайки се в Неговата воля, да Му благодарим и