Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.03.2017 19:23 - СРЕЩАТА НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА С ЕЛИСАВЕТА, МАЙКАТА НА СВЕТИ ЙОАН КРЪСТИТЕЛ ИСТОРИЧЕСКИ СВЕДЕНИЯ
Автор: fotinia Категория: Поезия   
Прочетен: 2145 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 image

Душата ми величае Господа,
и духът ми се зарадва в Бога,Спасителят Мой!"Лука1
****От евангелската история знаем само, че домът на Захария се намирал в град Иудин, в планинската страна (Лук. 1:39).
Изразът в град Иудин е толкова неопределен, че тълкувателите са се разделили в мненията си относно местожителството на Захария и Елисавета. Някои мислели, че това е бил Хеврон, намиращ се в планините, а други считали за “Иудин град” дори Иерусалим. Но най-добрите измежду тълкувателите с голяма доза вероятност считат, че Захария и Елисавета са живеели в древния град на левитите Иута или Иета, намиращ се в иудините планини. Този град е разположен на час и половина път южно от Хеврон и на 18 мили от Назарет. Света равноапостолна Елена, въз основа на запазило се предание, построила тук манастир “Св. Иоан Предтеча” на мястото, където бил домът на Захария и Елисавета.
* Песента на Богородица е първата Боговдъхновена песен от християнско време и е влязла в състава на Богослужението от първите векове на християнството. В началото на VI век срещаме архипастирско потвърждение - да се пее “Величит душа моя Господа” на утренята на всеки неделен ден и на всички празници. Песента на Божията Майка стои в началото на 9-а песен на всеки канон. Съставителите на канони, поради благоговението си към Божията Майка, не са си позволявали да смесват песента Й със свои думи или мисли. Свети Козма Маюмски добавил само в похвала на Божията Майка песента “Честнейшую херувим”.
Впечатлението от благовестието било така силно, истинността на всичко видяно и чуто сега била така ясна и осезаема, така велика и благодатна, че Пресветата Дева напълно се преклонила пред всемогъществото на Всевишниня. Като скътала благоговейно в дълбините на кроткото Си сърце превеликото чудо, станало с Нея, Тя, поради дивното Си смирение, най-главното свойство на душата Й, не могла и да помисли да сподели с Иосиф или с когото и да било от близките Си изпълващата Я благоговейна радост, още повече, че тайната на тази радост била не само Нейна, но и на Самия Бог. Междувременно споменаването на Архангела за неочакваното забременяване на любимата родственица Елисавета и слухът за чудното онемяване на съпруга ѝ Захария в храма породили у Благодатната такова силно съчувствие към нея, че Пресветата Дева, подтиквана от гореща роднинска любов, а още повече - водена от Божия Дух, решила непременно да посети праведната си родственица. Ясно е, че Пречистата искала да сподели радостта ѝ и от разказите за чудните Божии дела да извлече полезни и необходими за Себе Си сведения. Така тя решила да тръгне към планинска Иудина страна, към левитския град Иута, където живеели Захария и Елисавета. При евреите нямало обичай, сгодените девици да пътуват сами и може да се предполага, че Тя е пътувала с група богомолци, които отивали в Иерусалим. Господ, с премъдрата Си цел, готвел в тази среща ново извънредно събитие както за Пресветата Дева, така и за Елисавета. Преданието свидетелства, че по това време Иосиф се намирал на дърводелска работа извън Назарет. Същото предание разказва, че Пресветата Дева, пътувайки към планинската страна Иудея, се отбила в Иерусалим, за да представи в храма поръчаното Й ръкоделие. Това ръкоделие било напълно одобрено и първосвещеникът, благославяйки Девицата за трудолюбието, Й казал с възторг: “Мариам! Господ Бог ще възвеличи името Ти и ще бъдеш благословена във всички земни родове!”. Присъстващите в храма, с изключение, разбира се, само на Божията Майка, която разбрала истинския смисъл на тези думи, ги приели за обикновена похвала.
След няколко дни пред Пречистата Дева се показал в далечината град Иута, сгушен в долния скат на иудейските планини и потънал в зеленината на разкошни градини. По-нататък, до склона на планината, заблестял извор и на брега му се появили стените на оградата, ограждаща домовете на чредните свещеници, а още по-нататък, над извора, започнал да се очертава домът на Захария и Елисавета, пред чиито вход се извисявал огромен чинар, приветливо разгънал сенчестите си клони.
Пресветата Дева се приближила до целта на пътуването Си. И едва влязла в двора на роднинския дом и произнесла няколко думи, когато Елисавета, която Я посрещнала, изведнъж се изпълнила с благодатта на Светия Дух. Силата на тази благодат подействала най-напред върху младенеца на Елисавета, който, според предсказанието, трябвало да се изпълни със Светия Дух още в утробата на майка си, и той, без още да е видял с чувствения си взор нито един предмет, разпознал и усетил приближаването на Пречистата Дева, носеща Господа, и с радостното си проиграване вразумил майка си за високото достойнство на благодатната посетителка. И ето, благодатта на Светия Дух озарила и Елисавета. Като чула гласа на Мария, Елисавета отговорила на поздрава Й с видимо благоговение, не само като на обична и добросърдечна своя роднина, но и като благодатна Майка на Господа, уважила я милостиво с посещението Си, и в порив на възторжено чувство произнесла не просто радушни думи на мил поздрав, а тържествено вдъхновената реч, пълна с дълбок смисъл. Тя възкликнала: Благословена си Ти между жените, и благословен е плодът на Твоята утроба! И откъде ми е това - да дойде при мене Майката на моя Господ? Блажена е, която е повярвала, понеже ще се сбъдне казаното Й от Господа! Тези думи могли да изумят Благодатната, скрила в Себе Си тайната на Благовещението, и Я накарали да недоумява за причината и значението им. Вместо обикновените задушевни думи и разговори, обичайни за нрава на Елисавета - такова благоговейно посрещане, такива пророчески и явно изричани по вдъхновение свише слова!
“Гласът на поздрава Ти едва докосна слуха ми - сякаш така казала Елисавета на Пресветата Дева, и аз почувствах, че младенецът радостно проигра в мен. Вразумена от това усещане и в същото време озарена свише, видях Твоето достойнство и моето нищожество пред Теб, възвеличената до блаженството да носиш предвечното Слово на Небесния Отец! Като не намирам в себе си нищо, с което да бих могла да заслужа честта на Твоето посещение, благоговейно почитам Твоето величие и смирение; защото Ти, Богоизбраната, идваш при земната рабиня, която би трябвало първа да Ти въздаде подобаващо поклонение! И откъде ми е това - да дойде при мене Майката на моя Господ? Могла ли съм да очаквам някога такова щастие? Могла ли съм да се надявам, че при мен ще дойде Тази, Която носи Носещия всичко, и че аз първа между хората ще поздравя Божията Майка? Благословена си Ти между жените, и благословен е плодът на утробата Ти! Много са жените в Израил, почетени с раждане на деца, известни с добродетелите си, “чакащи Утехата израилева” (тоест идването на обещания Месия); но Ти безмерно надмина всички, защото именно чрез Теб в света се явява отдавна очакваният Спасител. Блажена е, която е повярвала, понеже ще се сбъдне казаното Й от Господа. Наистина, блажена е Твоята вяра, защото всичко ще стане така, както Ти е възвестено”.
Като чула в поздрава на Елисавета повторение на думите на благовестилия Й Архангел, Пресветата Дева се убедила, че всичко това става по внушение на Светия Дух и клони към Нейното успокояване и прославяне. При това чистото Й сърце било проникнато от тази всеоживяваща небесна сила, която Й дава възможност за един миг да обхване с поглед цялото минало и бъдеще и като разбере причините за миналите и бъдещите тайни, да схване настоящето в цялото му величие. Всички пророчества, изречени в различни времена и от различни лица, сега станали за Нея съвършено ясни, и цялото далечно бъдеще се разкрило във всичките си подробности, сякаш се извършва пред очите Й. Чувства - едно от друго по-дълбоки, усещания - едно от друго по-отрадни, възникнали в ума и сърцето Й и като ги преизпълни, Я накарали да наруши любимото Си безмълвие. Необхватната слава на Божията Майка при смирената Й представа за Себе Си, радостта и умилението при мисълта за избавлението на Израиля и установяването на духовното Божие царство на земята, убеждението, че светата тайна за въплъщението на Божия Син в Нея е възвестена на Елисавета от Самия Свети Дух, преизпълнили Благодатната с такъв неизясним възторг, че от устата Й се излели чудни слова на вдъхновено пророчество.
Отправяйки словата Си като тамян от благоуханно кадило към Господа, Пресветата Дева възкликнала:
- Душата Ми величае Господа, и духът Ми се зарадва в Бога, Спасителя мой, задето Той милостно погледна унизеността на рабинята Си; защото, ето, отсега ще Ме облажават всички родове!
С тези думи Тя отнася цялото величие, в което Я облякла света Елисавета, като Я нарекла благословена между жените и Майките на Господа, само към Него, Великия и Облагодетелстващия Я. Осъзнавайки Себе Си само като инструмент за явяване на Неговата слава, Тя изцяло потапя духовната Си радост в благодатния Извор на радостта и спасението - в Бога, Неиния Спасител. Отхвърляйки мисълта за всичките Си достойнства, Тя изповяда, че Всевишният само милостно е погледнал унизеността на рабинята Си, тоест както скромната Й съдба, така и отсъствието в Нея на каквото и да било самопревъзнасяне.
Като изповядала Божията сила, която неизказано извисила смирението Й, пречистата Дева с пророческо око прозорливо вижда всички времена до свършека на света и в тях вижда Себе Си като предмет на благоговейно почитане от страна на вярващите: отсега ще Ме облажават всички родове! Признавайки в истината на въплъщението Божието всемогъщество, направило Я одушевен Божий кивот, Тя със същото смирение добавя: задето Силният Ми стори велико нещо, и свето е името Му!
Но тъй като случващото се с Пресветата Дева засяга не само Нея, но и целия Израил, защото с въплъщението на Спасителя се осъществяват заветните очаквания на всички праведни мъже от Божия народ, то и речта на Преблагословената се обобщава и взорът Й се простира върху целия народ. Тя признава, че Божията милост се излива върху всички боящи се от Бога благочестиви хора, имащи в сърцата си страх Божий: и Неговата милост е от рода в род за ония, които Му се боят. Тази милост се изпраща сега не само на Нея, но чрез Нея - и на всички достойни съотечественици.
Откриващата се с явяването на Спасителя на земята Божия милост припомня на Пресветата Дева цялата поредица отминали векове на Стария Завет; и Тя, вдъхновена от познаването на древното Писание, набързо обяснява цялата история на избрания Божи народ: Той показа сила с мишцата Си; разпръсна ония, които се гордеят с мислите на сърцето си; свали силни от престоли и въздигна смирени; гладни изпълни с блага, а богати отпрати без нищо. Така крепката Господня мишца се явява разрушителка на адските замисли на враговете на Божия народ, обръщайки собственото им оръжие срещу самите тях и превръщайки козните им в средства за премъдрите Си и спасителни цели. При излизането на израилтяните от Египет и при заселването им в обетованата земя, не събори ли Господ фараона и ханаанските царе и не въздигна ли унизените от робството Авраамови потомци, съгласно обещанието, до царство от царствено свещенство и народ свет (Изх. 19:6; 1 Петр. 2:9)? Също така, не изпълни ли с всички земни блага гладуващия в пустинята Негов народ? И не унизил ли после възгорделия се Саул, като предал короната му на смирения Давид? Не оставил ли само с две колена възгорделия се пред баща си Ровоам? Не накарал ли Аман да се преклони пред презирания от него Мардохей и сам да изпита това, което бил приготвил за Мардохей? Не предал ли за посмешище на обсадената Ветилуя обезглавения труп на Олоферн, който безжалостно се гаврел с нещастията на този град? Най-могъщите държави на света - Вавилон, Персия, Гърция, Рим - горди с мъдростта си, надменни със силата си, са повалени; а смирените вярващи са издигнати на висотата на славата на Божии чеда и са преизпълнени с всякакви духовни блага. А когато Божият народ, като се оказал неблагодарен и недостоен за дареното му щастие, бил наказан с тежък плен и преминавайки от властта на един завоевател към друг, вече се отчаял за Божията помощ; когато можело да се мисли, че Господ вече е изоставил хората Си, не се ли оказало изведнъж, че Той, като поставил предел на гнева, отново приел Израиля в лоното на бащината Си любов и с това изпълнил обещанията, дадени на Авраам и на другите свети праотци? И приел този народ така, както никога още, дори и през най-щастливите му времена, не го е приемал, а именно - влязъл в най-тясното общение с него чрез възприемане на плът и кръв от Авраамовото семе! Пресветата Дева приписва това Божие снизхождение към Израиля, който не само не е отхвърлен от Бога заради греховете си, но и с предимство пред другите народи е удостоен да види сред себе си Месията, единствено на милосърдието на Господа, Който си припомнил това, което било обещано на светите праотци: на Авраам, Исаак, Иаков, и на тяхното потомство: Взе под закрила Израиля, Своя отрок, като си спомни милостта - като говори на нашите отци, - към Авраам и семето му довека. Ето с какви необикновени и дълбоко знаменателни слова отговорила благодатната Мария на поздрава на Елисавета.
След това можем да си представим в какви свети, поучителни и благоговейни беседи прекарвали времето си тези две Богоизбрани жени, с какви неземни предмети били заети мислите им, колко пламенни и чисти били общите им молитви и размишления! Мислейки за небесното и съобщавайки си с искрена доверчивост една на друга явените над тях опити на Божията сила, надминаващи техните очаквания, те радостно прославяли името на Господа, Който толкова много ги възвеличил. Проникнати от свята увереност във великото бъдеще, те се назидавали една друга, и разсъждавайки за извършените над тях Божии благодеяния, постоянно достигали до един край - до прославяне на Господа. Така Пречистата Дева, като съобщила на Елисавета за събитието на Благовещението, могла да узнае и от нея за случилото се със Захария в храма и предварително да види в това, което поради онемяването на свещеника все още било неразгадана тайна за всички, най-близко отношение към самата Нея.
Покорявайки се безусловно на великото си служение и прониквайки с пророчески взор в бъдещето, светите жени с възторг виждали изпълнението на тайната на спасението на света посредством благословените плодове на техните утроби. “ Какво ли ще бъде тоя младенец? - мислели и двете. - Този младенец, който, като се изпълни със Светия Дух още в утробата на майка си, поздравява Месията с проиграване, нямайки възможност да Го поздрави с думи. Това явно доказва, че ръката Господня е с него; но какъв ще стане той впоследствие? Ръката Господня видимо е с този младенец, велик още в утробата на майка си. А Какъв ли ще бъде Самият Христос, Синът Божий?...”
И какви чудни съвпадения на обстоятелствата, каква изумителна тъждественост и същевременно - какви особености в благодатната бременност на двете свети жени! Идва Архангел Гавриил - но не при Елисавета, а при Захария; защото Захария ще бъде виновникът за раждането на сина им. Същият Гавриил идва и при Мария, но не при Иосиф, тоест идва при Тази, от Която Словото безмъжно ще възприеме плът. В благовестието си Архангелът казва на Захария: Не бой се, Захарие, понеже твоята молитва биде чута; пак той казва и на Мария: Не бой се, Мариам, понеже Ти намери благодат у Бога. Архангелът обещава син на Захария, обещава син и на Мария. Захария не повярвал на обещанието, а Пресветата Дева, като дала пред Бога обет за девство, само попитала, по човешки, за начина на зачеването, без ни най-малко да се съмнява в Божието всемогъщество.
Дните бързо се нижели един след друг. И когато минали три месеца от началото на роднинската и благодатна среща, Пресвета Дева Мария се приготвила за отпътуване към родния Си град Назарет. Но кога Пресвета Дева Мария напуснала родственицата Си Елисавета - преди или след раждането на Господния Предтеча от последната? Трябва да се предполага, че Благодатната се е сбогувала с Елисавета преди за последната да настане време да роди. Елисавета имала много съседи и роднини, които, без съмнение, са били готови да Й окажат евентуална помощ. Пресветата Дева е напуснала Елисавета преди раждането на Иоан Предтеча най-после и за да избегне очите на любопитните, с които домът на Захария скоро щял да се напълни.
/ПРОДЪЛЖАВА/
Св. Димитрий Ростовски,
Жития на Светиите, Март
image



Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: fotinia
Категория: Поезия
Прочетен: 891583
Постинги: 958
Коментари: 363
Гласове: 367
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031