- Отче, къде е причината човек да бъде гнуслив?

- Ти от какво се гнусиш?

- От всичко.

- Тогава всичко ще се стоварва на твоята глава! И червейчетата в плодовете, и косми в хляба и яденето и т. н.

- Наистина така и става, отче!

- Слава Богу! Виждаш ли, как Бог ти помага да превъзмогнеш това?

- ( Друга сестра) Отче, всичко това не започва ли от помисъла? Да кажем, че сестрата е намерила косъм в яденето – нека просто го извади и го сложи настрана.

- Та това е благословение! Дaй ми го на мен, аз ще го взема за благословение!… Помня на Синай веднъж отивахме някъде с един друг монах. Дадох му две праскови, но виждам, че не ги яде. Искаше да стигнем до вода, за да ги измие и тогава да ги изяде. Затова ги държеше в ръка, за да не ги сложи в джоба си, защото там щели да се полепят  по тях микроби! Неговият брат, който имаше осем деца, ми каза: „Той използва повече сапун да мие ръцете си, отколкото жена ми да пере осемте ни деца!“  И знаете ли какво му се случи? Там на Синай на всеки монах даваха по един бедуин, за да му служи, да му носи ядене и т. н. Бедуинът, който му дадоха, беше най-мръсен от всички. Черна чернилка! Дрехите му смърдяха и той целият смърдеше. Трябваше да го накиснеш за една седмица, за да може да се махне мръсотията! Ръцете му бяха… не е за приказка! Можеше човек да ги чегърта с шпакла. А той когато вземаше паницата с ядене, за да я отнесе на монаха, потапяше пръстите си вътре. „Махай се оттука, махай се“ , започваше да вика отецът, щом го видеше. В края на краищата този монах и две седмици не можа да издържи на Синай и си замина.

И в общежителния манастир помня един монах, който в светския си живот беше старши полицай. В манастира му бяха възложили да бъде четец, защото беше образован. Толкова години бе живял в манастира, но въпреки това се гнусеше. Никога не се докосваше до дръжките на вратите. Или отваряше вратата с крак или буташе ръчката с лакът, а след това почистваше със спирт ръкава, докоснал се до нея! Дори и вратата на църквата отваряше с крак! И Бог допусна когато остаря, краката му да гноясат и да се напълнят с червеи, особено единият, с който отваряше вратите. Аз бях помощник-болногледач, когато той дойде за пръв път в манастирската болница с превързан крак. Старшият болногледач ми каза да го развържа, а той отиде да донесе някакви марли. Когато го развързах, какво да видя! Целият крак беше пълен с червеи! Казах му да иде до морето и да си измие крака, за да сменим превръзката. До къде беше стигнал само! Какво наказание! Аз загубих ума и дума. Старшият ми каза: „Разбра ли от какво е това?“ . „ Разбрах, понеже отваря вратите с крак“ , отвърнах аз.

- Отче, а той продължи ли да отваря вратите с крак в  това състояние?

- Да, с крак ги отваряше! А беше живял толкова години като монах.

- Той не разбра ли причината за болестта си?

- Не знам. Аз после отидох в манастира Стомион в Коница. Кой знае как е умрял! А в същия манастир някои от младите монаси отиваха да ядат от остатъците в чиниите на старците, за да получат благословение! Други целуваха дръжката на църковната врата, защото я бяха докосвали толкова много отци, а той когато се покланяше на иконите, едва-едва докосваше мустака си до иконите. А след това колко спирт изливаше върху мустака си!

- Отче, когато такова нещо става със светини, това не е ли неблагоговение?

- Човек отначало започва с гнусливост, а после стига и по-надалече. Този монах беше стигнал дотам да спре да се покланя на иконите, защото се страхуваше да не хване някоя болест от онези, които се покланяха преди него!

- Значи, за да не се гнуси човек, не трябва да обръща внимание на подобни неща?

- Хората ядат толкова нечистотии без да разберат! Когато човек се прекръсти преди това, вече не се страхува от нищо, нито от болести, защото  Сам Христос помага. През килията ми всеки ден минават толкова хора, които страдат от най-различни болести. И някои от тях, по-непосредствени, се прекръстват и пият вода с черпалото, което съм закачил там. А други ги е страх и дори не се докосват.

Преди няколко дена дойде един човек, който имаше много висок пост в службата си. Горкият, така го е страх от от микробите, че ръцете му са побелели от търкане на спирт! Съжалих го! Знаеш ли какво мъчение е да заеме такъв пост и да постъпва така? Почерпих го с локум, но не си взе, понеже го хванах с ръка. Но и да беше останал в кутията, пак нямаше да си вземе, защото щеше да си помисли, че някой преди това го е сложил с ръка в кутията. Аз взех локума, обърсах го в обувките му и го изядох. Направих пред него доста такива неща. Изпотих се, докато успея да го освободя малко от страха му. Ето и днес дойде тук една девойка, която имаше нозофобия, т.е. страх от болести. И когато влезе при мен, не ми целуна ръка, защото се боеше да не прихване микроби. Макар и да й говорих много, когато си тръгна, пак не взе благословение. Каза ми: „Не ти целувам ръка, защото ме е страх да не прихвана някоя зараза!“ Какво да каже човек? Така сами правят живота си черен.