вечност :: ИМЕТО НА ХРИСТОС Е ТАЙНА, ТО НЕ Е ОБИКНОВЕНО ОРЪЖИЕ

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

04.05.2017 07:17 - ИМЕТО НА ХРИСТОС Е ТАЙНА, ТО НЕ Е ОБИКНОВЕНО ОРЪЖИЕ

Автор: fotinia Категория: Поезия

Прочетен: 448 Коментари: 0 Гласове:

Въпроси към старец Никон
Въпроси:
Дали молитвата „Господи Иисусе Христе, помилуй ме!” действа, когато имаш помисъл и се прекръстиш и я кажеш вътре в себе си?
Всичко ли разпръсква?
Отговор:
Да, зависи.
Това не е обикновено оръжие.

"Молитвата „Господи Иисусе Христе, помилуй ме”
не е обикновено оръжие срещу дявола.

Внимавайте, то е атомна бомба.
Тя ужасява дявола, заличава го.
Тя е страшно наситена, страшно силна молитва.
Тя заключва всички молитви в себе си, знаете ли защо?

Тайната е, се казва в Светото Писание, че когато настъпи Второто Христово Пришествие, на небето ще се появи името на Христос и пред Неговото име (се казва) ще се преклони всяко небесно и земно коляно.
Името на Христос е тайна.

Пред това име ще се преклони всяко небесно коляно на небесните, хората ще се преклонят, и подземните духове и дяволи ще се огънат пред това име.

Апостолът пише :
„Няма друго име, на човеци дадено, чрез което трябва да се спасим” (Деян. 4:12)

Произнасяме това име.

Произнасяме „Господи Иисусе Христе, с Твое име се именуваме” „други бог освен Тебе не знаем, с Твоето име се именуваме”.
Това е нещо, което дяволът се опитва да ни убеди да не го правим.
Дяволът не се страхува от това дали вярваме в Бога.

Внимавайте тук:
колкото и вяра да имаш, не се спасяваш, не се спасяваш, ако вярваш в Бога.

Дяволът бива довършен, а ние се спасяваме, когато вярваме, че Христос е Бог.
Нямаме друг бог.

Това е съблазън за дявола.

В чужбина се провеждат богословски конференции с християни, където се стига до съгласие да не се споменава Христовото име, за да не се обидят будистите, индуистите и другите, които участват в конференциите.

Как трепери дяволът от името на Христос!

И ние наричаме Христос Господ - това, което дяволът се опитва да те убеди да не го правиш. По принцип той не иска да мислиш за Христос. Казва ти в тебе: „Мислиш за Него?

Мисли за Него като за някакъв велик мистик.

Като едно от въплъщенията на Буда, като някакъв велик поет, като някакъв велик философ, като, като, като . . не като Господ”.
А ние сега казваме „Господи, Иисусе Христе!”

И какво още?
„Помилуй ме!”
Кой търси милостиня?
Просякът.
С други думи се унизяваш?
Тогава го поразяваш (дявола)!

Затова ние настояваме върху молитвата „Господи Иисусе Христе, помилуй ме”. Сега, да се кръстим с ръка или да не правим това, няма никакво значение, когато в сърцето си имаме дявола, тогава е шега да се кръстим и това не ни спасява, незначително е. Значимото е да имаме Христовото име в ума си. То е атомна бомба, на дело ще видите тези неща. На дело, прости нещица са това. Ще си тръгнете сега, никой не може да ви попречи да произнасяте в себе си „Господи Иисусе Христе, помилуй ме, Господи Иисусе Христе, помилуй ме, Господи Иисусе Христе, помилуй ме!”.
Какви ви пречи?

Какво ви струва? Нищо!
За всички други молитви са нужни безмълвие, някакво тихо място, малко икони, Повечерие, Вечерня, някакви книги, а тази молитва можем винаги да я казваме.
Вървиш пеша?
Можеш да я казваш. Шофираш автомобила си? Можеш да я казваш. Поставете началото и молитва сама ще ви научи на всичко.

На дело ще научим тези неща, а не чрез думи.
Думите, които сега ви говоря, може да ви изглеждат красиви, да изпитвате радост, когато ги чувате сега. Когато дойде часът на изкушението, дяволът ще ви удари като октопод и няма да ви остави нищо от това, което ви казвам.

Какво ще ви остане?
Това, което сте вложили на дело и сами сте го научили.
Това никой не може да ви го отнеме.
Така ще познаете дали са истина всички тези неща и така познаваме цялата истина на Християнството.

Дали е истина това, което Христос ни е казал или не.
Хората са научили и задържали в живота си това до днес, а не защото свещениците и калугерите просто са им говорили за това.
Самите хора живеят това и ни го казват.

Умът ви не може да го побере това, което сме чули от хора, които живеят в света!
И тъй като именно се касае за живота, затова всички можем да се спасим, това не е въпрос на интелигентност, образование или знания.
Затова имаме светци, които са неуки.
Те не завършили основно училище, но ние казваме „Святий човече, моли Бога за нас!”.
Има и образовани хора, които не знаят какво говорят и какво става с тях.
Прости неща са, с прости неща ще отидем в рая и с прости неща ще отидем в ада.

Когато казваме „Господи Иисусе Христе, помилуй ме”, умът ви се разсейва и казваме само думите - не прѐчи, това е малкото, което можем да направим. Правете го, нека то стане един добър обичай. И ще видите, че постепенно ще установите определени неща. Както това, което ви казах, че не можете да казвате „Господи Иисусе Христе, помилуй ме” и да се карате с другия.

Когато вечерта вътрешно събереш мислите си и кажеш в безмълвие „Господи Иисусе Христе, помилуй ме”, именно тази караница ще изникне в ума ти.
Не можеш да казваш „Господи Иисусе Христе, помилуй ме” и да гледаш списания, които не трябва. Когато вечерта отиваш да си легнеш, казвай молитвата половин час, петнайсет минути, ще уточниш това с духовния си изповедник. Тогава няма да можеш да седиш и да казваш молитвата съсредоточено, в ума ти ще изникнат списанията, които си видял.

Самата молитвата ще те научи как да живееш, как да се отнасяш, как да мислиш. Затова започнете да казвате „Господи Иисусе Христе, помилуй ме” и самата молитва ще ви научи много други неща, които сега не може да си представите.

Какво става, когато помисълът се връща обратно с още по-голяма сила?
Това, че помисълът се връща, не ни интересува. Какво значение има? Това не ни безпокои, не ни пречи изобщо.
И с по-малка и с по-голяма сила да дойде, ние ще го пъдим.
Това, което ние можем да правим, е битката.
Дали ще победим помисъла или не, зависи от Божията благодат.

Побеждава ни гневът, ние се борим.
„Господи Иисусе Христе, помилуй ме!”. Някой ни нервира. „Господи Иисусе Христе, помилуй ме”. Гневът напира у нас. „Господи Иисусе Христе, помилуй ме”.
Не можем да победим гнева? Не прѐчи, ще продължим борбата. Дали ще победим гнева или не, не зависи от нас.
От нас зависи борбата, която водим.

В Патерика се говори за авва Аполон, който бил борен от борила страстта на яростта, на гнева. Той 14 години молил Бога да отнеме тази страст. от него Цели 14 години. Не един месец, не два месеца, не една година, а цели 14 години. И ние искаме да успеем веднага щом започнем? Няма да се разочароваме, няма да се отчайваме. Ще принудим дявола да излее от кожата си. 14 години и накрая станало това, за което той се молил.

Св. Йоан Златоуст казва, че много пъти молим благия Бог да ни даде нещо, молим се, молим се и Бог не ни го дава.
Молим се и сме настоятелни в молитвата, но Бог не ни го дава.
И накрая, когато настояваме в молитвата, казва той, Бог ни го дава, дарява ни това, за което се молим и получаваме по-голяма полза от молитвата, отколкото от това, което сме получили.
Много пъти Бог нарочно не изпраща благодатта Си, за да постигнем нещо, за да бъдем настоятелни в борбата.

Това можем да направим и това ще направим -молитва и бдителност, колкото можем. Бдителност и молитва. И двете. А не съзнателно да не се молим. Едно е да се молим и умът ни да се разсейва и да го връщаме обратно, и друго да изричаме думи и да не ни интересува къде скита нашият ум.

Ще се спасим, когато умът се разсейва и ние го връщаме обратно; той отново се разсейва и ние отново го събираме.

Дяволът никога няма да спре да воюва с нас. В една от молитвите преди Светото Причастие се казва „пред вратите на Твоя храм стоя и от злите помисли не отстъпвам”. Дошъл съм пред царските двери, отварям уста да се причастя и умът ми не се очиства от мислите.
И това го казва един светец.

Е, какво!

Вие искате резултати още сега, когато още не сме започнали? „Пред вратите на Твоя храм стоя и от злите помисли не отстъпвам”. Няма значение, няма да се отчаем. Ще се борим. Затова св. ап. Павел нарича „войн” християнинът, който се подвизава.
Война е.

Дяволът има своите оръжия и ние имаме нашите оръжия.
Дяволът с неговите нападения и ние с нашите.
Кой ще надделее?
Той отдавна е загубил играта. Просто гледа колко повече може да спечели.

старец Никон
Превод от гръцки: Константин Константинов
Списание Свет

Нагоре