А това място знаеше и Иуда, който щеше да Го предаде, защото Иисус често се събираше там с учениците Си.

Тогава Иуда, като взе една чета войници и слуги от първосвещениците и фарисеите, дохожда там с фенери, светила и с оръжия.

А Иисус, знаейки всичко, каквото щеше да стане с Него, излезе и им рече: кого търсите?

Отговориха Му: Иисуса Назорея. Иисус им казва: Аз съм. С тях стоеше и Иуда, който Го предаваше.

И като им рече: Аз съм, те се дръпнаха назад и паднаха на земята.

Пак ги попита: кого търсите? Те рекоха: Иисуса Назорея.

Иисус отговори: казах ви, че съм Аз; и тъй, ако Мене търсите, тях оставете да си идат;

за да се сбъдне словото, казано от Него: "от ония, които си Ми дал, никого не погубих".

А Симон Петър, който имаше нож, измъкна го, удари слугата на първосвещеника и му отряза дясното ухо. Името на слугата беше Малх.

Ведяше же Иуда предаяй Его место, яко множицею собирашеся Иисус ту со ученики Своими.

Иуда убо приемь спиру и от архиерей и фарисей слуги, прииде тамо со светилы и свещами и оружии.

Иисус же ведый вся грядущая Нань, изшед рече им: кого ищете?

Отвещаша Ему: Иисуса Назореа. Глагола им Иисус: Аз есмь. Стояше же и Иуда, иже предаяше Его, с ними.

Егда же рече им: Аз есмь, идоша вспять и падоша на земли.

Паки убо вопроси их Иисус: кого ищете? Они же реша: Иисуса Назореа.

Отвеща Иисус: рех вам, яко Аз есмь: аще убо Мене ищете, оставите сих ити:

да сбудется слово, еже рече, яко ихже дал еси Мне, не погубих от них никогоже.

Симон же Петр, имый нож, извлече его, и удари архиереова раба, и уреза ему ухо десное: бе же имя рабу Малх.

Тогава четата и хилядникът и слугите иудейски хванаха Иисуса и Го вързаха,

и отведоха Го първом при Ана; защото той беше тъст на Каиафа, който през нея година беше първосвещеник.

А Каиафа беше оня, който бе дал на иудеите съвет, че е по-добре един човек да погине за народа.

Спира же и тысящник и слуги иудейстии яша Иисуса и связаша Его,

и ведоша Его ко Анне первее: бе бо тесть Каиафе, иже бе архиерей лету тому:

Бе же Каиафа давый совет иудеом, яко уне есть единому человеку умрети за люди.

А Петър стоеше вън до вратата. Другият пък ученик, който беше познат на първосвещеника, излезе, та говори на вратарката, и въведе Петра.

Тогава слугинята-вратарка казва на Петра: да не си и ти от учениците на Този Човек? Той отговаря: не съм.

А робите и слугите бяха си наклали огън, понеже беше студено, и стояха, та се грееха. Петър стоеше с тях и се грееше.

Петр же стояше при дверех вне. Изыде убо ученик той, иже бе знаемь архиереови, и рече двернице, и введе Петра.

Глагола же раба дверница Петрови: еда и ты ученик еси Человека Сего? Глагола он: несмь.

Стояху же раби и слуги огнь сотворше, яко зима бе, и греяхуся: бе же с ними Петр стоя и греяся.

Иисус му отговори: Аз открито говорих на света; Аз винаги съм поучавал в синагогите и в храма, дето отвред се събират иудеите, и скришом нищо не съм говорил.

Защо питаш Мене? Питай ония, които са слушали, що съм им говорил; ето, те знаят, що съм говорил.

Когато Той каза това, един от слугите, който стоеше наблизо, удари плесница на Иисуса и рече: тъй ли отговаряш на първосвещеника?

Иисус му отвърна ако говорих зле, докажи злото; ако ли - добре, защо Ме биеш?

Отвеща ему Иисус: Аз не обинуяся глаголах миру: Аз всегда учах на сонмищах и в церкви, идеже всегда иудее снемлются, и тай не глаголах ничесоже:

Что Мя вопрошаеши? вопроси слышавших, что глаголах им: се, сии ведят, яже рех Аз.

Сия же рекшу Ему, един от предстоящих слуг удари в ланиту Иисуса, рек: тако ли отвещаваеши архиереови?

Отвеща ему Иисус: аще зле глаголах, свидетельствуй о зле: аще ли добре, что Мя биеши?

А Симон Петър стоеше и се грееше. И рекоха му: да не си и ти от Неговите ученици? Той се отрече и каза: не съм.

Един от слугите първосвещеникови, сродник на оногова, комуто Петър бе отрязал ухото, казва: не те ли видях аз в градината с Него?

Петър пак се отрече; и тозчас петел пропя.

Поведоха Иисуса от Каиафа в преторията. Беше заран; и те не влязоха в преторията, за да се не осквернят, та да могат да ядат пасхата.

Бе же Симон Петр стоя и греяся. Реша же ему: еда и ты от ученик Его еси? Он же отвержеся и рече: несмь.

Глагола един от раб архиереовых, южика сый, емуже Петр уреза ухо: не аз ли тя видех в вертограде с Ним?

Паки убо Петр отвержеся, и абие петел возгласи.

Ведоша же Иисуса от Каиафы в претор. Бе же утро: и тии не внидоша в претор, да не осквернятся, но да ядят фаску.

Петър пък вървеше след Него отдалеч до двора на първосвещеника; и, като влезе вътре, седна със слугите, за да види края.

А първосвещениците и стареите и целият синедрион търсеха лъжливо свидетелство против Иисуса, за да Го умъртвят,

и не намираха; и, макар да надойдоха много лъжесвидетели, не намериха. Ала най-сетне дойдоха двама лъжесвидетели

и рекоха: Тоя каза: мога да разруша Божия храм, и в три дни да го съзидам.

Петр же идяше по Нем издалеча до двора архиереова: и вшед внутрь, седяше со слугами, видети кончину.

Архиерее же и старцы и сонм весь искаху лжесвидетельства на Иисуса, яко да убиют Его,

и не обретаху: и многим лжесвидетелем приступльшим, не обретоша. Послежде же приступивша два лжесвидетеля,

реста: Сей рече: могу разорити церковь Божию и треми деньми создати ю.

Но Иисус мълчеше. А първосвещеникът Му рече: заклевам Те в Живия Бог, да ни кажеш, Ти ли си Христос, Син Божий?

Иисус му отговаря: ти рече; казвам ви обаче: отсега ще видите Сина Човечески, седнал отдясно на Силата и идещ на небесните облаци.

Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и рече: Той богохулствува! Каква нужда имаме вече от свидетели? На, сега чухте богохулството Му!

Как ви се струва? А те отговориха и рекоха: заслужава смърт.

Иисус же молчаше. И отвещав архиерей рече Ему: заклинаю Тя Богом живым, да речеши нам, аще Ты еси Христос, Сын Божий?

Глагола ему Иисус: ты рекл еси: обаче глаголю вам: отселе узрите Сына Человеческаго седяща одесную силы и грядуща на облацех небесных.

Тогда архиерей растерза ризы своя, глаголя, яко хулу глагола: что еще требуем свидетелей? се, ныне слышасте хулу Его:

что вам мнится? они же отвещавше реша: повинен есть смерти.

и думаха: проречи ни, Христе, кой Те удари?

А Петър седеше вън на двора. И приближи се до него една слугиня и рече: и ти беше с Иисуса Галилееца.

Но той се отрече пред всички, като каза: не зная, що говориш.

глаголюще: прорцы нам, Христе, кто есть ударей Тя?

Петр же вне седяше во дворе. И приступи к нему едина рабыня, глаголющи: и ты был еси со Иисусом Галилейским.

Он же отвержеся пред всеми, глаголя: не вем, что глаголеши.

А той пак се отрече с клетва: не познавам Човека.

Малко по-сетне се приближиха ония, които стояха там, и казаха на Петра: наистина и ти си от тях, защото и твоят говор те издава.

Тогава той почна да проклина и да се кълне: не познавам Човека. И веднага пропя петел.

И спомни си Петър думата, казана му от Иисуса: преди още петел да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене. И като излезе вън, плака горко.

И паки отвержеся с клятвою, яко не знаю Человека.

Помале же приступивше стоящии, реша Петрови: воистинну и ты от них еси, ибо беседа твоя яве тя творит.

Тогда начат ротитися и клятися, яко не знаю Человека. И абие петел возгласи.

И помяну Петр глагол Иисусов, реченный ему, яко прежде даже петел не возгласит, трикраты отвержешися Мене. И изшед вон плакася горько.

Тогава излезе Пилат при тях и рече: в какво обвинявате Тоя Човек?

Отговориха му и рекоха: ако Той не беше злодеец, не щяхме да ти Го предадем.

Пилат им рече: вземете Го вие и Го съдете по вашия закон. Иудеите му рекоха: нам не е позволено да убием никого;

за да се сбъдне думата Иисусова, която беше казал, когато даваше да се разбере, от каква смърт щеше да умре.

Тогава Пилат пак влезе в преторията и повика Иисуса и Му рече: Ти ли си Иудейският Цар?

Иисус му отговори: от себе си ли говориш това, или други ти казаха за Мене?

Изыде же Пилат к ним вон и рече: кую речь {вину} приносите на Человека Сего?

Отвещаша и реша ему: аще не бы был Сей злодей, не быхом предали Его тебе.

Рече же им Пилат: поимите Его вы и по закону вашему судите Ему. Реша же ему иудее: нам не достоит убити никогоже:

да слово Иисусово сбудется, еже рече, назнаменуя, коею смертию хотяше умрети.

Вниде убо паки Пилат в претор, и пригласи Иисуса, и рече Ему: Ты ли еси Царь Иудейск?

Отвеща ему Иисус: о себе ли ты сие глаголеши, или инии тебе рекоша о Мне?

Иисус отговори: Моето царство не е от тоя свят: ако беше царството Ми от тоя свят, Моите слуги щяха да се борят, за да не бъда предаден на иудеите; но сега царството Ми не е оттук.

А Пилат Му рече: и тъй, цар ли си Ти? Иисус отговори: ти казваш, че съм цар. Аз затова се родих, и затова дойдох на света, за да свидетелствувам за истината; всякой, който е от истината, слуша гласа Ми.

Пилат Му рече: що е истина? И като каза това, пак излезе при иудеите и им рече: аз не намирам никаква вина у Него.

Но у вас има обичай, да ви пускам едного за Пасха; желаете ли да ви пусна Царя Иудейски?

Тогава пак закрещяха всички, казвайки: не Него, а Варава. Варава пък беше разбойник.

Отвеща Иисус: Царство Мое несть от мира сего: аще от мира сего было бы Царство Мое, слуги Мои убо подвизалися быша, да не предан бых был иудеом: ныне же Царство Мое несть отсюду.

Рече же Ему Пилат: убо Царь ли еси Ты? Отвеща Иисус: ты глаголеши, яко Царь есмь Аз: Аз на сие родихся и на сие приидох в мир, да свидетельствую истину: и всяк, иже есть от истины, послушает гласа Моего.

Глагола Ему Пилат: что есть истина? И сие рек, паки изыде ко иудеом, и глагола им: аз ни единыя вины обретаю в Нем:

Есть же обычай вам, да единаго вам отпущу на Пасху: хощете ли убо, да отпущу вам Царя Иудейска?

Возопиша же паки вси, глаголюще: не Сего, но Варавву. Бе же Варавва разбойник.

Тогава Пилат хвана Иисуса и Го бичува.

И войниците, като сплетоха венец от тръни, наложиха Му го на главата, и Му облякоха багреница,

и думаха: радвай се, Царю Иудейски! и Му удряха плесници.

Пилат пак излезе вън и им рече: ето, извеждам ви Го, за да разберете, че не намирам у Него никаква вина.

Тогава Иисус излезе вън с трънения венец и в багреница. И рече им Пилат: ето Човекът!

А когато първосвещениците и слугите Го видяха, завикаха и казваха: разпни, разпни Го! Пилат им казва: вие Го вземете и разпнете, защото аз не намирам у Него вина.

Иудеите му отговориха: ние имаме закон, и по нашия закон Той трябва да умре, защото Себе Си направи Син Божий.

Тогда убо Пилат поят Иисуса, и би Его:

И воини сплетше венец от терния, возложиша Ему на главу, и в ризу багряну облекоша Его,

и глаголаху: радуйся, Царю Иудейский. И бияху Его по ланитома.

Изыде убо паки вон Пилат, и глагола им: се, извожду Его вам вон, да разумеете, яко в Нем ни единыя вины обретаю.

Изыде же вон Иисус, нося терновен венец и багряну ризу. И глагола им: се, Человек.

Егда же видеша Его архиерее и слуги, возопиша глаголюще: распни, распни Его. Глагола им Пилат: поимите Его вы, и распните, аз бо не обретаю в Нем вины.

Отвещаша ему иудее: мы закон имамы, и по закону нашему должен есть умрети, яко Себе Сына Божия сотвори.

И пак влезе в преторията и рече на Иисуса: отде си Ти? Но Иисус му не даде отговор.

Пилат Му казва: на мене ли не отговаряш? Не знаеш ли, че имам власт да Те разпна, и власт имам да Те пусна?

Иисус отговори: ти не щеше да имаш над Мене никаква власт, ако ти не бе дадено свише; затова по-голям грях има оня, който Ме предаде на тебе.

И вниде в претор паки, и глагола Иисусови: откуду еси Ты? Иисус же ответа не даде ему.

Глагола же Ему Пилат: мне ли не глаголеши? не веси ли, яко власть имам распяти Тя и власть имам пустити Тя?

Отвеща Иисус: не имаши власти ни единыя на Мне, аще не бы ти дано свыше: сего ради предавый Мя тебе болий грех имать.

Пилат, като чу тая дума, изведе вън Иисуса и седна на съдището, на мястото, наречено Литостротон *, а по еврейски Гавата.

Пилат убо слышав сие слово, изведе вон Иисуса и седе на судищи, на месте глаголемем Лифостротон, еврейски же Гаввафа.

Ала те завикаха: премахни Го, премахни, разпни Го! Пилат им казва: вашия Цар ли да разпна? Първосвещениците отговориха: ние нямаме друг цар, освен кесаря.

И тогава им Го предаде, за да бъде разпнат. И взеха Иисуса и Го поведоха.

Они же вопияху: возми, возми, распни Его. Глагола им Пилат: Царя ли вашего распну? отвещаша архиерее: не имамы царя токмо кесаря.

Тогда убо предаде Его им, да распнется.