като каза: съгреших, че предадох невинна кръв. А те му рекоха: що ни е грижа? Ти му мисли.

И като захвърли сребърниците в храма, излезе и отиде, та се обеси.

Първосвещениците прибраха сребърниците и казаха: не бива да се турят в църковния ковчег, защото са цена за кръв.

глаголя: согреших предав кровь неповинную. Они же реша: что есть нам? ты узриши.

И поверг сребреники в церкви, отыде: и шед удавися.

Архиерее же приемше сребреники, реша: недостойно есть вложити их в корвану, понеже цена крове есть.

тогава се сбъдна реченото чрез пророк Иеремия, който казва: "и взеха трийсетте сребърника - цената на Оценения, Когото оцениха синовете Израилеви, и дадоха ги за грънчаревата нива, както ми заповяда Господ."

тогда сбыстся реченное Иеремием пророком, глаголющим: и прияша тридесять сребреник, цену Цененнаго, Егоже цениша от сынов Израилев, и даша я на село скудельничо, якоже сказа мне Господь.

И когато Го обвиняваха първосвещениците и стареите, Той нищо не отговаряше.

Тогава Му казва Пилат: не чуваш ли, за колко работи свидетелствуват против Тебе? И не му отговори нито на една дума, тъй че управителят се чудеше твърде много.

И егда Нань глаголаху архиерее и старцы, ничесоже отвещаваше.

Тогда глагола Ему Пилат: не слышиши ли, колика на Тя свидетельствуют? И не отвеща ему ни к единому глаголу, яко дивитися игемону зело. 

тогава у тях имаше един прочут затворник, на име Варава.

И тъй, когато бяха събрани, Пилат им рече: кого искате да ви пусна: Варава ли, или Иисуса, наричан Христос?

защото знаеше, че Го бяха предали от завист.

Между това, когато той седеше на съдийския престол, жена му прати да му кажат: не прави нищо на Тоя Праведник, защото днес насъне много пострадах за Него.

Имяху же тогда связана нарочита, глаголемаго Варавву:

собравшимся же им, рече им Пилат: кого хощете от обою отпущу вам: Варавву ли, или Иисуса глаголемаго Христа?

Ведяше бо, яко зависти ради предаша Его.

Седящу же ему на судищи, посла к нему жена его, глаголющи: ничтоже тебе и Праведнику Тому: много бо пострадах днесь во сне Его ради.

Тогава управителят ги попита: кого от двамата искате да ви пусна? Те отговориха: Варава.

Пилат им каза: а какво да сторя с Иисуса, наричан Христос? Казват му всички: да бъде разпнат!

Отвещав же игемон рече им: кого хощете от обою отпущу вам? Они же реша: Варавву.

Глагола им Пилат: что убо сотворю Иисусу глаголемому Христу? Глаголаша ему вси: да распят будет.

Пилат, като видя, че нищо не помага, а се усилва смутнята, взе вода, та уми ръце пред народа и рече: невинен съм за кръвта на Тоя Праведник; вие му мислете.

И целият народ отговори и рече: кръвта Му нека бъде върху нас и върху чедата ни.

Видев же Пилат, яко ничтоже успевает, но паче молва бывает, приемь воду, умы руце пред народом, глаголя: неповинен есмь от крове Праведнаго Сего: вы узрите.

И отвещавше вси людие реша: кровь Его на нас и на чадех наших.

След това войниците управителеви взеха Иисуса в преторията, събраха срещу Него цялата чета войници

и, като Го съблякоха, облякоха Му багреница;

и сплетоха венец от тръни, наложиха Му го на главата и Му дадоха в дясната ръка тръст; и като заставаха пред Него на колене, присмиваха Му се и думаха: радвай се, Царю Иудейски!

И след като Го заплюха, взеха тръстта и Го биеха по главата.

И след като Му се наприсмяха, съблякоха Му багреницата, облякоха Му Неговите дрехи и Го поведоха на разпятие.

А като излизаха, срещнаха един киринеец, на име Симон; него накараха да носи кръста Му.

Тогда воини игемоновы, приемше Иисуса на судище, собраша Нань все множество воин:

и совлекше Его, одеяша Его хламидою червленою:

и сплетше венец от терния, возложиша на главу Его, и трость в десницу Его: и поклоньшеся на колену пред Ним ругахуся Ему, глаголюще: радуйся, Царю Иудейский.

И плюнувше Нань, прияша трость и бияху по главе Его.

И егда поругашася Ему, совлекоша с Него багряницу и облекоша Его в ризы Его: и ведоша Его на пропятие.

Исходяще же обретоша человека Киринейска, именем Симона: и сему задеша понести крест Его.

и Му облякоха багреница и, като сплетоха венец от тръни, наложиха Му го;

и почнаха да Го поздравяват: радвай се, Царю Иудейски!

Па Го биеха по главата с тръст и Го заплюваха и, коленичейки, кланяха Му се.

След като Му се наприсмяха, съблякоха Му багреницата, облякоха Му Неговите дрехи, и Го поведоха да Го разпнат.

И накараха някого си Симона Киринеец, баща на Александра и Руфа, както минаваше на връщане от полето, да носи кръста Му.

и облекоша Его в препряду, и возложиша на Него сплетше тернов венец,

и начаша целовати Его и глаголати: радуйся, Царю Иудейский.

И бияху Его по главе тростию, и плюваху на Него, и прегибающе колена покланяхуся Ему.

И егда поругашася Ему, совлекоша с Него препряду и облекоша Его в ризы Своя: и изведоша Его, да пропнут Его.

И задеша мимоходящу некоему Симону Киринею, грядущу с села, отцу Александрову и Руфову, да возмет крест Его.

И даваха Му да пие вино със смирна, ала Той не прие.

Ония, които Го разпнаха, разделиха дрехите Му, хвърляйки жребие, кой какво да вземе.

Беше третият час, и Го разпнаха.

Имаше надпис за вината Му: Цар Иудейски.

С Него разпнаха двама разбойници, единия отдясно Нему, а другия отляво.

И даяху Ему пити есмирнисмено вино: Он же не прият.

И распеншии Его разделиша ризы Его, метающе жребий о них, кто что возмет.

Бе же час третий, и распяша Его.

И бе написание вины Его написано: Царь Иудейск.

И с Ним распяша два разбойника, единаго одесную и единаго ошуюю Его.

Минувачите Го хулеха, като клатеха глава и думаха: уа! Ти, Който разрушаваш храма, и в три дни го съзиждаш, спаси Себе Си и слез от кръста!

Също и първосвещениците с книжниците се присмиваха и думаха помежду си: други спасяваше, а Себе Си не може да спаси.

Христос, Царят Израилев, нека слезе сега от кръста, та да видим и повярваме. Хулеха Го и разпнатите с Него.

И мимоходящии хуляху Его, покивающе главами своими и глаголюще: уа, разоряяй церковь и треми денми созидаяй, спасися Сам и сниди со креста.

Такожде и архиерее ругающеся, друг ко другу с книжники глаголаху: ины спасе, Себе ли не может спасти?

Христос, Царь Израилев, да снидет ныне со креста, да видим и веру имем Ему.

дадоха Му да пие оцет, смесен със жлъчка; но Той вкуси и не иска да пие.

А след като Го разпнаха, разделиха дрехите Му, хвърляйки жребие; за да се изпълни реченото от пророка: "разделиха дрехите Ми помежду си и за облеклото Ми хвърлиха жребие";

и седяха, та Го пазеха там;

и туриха над главата Му надпис, който показваше вината Му: Този е Иисус, Царят Иудейски.

Тогава бидоха разпнати с Него двама разбойници: единият отдясно, а другият отляво.

А минувачите Го хулеха, като клатеха глава

и думаха: Ти, Който разрушаваш храма, и в три дни го съзиждаш, спаси Себе Си! Ако си Син Божий, слез от кръста!

даша Иисусу пити оцет с желчию смешен: и вкушь, не хотяше пити.

Распеншии же Его разделиша ризы Его, вергше жребия:

и седяще стрежаху Его ту:

и возложиша верху главы Его вину Его написану: Сей есть Иисус, Царь Иудейский.

Тогда распяша с Ним два разбойника: единаго одесную, и единаго ошуюю.

Мимоходящии же хуляху Его, покивающе главами своими

и глаголюще: Разоряяй церковь и треми деньми Созидаяй, спасися Сам: аще Сын еси Божий, сниди со креста.

други спаси, а Себе Си не може да спаси. Ако Той е Цар Израилев, нека сега слезе от кръста, и ще повярваме в Него;

надяваше се на Бога, нека сега Го избави, ако Му е угоден; понеже бе казал: Син Божий съм.

Също Го хулеха и разбойниците, разпнати с него.

А от шестия час настана тъмнина по цялата земя до деветия час;

а около деветия час Иисус извика с висок глас: Или! Или! лама савахтани? сиреч, Боже Мой, Боже Мой! Защо си Ме оставил?

иныя спасе, Себе ли не может спасти? аще Царь Израилев есть, да снидет ныне со креста, и веруем в Него:

упова на Бога: да избавит ныне Его, аще хощет Ему. Рече бо, яко Божий есмь Сын.

Тожде же и разбойника распятая с Ним поношаста Ему.

От шестаго же часа тьма бысть по всей земли до часа девятаго:

о девятем же часе возопи Иисус гласом велиим, глаголя: Или, Или, лима савахфани? еже есть, Боже Мой, Боже Мой, вскую Мя еси оставил?

И веднага един от тях се затече, взе гъба, натопи я в оцет и, като я надяна на тръст, даваше Му да пие;

другите пък думаха: чакай, да видим, дали ще дойде Илия да Го избави.

А Иисус, като извика пак с висок глас, изпусна дух.

И абие тек един от них, и прием губу, исполнив же оцта, и вонзе на трость, напаяше Его.

Прочии же глаголаху: остави, да видим, аще приидет Илиа спасти Его.

Иисус же, паки возопив гласом велиим, испусти дух.

и гробовете се разтвориха; и много тела на починали светии възкръснаха;

и като излязоха из гробовете подир възкресението Му, влязоха в светия град и се явиха на мнозина.

А стотникът и ония, които с него заедно пазеха Иисуса, като видяха земетресението и всичко станало, твърде много се уплашиха и думаха: наистина Божий Син е бил Тоя Човек!

и гроби отверзошася: и многа телеса усопших святых восташа:

и изшедше из гроб, по воскресении Его, внидоша во святый град и явишася мнозем.

Сотник же и иже с ним стрегущии Иисуса, видевше трус и бывшая, убояшася зело, глаголюще: воистинну Божий Сын бе Сей.

И когато отидоха на мястото, наречено Лобно, там разпнаха Него и злодейците, единия отдясно, а другия отляво.

А Иисус говореше: Отче! прости им, понеже не знаят, що правят. И като деляха дрехите Му, хвърлиха жребие.

А народът стоеше и гледаше. Подгавряха се заедно с народа и началниците, казвайки: други спаси, нека спаси и Себе Си, ако Този е Христос, избраникът Божий.

Също и войниците се подиграваха с Него, като се приближаваха и Му поднасяха оцет,

и казваха: ако си Ти Иудейският Цар, спаси се Сам.

И егда приидоша на место, нарицаемое Лобное, ту распяша Его и злодея, оваго убо одесную, а другаго ошуюю.

Иисус же глаголаше: Отче, отпусти им: не ведят бо что творят. Разделяюще же ризы Его, метаху жребия.

И стояху людие зряще. Ругахуся же и князи с ними, глаголюще: иныя спасе, да спасет и Себе, аще Той есть Христос Божий избранный.

Ругахуся же Ему и воини, приступающе и оцет придеюще Ему,

и глаголаху: аще Ты еси Царь Иудейск, спасися Сам.

Един от увисналите на кръста злодейци Го хулеше и казваше: ако си Ти Христос, спаси Себе Си и нас.

А другият, като заговори, мъмреше тогова и казваше: та и от Бога ли се не боиш ти, когато и сам си осъден на същото?

А ние сме осъдени справедливо, защото получаваме заслуженото според делата си; но Тоя нищо лошо не е сторил.

Един же от обешеною злодею хуляше Его, глаголя: аще Ты еси Христос, спаси Себе и наю.

Отвещав же другий прещаше ему, глаголя: ни ли ты боишися Бога, яко в томже осужден еси?

и мы убо в правду: достойная бо по делом наю восприемлева: Сей же ни единаго зла сотвори.

И отговори му Иисус: истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мене в рая.

Беше вече около шестия час, и настана мрак по цялата земя до деветия час;

и потъмня слънцето, и храмовата завеса се раздра през средата.

Иисус, като извика с висок глас, рече: Отче! в Твоите ръце предавам духа Си. И това като каза, издъхна.

А стотникът, като видя станалото, прослави Бога и рече: наистина, Тоя Човек е бил праведник.

И целият народ, който се бе събрал на това зрелище, като видя станалото, връщаше се, удряйки се в гърди.

А стояха надалеч и гледаха това всичките Му познайници и жените, които вървяха подире Му от Галилея.

И рече ему Иисус: аминь глаголю тебе, днесь со Мною будеши в раи.

Бе же час яко шестый, и тьма бысть по всей земли до часа девятаго:

и померче солнце, и завеса церковная раздрася посреде.

И возглашь гласом велиим Иисус, рече: Отче, в руце Твои предаю дух Мой. И сия рек издше.

Видев же сотник бывшее, прослави Бога, глаголя: воистинну Человек Сей праведен бе.

И вси пришедшии народи на позор сей, видяще бывающая, биюще перси своя возвращахуся.

Стояху же вси знаемии Его издалеча, и жены споследствовавшия Ему от Галилеи, зряще сих.