НИКОЛАЙ ФЕНЕРСКИ

Девството е чистота. Само в чистота може да се яви Бог. Ние, хората, живеещи в 21 век, сме все по-нечисти. И нечестиви, което е същото. Пресветата Богородица Дева Мария е попитала Архангел Гавриил как така ще роди, като е девствена. Той знаел отговора, казал й го, като сам треперел пред Божието въплъщение. И в същото време изпитвал удивление и радост Архангелът пред Нейното девство, пред чистотата, която струи от цялата Нея. Въплъщението на Твореца в Девата е свръх природните закони, но цялата природа е Негово творение. Страшно е Бог да стане човек.

Помните ли кога бяхте още в това състояние на девство? Някъде преди пубертета ще да е било, преди още плътта да се пробуди. Ако ви е трудно да си спомните, отворете албума с детските си снимки. Толкова е неземно това състояние, така Божествено е то. И с такава зла бързина сме се отървали от него. Блазе им на девствените хора, непознали досег с плътта на друг човек. Ние веднъж сме прекрачили границата.

Но след това? Възможно ли е да си девствен по дух? Или това е само състояние на тялото? Възможно ли е да живееш чисто, да се очистиш, да продължиш напред в покаяние заради стореното и с увереност, твърдост, с любов да останеш само откъм страната на девството?

За мен тези въпроси са много тежки. Знам какво е поквара. Ама такава поквара, която прилича на разложен кучешки труп в канавката край пътя. И вместо да вървим напред, спрели сме до него и го разглеждаме отблизо, с подробности, вдишваме нечистите му миазми, изследваме го, сякаш ни привлича до смърт това тление. Дяволска работа.

Грехът и сквернотата не са в плътското общение между мъжа и жената. Между тях всичко може да бъде чисто и благословено, стига те да го осъзнават. Грехът е в онази егоистична тънка и невидима с просто око стоманена нишка, която години наред не можем да скъсаме и която ни държи свързани на възел. Тялото трябва да бъде победено. Звучи просто, но битката с него е най-важната.

В житието на свети Кирил пише за това как неговата майка и неговият баща заживели без плътско общение, повече не се събрали. Дали са се обичали? Несъмнено. Защо тогава взели такова решение, което днес не можем дори да си представим? Сега времената са други. Обаче дали има избор и пред нас?

Угаждането на плътта и всяка друга сквернота ни удържа в пребиваването в това беззаконие. Казали са го много добре светиите, казал го е свети Ефрем Сириец, нищо не мога да добавя към техните думи, мога само да ги осмислям. А когато прочетох разговора между Архангела и Богородица в акатиста за Благовещение, думата девство ми зазвуча по нов начин. Какъв е тоя бисер? Тази капка чиста роса? Как се пази? Как се съхранява и колко съм далече от нея…

Девството, пазенето на чистотата, трезвението всъщност са тази ежедневна цел на ежедневния ни живот. Животът ни днес е една мътилка. И плувайки вътре в нея ние трябва да съхраняваме чистотата. Трудно. Не знам нещо по-трудно да има.

Знам, че хората често ме питат защо съм „се спекъл“. Имат предвид защо не се веселя, защо не „разпусна“, защо „се стягам“, защо съм мълчалив, защо не я карам по-лежерно, с две ракии и три бири… Някакви такива въпроси, все едно аз тях ги питам нещо 

И не мога да им обясня колко ми е хубаво да съм „спечен“.

ТОВА ВЕЧЕ ГО ПУБЛИКУВАХ В БЛОГА

http://ivoki.blog/lichni-dnevnici/2017/03/25/edin-predizvikan-razmisyl-v-deniat-na-blagoveshtenieto.1517754