Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.05.2017 01:44 - Молитва към светителя Игнатий
Автор: fotinia Категория: Поезия   
Прочетен: 590 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Св. Игнатий Брянчанинов
image

Тропар на светител, глас 8

Православия наставниче, благочестия учителю и чистоты, 
вселенныя светильниче, монашествующих Богодохновенное удобрение, 
Игнатие премудро, ученьми твоими вся просветил еси, 
цевнице духовная, моли Христа Бога спастися душам нашим.

На Православие наставниче, на благочестие и чистота учителю, 
на вселената светилниче, на архиереите боговдъхновено украшение, 
Игнатие премъдри: с твоите учения всички си просветил, 
свирало духовно, моли Христа Бога да се спасят нашите души.
image
Молитва към светителя Игнатий

О, велики и пречудни угодниче Христов, светителю отче Игнатие! Приеми милостиво нашите молитви, които ти принасяме с любов и благодарение! Чуй нас, сиротните и безпомощните, които с вяра и любов припадаме пред тебе и просим твоето топло застъпничество за нас пред престола на Господа на Славата. Знаем, че много може да направи молитвата на праведника, умилостивяваща Владиката. Ти от ранно детство пламенно си възлюбил Господа и пожелал да служиш на Него Единия, си сметнал за нищо всички блага на този свят. Ти си се отрекъл от себе си и взел своя кръст, си последвал Христа. Ти доброволно си избрал тесния и прискръбен път на монашеското житие и на този път си придобил велики добродетели. Ти с твоите писания си изпълвал сърцата на хората с най-дълбоко благоговение и покорност пред Всемогъщия Творец, а падналите грешници с мъдри слова си наставлявал в покаяние и смирение, със съзнание за своето нищожество да прибягват към Бога, ободрявайки ги с упованието на Неговото милосърдие. Ти никога не си отхвърлял прибягващите към тебе, но на всички си бил човеколюбив баща и добър пастир. Не оставяй сега и нас, които усърдно ти се молим и просим твоята помощ и застъпничество. Изпроси ни от човеколюбивия наш Господ душевно и телесно здраве, утвърди вярата ни, укрепи силите ни, изнемогващи в изкушенията и скърбите на този век, стопли с огъня на молитвата охладнелите ни сърца, помогни ни, очистили се с покаяние, да получим добър християнски край на своя живот и да влезем в преукрасения чертог на Спасителя с всички избрани и там заедно с тебе да се покланяме на Отца и Сина и Светия Дух във вечни векове. Амин.
image

Светителят Игнатий Брянчанинов за виждането на своя грях

Ще дойде онова страшно време, ще настъпи онзи страшен час, когато всичките ми грехове ще се изправят разкрити пред Бога Съдия и пред Ангелите Му, а и пред цялото човечество. Предусещайки състоянието на душата ми в този страшен час, аз се изпълвам с ужас. Под влияние на живото и силно предчувствие с трепет бързам да се потопя в оглеждане насебе си, бързам да проверя в книгата на моята съвест отбелязаните с дело, слово и помисъл мои съгрешения.

Отдавна нечетените, застояли по лавиците книги се покриват с прах и ги изяждат молците. Който вземе такава книга, силно се затруднява да я прочете. Такава е и моята съвест. Отдавна не е преглеждана тя и трудно е да бъде разлистена. Като я разтварям, не изпитвам очакваното удовлетворение. Само големите грехове са означени достатъчно ясно, а ситните писмена, които са много, почти са се заличили и сега не може да се разбере какво е било обозначено с тях.

Бог, Единият Бог може да върне на избледнелите писмена яркостта и да избави човека от лукава съвест (Евр. 10:22). Само Бог може да дарува на човека да различава греховете си и да вижда греха си - своето падение, в което е коренът, семето, зародишът и съвкупността на всички човешки прегрешения.

Призовавайки на помощ милостта и силата Божия, призовавайки ги на помощ с най-топла молитва, съединена с благоразумен пост, плач и ридание на сърцето, отново разтварям книгата на съвестта и отново се вглеждам в количеството и качеството на греховете ми, и размишлявам какво са ми причинили извършените от мен прегрешения?

Виждам: "Беззаконията ми превишиха главата ми, като тежко бреме ме притиснаха" (Пс. 37:5). Какви са последиците от тази греховност? "Постигнаха ме беззаконията ми, та дори да виждам не мога; те са повече от космите на главата ми; моето сърце ме остави" (Пс. 39:13). Последици от греховния живот стават слепотата на ума, ожесточението и безчувствието на сърцето. Умът на закоравелия грешник не вижда ни добро, ни зло. Сърцето му губи способността за духовни усещания. Ако оставяйки греховния живот, този човек се обърне към благочестиви подвизи, сърцето му е сякаш чуждо и не съчувства на стремежа му към Бога.

Когато под действието на Божествената благодат пред подвижника се разкрият множеството му прегрешения, тогава не е възможно той да не изпадне в крайно недоумение и да не го налегне дълбока печал. Сърцето ми трепери (от това, което виждам); моите сили ме напуснаха и светлината на очите ми - и нея няма у мене... а които търсят душата ми, турят мрежи (тоест дейността ми е пълна със спънки поради навика към греха, който насила ме тегли към нови прегрешения), смърдят и гноясват раните ми поради безумието ми (тоест греховните страсти са остарели и страшно са ме повредили поради невнимателния ми живот), няма здраво място в плътта ми (Пс. 37:4-11) (тоест няма изцеление само със собствените ми усилия за цялото ми същество, поразено и заразено с греха).

Като съзнавам греховете си, разкайвам се за тях, а като ги изповядвам и съжалявам за тях, хвърлям безкрайното им множество в бездната на Божието милосърдие. За да се предпазя в бъдеще от греха, ще се вгледам уединен в самия себе си - как действа той срещу мене, как пристъпва и какво ми говори.

Той пристъпват към мен като измамник и лицето му е скрито; устата им по-меки от масло (Пс. 54:22). Казва ми лъжа. Предлага ми беззаконие. Отрова има в устата му. Езикът му е смъртоносно жило.

"Наслади се! - тихо и лъстиво шепне той - Защо да ти е забранено наслаждението? Наслади се! Какъв грях е това?" - и предлага злодеят да наруша заповедите на Всесветия Господ.

Не би трябвало да обръщам никакво внимание на думите му, защото зная, че е измамник и убиец. Но някаква непонятна немощ на волята ме побеждава! Слушам думите на греха и гледам забранения плод. Напразно съвестта ми напомня, че вкусването на този плод е вкусване на смъртта.

Ако нямам забранен плод пред очите си, той внезапно изниква във въображението ми. Появява се живописно, като че нарисуван от ръката на очарованието.

Чувствата на сърцето са привлечени от съблазнителната картина, приличаща на блудница. Външността й е пленителна, съблазънта лъха от нея, украсена е със скъпоценни, блестящи накити; грижливо е скрито смъртоносното й действие. Грехът търси жертва от сърцето, ако тялото не може да я принесе, защото самият предмет отсъства.

Грехът действа в мен чрез греховната мисъл, действа чрез греховното чувство, чувството на сърцето и чувството на тялото, дeйства чрез въображението.

Към какъв извод ме води такова вглеждане в себе си? Към извода, че в мене, в цялото ми същество живее греховно повреждение, което съчувства и помага на греха, нападащ ме отвън. Аз съм подобен на затворник, окован с тежки вериги. Всеки, на когото е позволено, хваща затворника и го влече накъдето си иска, защото затворникът, окован с вериги, няма възможност да окаже съпротива.

Някога грехът е проникнал и във високия рай. Там той е предложил на праотците ми да вкусят забранения плод. Там ги е прелъстил и поразил прелъстените с вечна смърт. И на мен, техния потомък, непрекъснато повтаря същото предложение; и мен, техния потомък се старае непрекъснато да прелъсти и да погуби.

Веднага след грехопадението Адам и Ева били прогонени от рая и низвергнати в страната на мъките (Бит. 3:23-24). Аз съм роден в тази страна на плач и бедствия! Това обаче не ме оправдава, защото тук ми е даден рай от Изкупителя, насаден е в сърцето ми. С греха аз прогоних рая от сърцето си. Сега там доброто е примесено със зло и се води люта битка между доброто и злото. Там се сблъскват безчислени страсти. Там е мъката и предусещането за вечните страдания на ада.

Аз виждам в себе си доказателство, че съм син на Адама, защото запазвам склонността му към зло и се съгласявам с предложенията на прелъстителя, макар със сигурност да знам, че ми се предлага измама и ми се готви убийство.

Напразно ще е да обвинявам праотците за предадения ми от тях грях, защото съм освободен от греховния плен чрез Изкупителя и вече изпадам в грехове не поради насилие, а доброволно.

Праотците веднъж престъпили в рая една Божия заповед, а аз, намирайки се в лоното на Христовата Църква, непрестанно нарушавам всички Божествени заповеди на Христа, Бога и мой Спасител.

Душата ми се вълнува от гняв и злопаметство! Във въображението ми над главата на врага проблясва кама и сърцето ми се опива с удовлетворение от отмъщението, извършено от мечтанието. Ту пък си представям купища злато, а след това във въображението изникват великолепни палати, градини, предметите на разкоша, сладострастието и гордостта, които се придобиват чрез него и заради които грехолюбивият човек се покланя пред този идол - средство за осъществяване на всички тленни пожелания. Или пък се прелъстявам от почести и власт! Привличат ме, занимават ме мечтания за управляване на народи и страни, за постигане на тленни придобивки за тях, а за себе си - на тленна слава. Понякога сякаш наяве виждам трапези с димящи и благоуханни ястия! Смешно и наред с това жалко се наслаждавам от изникващите пред мен прелести. Ту пък внезапно се виждам праведен, или по-точно, сърцето ми лицемери и се опитва да си присвои праведността, ласкае само себе си, грижи се за човешката похвала и за това как да я привлече към себе си!

Страстите се борят помежду си заради мене, непрекъснато ме предават една на друга, смущават ме и ме тревожат.

И не виждам горестното си състояние! Върху ума ми лежи непроницаемата завеса на мрака, а на сърцето ми - тежкият камък на безчувствието.

Ще се опомни ли умът ми, ще поиска ли да се насочи към доброто? Противи му се сърцето ми, привикнало към греховни наслади, противи му се тялото ми, придобило скотски пожелания. В мен се изгуби дори съзнанието, че тялото ми като сътворено за вечността е способно на Божествени желания и движения, че скотските стремежи са негов недъг, привнесен от падението.

Разнородните части, съставящи съществото ми - умът, сърцето и тялото - са разсечени и разединени. Те действат разногласно, противостоейки една на друга, и само тогава се обединяват в мигновено, богопротивно съгласие, когато работят за греха.

Такова е състоянието ми! То е смърт за душата, докато е живо тялото. Но аз съм доволен от своето състояние! Доволен съм не поради смирение, а поради слепотата и ожесточението си. Душата ми не чувства своето умъртвяване, както не го чувства и тялото ми, разделено от душата чрез смъртта.

Ако чувствах умъртвяването си, бих пребивавал в непрестанно покаяние! Ако чувствах умъртвяването си, бих се погрижил за възкресението!

Цял съм отдаден на грижите за света и много малко съм загрижен за моето душевно бедствие! Жестоко осъждам и най-малките прегрешения на ближните си, а сам съм изпълнен с греха, ослепен съм от него, превърнат съм в стълб от сол, подобно на Лотовата жена, и съм неспособен за никакво духовно движение.

Не съм наследил покаянието, защото още не виждам своя грях. Не виждам греха си, защото още работя за него. Не може да види греха си онзи, който се наслаждава от него, позволява си да го вкусва - макар и само с помислите и съчувствието на сърцето си.

Само такъв може да види греха си, който решително и по собствена воля се е отрекъл от всяка дружба с него. Застанал е като бдяща стража пред вратата на своя дом с оголения меч на Божието слово, като отблъсква и посича с този меч греха, в какъвто и вид да се приближи той към него.

На онзи, който извърши великото дело и започне вражда с греха, който насилствено откъсне ума, сърцето и тялото си от него, на такъв Бог дарува велик дар: да вижда греховете си.

Блажена душата, съзряла загнездения в себе си грях! Блажена душата, съзряла в себе си падението на праотците и ветхостта на ветхия Адам! Такова зрение за своя грях е зрение духовно, зрение на ума, изцелен от слепотата си чрез Божествената благодат. С пост и коленопреклонение ни учи Светата Източна църква да измолваме от Бога това зрение за греха си.

Блажена душата, непрестанно поучаваща се в Закона Божи! В него тя може да види образа и красотата на новия човек и според него да съзре и поправи своите недостатъци.

Блажена душата, купила селището на покаянието чрез умъртвяване на себе си за греховните начинания! Там тя ще намери безценното съкровище на спасението.

Ако си придобил селището на покаянието, падни в младенчески плач пред Бога. Не проси, ако можеш да не просиш, нищо от Бога: предай се със себеотрицание на Неговата воля.

Разбери и усети, че ти си създанието, а Бог е Създателят. Предай се изцяло на волята на Създателя. Принеси Му младенчески плач и мълчанието на сърцето си, готово да последва Неговата воля и да се изпълва от Нея.

Ако пък поради младенчеството си не можеш да се потопиш в молитвено мълчание и плач пред Бога, произнасяй пред Него смирена молитва за опрощаване на греховете и изцеляване от греховните страсти, от тези страшни нравствени недъзи, появяващи се поради доброволните и повтаряни дълго време съгрешения.

Блажена душата, която е осъзнала себе си като напълно недостойна за Бога и която е осъдила себе си като окаяна и грешна! Тя е на пътя на спасението и в нея няма самопрелъстяване.

Обратно, онзи, който се смята за готов да приеме благодатта и се счита достоен за Бога, който очаква и измолва Неговото тайнствено пришествие, като казва, че е готов да приеме, чуе и види Господа, такъв мами и ласкае себе си, и е достигнал до високата скала на гордостта, откъдето се пада в мрачната пропаст на гибелта. Там падат всички, които са се възгордели пред Бога и дръзват безсрамно да се признават достойни за Него и от това самомнение и самопрелъстяване да казват: "Говори, Господи, понеже Твоят раб слуша."

Младият Самуил чул Господ да го призовава и като не се признал за достоен за беседа с Него, отишъл при престарелия си наставник, търсейки съвет как да се държи. Чул Самуил втори път същия призоваващ го глас и пак отишъл при наставника. Наставникът разбрал, че призоваващият глас бил глас Божий и наредил на юношата, когато чуе отново този призив, да отговори: "Говори, Господи, понеже Твоят раб слуша"1 (1 Цар. 3).

Същото дръзва да казва и сладострастният и надменен мечтател, не призоваван от никого, упоен от тщеславно мнение, съчиняващ в себе си гласове и утешения, ласкаещ с тях надменното си сърце, мамещ себе си и лековерните си последователи.

Сине на Източната Църква, единствено света и истинна! В невидимия си подвиг се ръководи от наставленията на Светите отци на твоята Църква, защото те повеляват да се отстраняваме като от явен повод за самопрелъстяване от всякакво видение, от всякакъв глас извън и вътре в тебе, преди да сме се обновили от явното действие на Светия Дух. (Преподобният Григорий Синаит, Добротолюбие, ч. 1, Свети Каллист и Игнатий Ксантопули, Добротолюбие, ч. 2)

Пази ума си от видения. Прогонвай всички настъпващи към него мечти и мнения, с които падението е заменило истината. Облечен в покаяние, предстой със страх и благоговение пред великия Бог, Който може да очисти греховете ти и да те обнови с Пресветия Си Дух. Духът ще ви упъти на всяка истина (Иоан. 16:13).

Чувството за плач и покаяние е най-важното за душата, пристъпила към Господа с намерение да получи от Него прощение на греховете си. Това е блага участ! Ако си я избрал, да не се отнеме тя от тебе! Не заменяй това съкровище за празни, лъжливи, насилствени и псевдоблагодатни чувства, не се погубвай, като ласкаеш себе си.

"Ако някои от отците - казва преподобният Исаак Сирин - са писали за това какво е чистота на душата, какво е здравето й, какво - безстрастието, какво - видението, написали са го не за да ги търсим преждевременно и да ги очакваме. Казано е в Писанието: "Царството Божие няма да дойде забелязано" (Лук. 17:20). Онези, в които живее очакването, са придобили гордост и падение... Търсенето и очакването на високи Божии дарове е отхвърлено от Църквата Божия. То не е признак на любов към Бога, а е недъг на душата" (Св. Исаак Сирин, Сл. 55).

Всички светии са се смятали недостойни за Бога. С това те проявили достойнството си, състоящо се в смирение (Св. Исаак Сирин, Сл. 36).

Всички самопрелъстени са се смятали достойни за Бога. С това проявили обзелата душата им гордост и прелест. Някои от тях приели бесовете, които им се представили като Ангели, и ги последвали. На други бесовете се явявали в собствения си вид и се признавали за победени от молитвата им, с което ги довеждали до високоумие. Други пък възбуждали въображението си, разгорещявали кръвта си, предизвиквали в себе си нервни движения и приели това за благодатно наслаждение, изпадали в самопрелъстяване и съвършено умопомрачение, като се причислили по дух към отхвърлените духове.

Ако имаш нужда да беседваш сам със себе си - донасяй си не лъст, а самоукоряване. Горчивите лекарства са полезни за нас в нашето състояние на падение. Ласкаещите себе си са приели още тук на земята наказанието си - своето самопрелъстяване, похвалата и любовта на враждебния Богу свят. Във вечността те не бива да очакват друго освен осъждане.

"Моят грях е винаги пред мене" (Пс. 50:5), казва за себе си свети Давид: той непрестанно разглеждал греха си. "Беззаконието си съзнавам, съкрушавам се заради греха си" (Пс. 37:19).

Свети Давид се е самоосъждал и е изобличавал греха си дори тогава, когато той вече бил простен и дарът на Светия Дух вече му е бил върнат. Нещо повече: той изобличил греха си и го изповядал пред цялата вселена (Пс. 50).

Когато Светите отци на Източната Църква, особено пустинниците, достигали висота в духовните упражнения, тогава всички тези упражнения се сливали за тях в едноединствено покаяние. Покаянието обхващало целия им живот, цялата им дейност, било следствие от съзирането на своя грях.

Запитали един велик отец в какво трябва да се състои делото на уединения инок? Той отвърнал: "Умъртвената ти душа лежи пред очите ти, а ти питаш какво трябва да бъде делото ти?" (Св. Исаак Сирин, Сл. 21). Плачът е същественото дело на истинския Христов подвижник; плачът - от встъпването в подвига до завършването му.

Съзирането на своя грях и ражданото от него покаяние са същността на делото, което няма край на земята. Съзерцанието на греха възбужда покаянието, а покаянието довежда очищението. Постепенно очистваното око на ума започва да вижда такива недостатъци и повреди в цялото човешко същество, каквито преди, в помрачението си, изобщо не е забелязвало.

Господи! Дарувай ни да съзрем прегрешенията си, за да може нашият ум, привлечен изцяло към собствените ни прегрешения, да престане да вижда прегрешенията на ближните и така да види всички ближни добри. Дарувай на сърцето ни да остави пагубната грижа за недостатъците на ближния и всичките си грижи да съедини в една - за придобиването на заповяданата и приготвена от Тебе чистота и святост за нас. Дарувай на нас, които сме осквернили душевните си ризи, отново да ги избелим. Те вече са умити от водите на Кръщението, сега след осквернението трябва да бъдат умити и от водите на сълзите. Дарувай ни да видим в светлината на Твоята благодат живеещите в нас разнообразни недъзи, които унищожават духовните движения в сърцето и въвеждат в него движенията на кръвта и плътта, които са враждебни на Царството Божие. Дарувай ни великия дар на покаянието, предшестван и пораждан от великия дар да виждаме греховете си. Опази ни с тези велики дарове от пропастите на самопрелъстяването, което се открива в душата, защото не забелязваме и не разбираме нейната греховност. Поражда се от незабелязваните и неразбирани от нея сладострастие и тщеславие. Опази ни с тези велики дарове по пътя ни към Тебе и ни дарувай да Те постигнем, защото Ти Си Който призовава каещите се грешници и отхвърля онези, които се мислят за праведници. Да славословим вечно във вечно блаженство Тебе, Единия Истински Бог, Изкупителя на пленените и Спасителя на погиналите. Амин.
Свт. Игнатий Брянчанинов, еп. Кавказский и Черноморский
image

                 



Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: fotinia
Категория: Поезия
Прочетен: 891302
Постинги: 958
Коментари: 363
Гласове: 367
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031