Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.03.2017 23:05 - ДУХОВЕН ЖИВОТ И СВЯТОСТ
Автор: fotinia Категория: Поезия   
Прочетен: 458 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Автор: старецът Кирил, игумен на ставропигиален манастир „Св. Йоан Кръстител”, Есекс

Източник: pemptousia.gr
Превод: Мартин Ганев

Може ли оформеното преди векове учение на Църквата да се приложи в наши дни? Съществува ли духовен живот и святост днес и какво могат да предложат молитвата, постът и другите предписания на Църквата на днешния човек? На тези въпроси се опитва да отговори следващата статия.

На въпроса дали съществува духовен живот и святост днес, моят отговор ще бъде абсолютно положителен и на двете страни от това запитване. Бог не се променя. Иисус Христос е същият вчера, днес и утре. Нито пък природата на човека се е променила. От епохата на Адам хората са били удостоени с това да могат да избират начина си на живот, така че имат възможност до голяма степен да отхвърлят Бога, духовния живот и търсенето на святост. До свършека на света обаче винаги ще има хора, които, дори и да представляват малцинство, ще призовават Божията благодат върху земята и ближните. Това, че светът продължава да съществува е доказателство, че е налице святост и днес. Свети Силуан казваше: “Когато престанат да съществуват хора на земята, които се молят, тогава ще настъпи свършекът на света”.

С други думи, духовният живот и светостта, която представлява негов плод, не съществуват единствено в миналото. Ние можем да се вгледаме в светостта на нашите предшественици и да се поучим от тях. Не трябва да разглеждаме обаче духовния живот като експонат в музея на историята. Духовният живот е една реалност, в която сме поканени всички. Всяко човешко съществуване има духовно измерение. Бог не е пристрастен конкретно към някого: той призовава всеки един от нас към съществуване в лична любов, дарявайки ни възможността да участваме в Неговия живот. Използвайки терминологията от онова време, свети Петър казва, че ние сме призвани “да станем участници в божественото естество” (2. Петр. 1,4). А именно това е определението на светостта: “бъдете свети, понеже Аз съм свет” и желая да притежавате всичко, което имам Аз. Каквото и да е нашето социално положение или църковно служение, това е Божият призив към всички нас.

Свети Силуан пише: “Всеки човек на този свят трябва да извърши своето дело, бил той цар, патриарх, готвач, железар или учител. Но Господ, чиято любов се разпростира към всички, ще даде най-голямо възнаграждение на онзи с най-силната любов към Бога”. А другаде казва: “не може всеки един да бъде император или принц, нито пък всички могат да станат патриарси, игумени или водачи, но ние можем да възлюбим Бога и да Му благоугодим, без значение към коя обществена класа принадлежим; а това е важното”.

Що е духовен живот

Духовен живот е този, който взема предвид духовното измерение на човека. Това да се трудим в култивирането на наше лично отношение с Бога, не е нещо като хоби за някаква категория от хора, които са “по-набожни хора”, както например казват някои. Духовният живот не е просто доброволен избор, но онова, което прави от нашия живот да бъде действително човешки. Когато биологията и психологията изключват божественото участие от човешкото битие, те ни дават някакъв непълен образ за човека. Светският човек е просто едно по-висше животно и в действителност е една низша форма на човека. Без духовни усилия нашият дух не се култивира в нас; той не изчезва, но може да бъде задушен и атрофиран; да бъде пренебрегнат и лишен от изразност. Само ако водим духовен живот, бихме могли изобщо да се почувстваме цялостни и напълно конституирани като личности. Духовният живот включва нашите психологична и телесна страни. Каквото и да мисля или правя във всички нива на моето съществуване, той повлиява на моята душа. И когато Божията благодат докосне душата ни, тогава нашата мисъл, чувства и тяло я възприемат също.

Много хора са изоставили Християнството главно в страните от Запада. Един английски писател (Г.К. Честъртън) беше отбелязал много мъдро, че когато хората престанат да вярват в истината, те не започват да вярват в нищото, но в каквото и да било. По такъв начин, макар и вярата в Бога да остава, когато изоставим Христа, днес ние срещаме всякакъв вид духовност във всички страни. Това не е достойно за учудване, защото “не само с хляб ще живее човек”, а духовният глад съществува дори и там, където идеите за Абсолютното Битие са объркани. Още повече че мнозина различни духовни пътища имат общи характеристики. Например съществува едно ядро на общо етическо учение във всички различни религии. Коренните отличия между различните религии не са винаги очевидни в самото начало: отклоненията стават явни, едва когато хората напреднат в нея. Някои съвременници учат, че колкото повече навлизаме в някоя религия, толкова повече нейният път се събира с другите – в действителност обаче се случва точно обратното. Затова онези, които търсят, трябва да гледат за истината и да намерят пътя, който се основава на вярното богословие, т.е. на верния възглед за Бога, така, както Той Самият е открил Себе Си на нас. Тогава ние ще почувстваме сигурността дълбоко в нас, че Иисус Христос е Пътят, Истината и Животът.

Пълнотата на живота в Бога е достъпна единствено в Лицето на Богочовека, т.е. в лицето на Този, Който е причастен на нашата човешка природа, а едновременно с това и на божествената, като едно от Лицата на Светата Троица. Православната Църква ни дава действителния Първообраз: в нея можем да видим, чуем, докоснем и вкусим от Абсолютното Битие; да имаме опит от действителното Божие съществуване. Така ние имаме възможност да последваме с доверие до край пътя на Бога. Никой друг път, колкото благородни да са неговите практики, етика и стремежи, не стига със сигурност до края. Макар че никой човек не е лишен напълно от благодатта, пълнотата на светостта предполага православните догмати. Нашето учение не е отминало; то не е анахронично. То е дало плодове в много различни епохи, обстоятелства и култури. Православието е за всички. Ето така можем да разберем защо Тертулиян е казал, че “всяка душа по природа е християнка”.

Животът в Христа

Следователно ние можем да определим духовния живот като “живот в Христа”. Нека разгледаме това за един момент. Този израз е бил използван като заглавие на една от книгите на свети Николай Кавасила по отношение на светите Тайнства. Свети Йоан Кронщадски Чудотворец, (женен свещеник от Русия, починал 1905 г.), по сходен начин дал едно подобно заглавие на неговия “духовен календар”, когато поискали от него да го издаде. А един друг почти съвременен на него автор именувал една от книгите, в която е вложил своите лични духовни преживявания, със заглавието “Животът на Христа – мой собствен”.

За да бъде някой “в Христа”, това ще рече той да е вътелесен действително в Неговото Тяло и помазан с Неговия Дух: – Христос означава помазан (χρισμένος) и осиновен син на небесния Отец. Християнската вяра не обозначава просто потвърждение на Веруюто, но обличането ни в Христа: -“в Христа се облякохте” (Гал. 3,27). Как? Чрез Кръщението, което е предшествано от изповядването на вярата.

Ние лесно възприемаме този голям дар за даденост, но онези, които са станали християни посредством мисионерска дейност или в напреднала възраст, говорят за този свой опит като за някакъв преход от мрака към светлината, от смъртта към живота. Много често забравяме, че по време на Кръщението свещеникът казва върху нас: “Оправдан си, просветен си, умит си с името на нашия Господ Иисуса Христа и Духа на нашия Бог”. Тези превъзходни слова, които произхождат от посланието на апостол Павел до Коринтяни, може и да приличат на обикновена обредна формула, ако пропуснем да реализираме дара на Божията благодат в нашия живот. В нас е хвърлено семето на духовния живот. Ние принадлежим към “осветените в Христа Иисуса, призвани светци”. Това е нашето дело.

Ако сме сигурни, че “намерихме истинската вяра”, ние няма за какво да се страхуваме от множеството духовни пътища около нас, макар да изглежда, че те предизвикват объркване. “Защото Бог не ни е дал дух на боязливост, а дух на сила, любов и целомъдрие” (2Тим. 1,7). Ако останем верни и постоянно обогатяваме опита и знанието от живота и учението на Църквата, ние ще бъдем по-добре подготвени да помогнем на нашите ближни. Главният въпрос винаги е: Какво мислиш за Христа? Свети Йоан припомня на получателите на посланието: “По това познавайте Божия Дух (и лъжливия дух); всякой дух, който изповядва, че в плът е дошъл Иисус Христос, е от Бога. А всякой дух, който не изповядва, че в плът е дошъл Иисус Христос, не е от Бога” (1. Йоан. 4, 2-3).

Естествено, нашият анализ по отношение на това какво мислим за Господа, трябва да бъде смирен и без високомерно самоубеждение. Свети Силуан казва: “Бог е любов и поради тази причина проповедта за Неговото слово трябва да започва от любовта. Тогава този, който проповядва, и слушателят ще имат полза. Ако не правите нищо друго обаче, освен да осъждате, душите на хората няма да ви слушат и това няма да доведе до нищо добро”. Разбира се, не всички сме призвани да станем предимно проповедници на Евангелието, но всеки, който свидетелства за Христа, говори за Онзи, Който е дал възможност на всички хора да станат истински личности. Според православните догмати духовният живот е съдействието между свободната наша воля и Божията такава. Най-добрите посланици на Христа биха били онези, чийто живот в Христа ги е подготвил да говорят в молитва, така щото хората да искат от тях да обяснят своята вяра. “Господа Бога светете в сърцата си; бъдете всякога готови с кротост и боязън да отговаряте всекиму, който иска от вас сметка за вашата надежда” (1. Петр. 3,15).

Ако следваме вярно пътя, чрез който единствено можем да придобием онова, което апостол Павел нарича “ум Христов”, това не означава, че нашата индивидуалност се губи. Бог е една природа в Три Лица. Нашите отци учат да не разделяме природата, нито да смесваме лицата. Така предстои да бъде, когато човечеството стане едно, както Бог е един. Ако светът живееше в Христа, Божиите заповеди биха представлявали първа цел на всеки човек: любов към Бога и любов към другите. По такъв начин всяка личност не би била разкъсана, но потвърдена и цялостна в отношенията на любовта.

Святост през XX век

Много конструктивно е да четем за свети хора, просияли светци и други подобни, като светите старци на XX век – Яков, Порфирий и много други. Позовавам се главно на онези светци от миналия век, понеже те са много близо до нас времево, и защото това беше един век изпълнен с голяма болка. Визирам приетите вече светци и светици, тъй като светците не носят някаква табела, която заявява: “Вижте ме! Аз съм светец!”. Пътят на Христа е път на смирението и някои от тях са удостоени като светци, още докато са били на земята, но други не. Нашата Църква постъпва много мъдро като не приема официално някого, ако той не е преминал през портите на смъртта, като понякога дори и тогава не бърза да го прави. Затова е все още рано да говорим за светците на XXI век. Ако хвърлим един поглед обаче на XX век, ние ще срещнем голямо разнообразие от личности с различно образователно ниво, дълбочина на благочестие в техните младини, религиозно образование и прочее. Същестуват различни пътища, които са ги повели към светостта.

Света гора е дала на света много големи светци, подобно на свети Силуан, починал през 1938; но не всички светии на XX век са произлезли от манастирите. Има милиони мъченици и изповедници – мъже, жени и деца – от Съветския съюз; съществува и един ефимерий – свети Николай Планас, а също и новите парижки светци Мария Скобцова и Димитрий Клепинин. В този ред е и свети Нектарий с големите чудеса, които показват, че нашият Бог е Бог жив, Който чудодейства и до днес. Съществуват и мнозина, които с вяра са понесли мъчения, и макар да не са широко известни, са приели своята награда и се молят за света. Всички тези хора са ходили на същите литургии и са имали същото Верую. Те обаче са толкова различни, колкото различни са видовете цветя в една градина. Те ни предоставят доказателството, че Бог е близо до нас и е достъпен за всички тук и сега.

Онези, които имат научна подготовка, знаят, че доказателствата идват главно с експериментите. Най-добрият начин да отговорим на въпроса, който Неговата Пресвятост ни поставя, е когато всички ние придобием опит сами, че “ако живеете за плътта, ще умрете, но ако смирявате делата на тялото посредством Духа, ще живеете”. С думите “плът” и “дела на тялото” тук се разбират греховните действия като омраза, гордост, блудство и другите страсти, които предизвикват разпад и затварят портата за Божия Дух. Духовният живот ще даде някакво “смирение” и на всички нас. Пример за това представляват постите, които извършваме заедно в определените периоди от църковната година, точно, за да ни помогнат да се молим и очистим нашето сърце от греховните страсти.

Свети апостол Павел казва: “защото, ако живеете по плът, ще умрете; но, ако чрез духа умъртвявате деянията на тялото, ще бъдете живи, понеже всички, водени от Духа Божий, са синове Божии; защото вие не приехте духа на робство, та пак да бъдете в страх, а приехте Духа на осиновение, чрез Когото викаме: Авва, Отче! Самият Дух свидетелствува на нашия дух, че ние сме чеда Божии”. (Рим. 8, 13-16). Когато “Духът Божий почива върху вас” (1.Петр. 4,14), тогава е очевидно, че днес съществува духовен живот и святост.

  image



Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: fotinia
Категория: Поезия
Прочетен: 891360
Постинги: 958
Коментари: 363
Гласове: 367
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031