Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.03 07:21 - Неделя Кръстопоклонна трета от Великия пост
Автор: fotinia Категория: Поезия   
Прочетен: 1158 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Кръстът е хранител на целия свят, 
Кръстът е красота на Църквата, сила за царете, 
Кръстът е укрепление за вярващите, 
слава за ангелите и язва за демоните.

За носенето на кръста

Поучение в третата неделя на Великия пост (Кръстопоклонна) от Светител Игнатий Брянчанинов

Който иска да върви, след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва, е казал Господ на учениците Си, призовавайки ги пред Себе Си, както днес слушахме в Евангелието (Марк. 8:34).

Възлюбени братя! И ние сме ученици на нашия Господ Иисус Христос, защото сме християни. И ние сме призовани пред лицето на Господа в този свят храм, за да слушаме Неговото учение. Ние стоим пред лицето на Господа; Неговият поглед е устремен към нас. Пред Него са оголени душите ни, нашите тайни мисли и съкровени усещания са открити пред Него. Той вижда всички наши намерения; Той вижда праведните дела и съгрешенията, извършени от нас от младостта ни; вижда целия ни живот, и миналия, и бъдещия; още неизвършеното от нас вече е записано в Неговата книга (Свети Симеон Нови Богослов. По книгата, написана в стихове, слово 55-то.). Той прозира часа на нашето преминаване в неизмеримата вечност и ни възвестява за наше спасение Своята всесвета заповед:

Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, 
да вземе кръста си и Ме последва.

Със силата на живата вяра да издигнем мисленото си око към Господа – и ще Го видим, ще видим Него, Вездесъщия, присъстващия тук с нас! Да отворим сърцето си, отмествайки от входа му тежкия камък на ожесточението, и да чуем, да видим, да приемем, да усвоим за себе си учението на нашия Господ.

Какво значи да се отречем от себе си? Да се отречем от себе си значи да оставим греховния живот. Грехът, посредством който е станало нашето падение, е станал като че естествен за нас: отричането от греха е станало отричане от естеството, отричането от естеството е отричане от себе си. Вечната смърт, поразила душата ни, се е превърнала в наш живот. Тя иска своята храна – греха, своето наслаждение – греха; чрез такава храна и такова наслаждение вечната смърт поддържа и запазва своята власт над човека. Но падналият човек признава поддържането и развиването в себе си на властта на смъртта за развитие и преуспяване на живота. Така заразеният със смъртоносен недъг бива победен от насилствените изисквания на недъга и търси ястия, които го усилват, търси ги като най-необходима храна, като най-приятно наслаждение. Против тази вечна смърт, представяща се за живот за боледуващото от страшно падение човечество, Господ произнася Своята присъда: Който иска да спаси душата си, развивайки в нея живота на падението или вечната смърт, ще я погуби; а който погуби душата си заради Мене и Евангелието, умъртвявайки в себе си греховните пожелания и отричайки се от греховните наслаждения, той ще я спаси (Марк. 8:35). Посочвайки целия свят, стоящ пред погледа ни с всичките му красоти и прелести, Господ казва: Каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си? (Марк. 8:36). Каква полза ще придобие човек, ако притежава не нещо маловажно, но дори целия видим свят? Този видим свят е само кратковременна странноприемница за човека! Няма никакъв предмет на земята, никакво преимущество, което бихме могли да признаем за своя собственост. Неумолимата и неизбежна смърт ни отнема всичко, а често и преди смъртта ни го отнемат непредвидени обстоятелства и превратности. Дори самото си тяло ние оставяме на заветния праг на вечността. Наша собственост, наше имущество и съкровище – това е нашата душа, и само тя. Какъв откуп ще даде човек за душата си? (Марк. 8:37) – казва словото Божие. С нищо няма да възстановим погубването на душата, когато я убие вечната смърт, прелъстително представяща се за живот.

Какво значи да вземем своя кръст? Кръстът бил оръдие за унизително наказание на презрените хора и пленниците, лишени от граждански права. Гордият свят, враждебен на Христа, лишава Христовите ученици от онези права, с които се ползват синовете на този свят. Да бяхте от света, казва Господ на Своите последователи, светът щеше да люби своето; а понеже не сте от света, но Аз ви избрах от света, затова светът ви мрази. Ще ви изгонят от синагогите; настъпва дори време, когато всякой, който ви убие, ще мисли, че принася Богу служба (Иоан. 15:19; 16:2).

Да вземем своя кръст означава великодушно да понасяме насмешките и поруганията, с които светът обсипва Христовия последовател, онези скърби и гонения, с които грехолюбивият и заслепен свят го преследва. Защото това е угодно Богу, казва свети Апостол Петър, ако някой, от съзнание за Бога пренася скърби, като страда несправедливо. Вие за това сте призвани (1Петр. 2:19-21) от Господа, Който е известил на Своите възлюбени: В света скърби ще имате; но дерзайте: Аз победих света (Иоан. 16:33).

Да вземем своя кръст значи доблестно да претърпяваме тежкия, невидим труд, невидимото страдание и мъченичество заради Евангелието в борбата със собствените си страсти, с живеещия вътре в нас грях, с духовете на злобата, които с ярост ще въстанат против нас и с ожесточение ще ни се възпротивят, когато решим да снемем от себе си игото на греха и да се подчиним на Христовото иго. Нашата борба – е казал свети Апостол Павел, – не е против кръв и плът, а против началствата, против властите, против светоуправниците на тъмнината от тоя век, против поднебесните духове на злобата (Еф. 6:12). Оръжията на нашето воюване не са плътски, но с помощта Божия са силни да разрушават твърдини: с тях ние унищожаваме замисли, и всяко превъзнасяне, що въстава срещу познанието Божие, и пленяваме всеки разум, за да бъде покорен на Христа (2Кор. 10:4-5). Удържал победа в тази невидима, много трудна борба, Апостолът възкликнал: Мене да ми не дава Господ да се хваля, освен с кръста на Господа нашего Иисуса Христа, чрез който за мене светът е разпнат, и аз за света (Гал. 6:14).

Да вземем своя кръст означава с покорност и смирение да се подчиним на временните скърби и бедствия, които е благоугодно на Божествения Промисъл да допусне за нас за очистване на нашите съгрешения. Тогава кръстът служи на човека за стълба от земята към небето. По тази стълба се е изкачил споменатият в Евангелието разбойник, изкачил се е от най-ужасните престъпления в най-светлите обители на рая: от своя кръст той произнесъл изпълнени със смиреномъдрие думи; чрез смиреномъдрието встъпил в богопознанието, чрез богопознанието придобил небето. Получаваме заслуженото според делата си, казал той, спомни си за мене, Господи, кога дойдеш в царството Си (Лук. 23:41-42). И ние, възлюбени братя, когато ни обградят скърби, да повтаряме думите на разбойника, цената на които е раят! Или, подобно на Иов, да благославяме наказващия ни и в същото време справедлив Господ. Нима доброто ще приемаме от Бога, а злото да не понасяме? Както беше угодно Господу, тъй и стана, да бъде благословено името Господне (Иов. 2:10; 1:21). Да се сбъдне над нас нелъжливото Божие обещание: Блажен е оня човек, който търпи изкушение, защото, след като бъде изпитан, ще получи венеца на живота, що Господ е обещал на ония, които Го обичат (Иак. 1:12).

Да вземем своя кръст означава доброволно и с усърдие да се подчиним на лишенията и подвизите, с които се обуздават безсловесните стремежи на нашата плът. Към такова разпъване на плътта прибягвал и свети Апостол Павел: Изнурявам и поробвам тялото си, да не би, като проповядвам на другите, сам негоден да стана (1Кор. 9:27). Ония, които живеят по плът, тоест, които не обуздават своята плът, но допускат тя да властва над духа, не могат да угодят Богу. И затова, живеейки в плът, ние трябва да живеем не за плътта! Ако живеете по плът, ще умрете с вечна смърт; но, ако чрез духа умъртвявате деянията на тялото, ще бъдете живи с вечен, блажен живот (Рим. 8:8, 12, 13). Плътта наистина се обуздава от духа, но духът може да властва над плътта и да я управлява само тогава, когато плътта с пост, бдение, коленопреклонения и други телесни подвизи, възлагани върху нея благоразумно и умерено. Благоразумният и умерен пост освобождава тялото от тежестта и дебелостта, изостря неговите сили, държи го постоянно леко и способно да действа. Ония пък, които са Христови, казва Апостолът, разпнали са плътта си със страстите и похотите (Гал. 5:24).

Какво значи да вземем кръста, и то именно своя кръст? Това значи, че всеки християнин трябва търпеливо да понася именно тези оскърбления и гонения от света, които го постигат, а не някакви други. Това значи, че всеки християнин трябва с мъжество и постоянство да се бори именно с тези страсти и греховни помисли, които възникват в него. Че всеки християнин трябва с покорност, с преданост на Божията воля, с изповядване на Божието правосъдие и милосърдие, с благодарение към Бога да понася именно тези скърби и лишения, които ще му допусне Божественият Промисъл, а не някакви други, измислени и предлагани от горделивите мечтания. Това значи да се задоволяваме именно с тези телесни подвизи, които съответстват на нашите телесни сили, от които именно се нуждае нашата плът, за да бъде държана в ред, а не да се стремим, увличайки се от тщеславно усърдие, по израза на свети Иоан Лествичник (Лествица. Слово 26), към усилен пост, към усилено бдение и други прекомерни подвизи, разрушаващи телесното здраве и насочващи духа към самомнение и самопрелъстяване. Цялото човечество се труди и страда на земята; но колко разнообразни са тези страдания, колко разнообразни са страстите, които ни нападат, колко разнообразни са скърбите и изкушенията, които Бог ни изпраща за нашето излекуване, за очистване на нашите съгрешения, какво различие има между хората в телесните сили и здравето! Всеки човек има свой кръст. И именно този свой кръст е заповядано на всеки християнин да приеме със себеотрицание и да последва Христа. Който е приел своя кръст, отричайки се от себе си, който се е примирил със самия себе си, със своите обстоятелства, със своето положение, външно и вътрешно, само той може разумно и правилно да последва Христа.

Какво значи да последваме Христа? Това значи да изучаваме Евангелието, да имаме Евангелието за единствен ръководител на дейността на ума, сърцето и тялото. Това значи да вземаме своя начин на мислене от Евангелието, да настроим сърдечните чувства според Евангелието и всичките ни постъпки, всичките ни движения, тайни и явни, да бъдат израз на Евангелието. На такова следване на Христа е способен, повтаряме, само този, който, избягвайки прелъстяването с измислено от него смиреномъдрие (Кол. 2:18), е пожелал да придобие истинно смиреномъдрие там, където почива то – в послушанието и покорността към Бога. Встъпил в послушание към Бога, в послушание, съединено с пълно отричане от себе си, той е взел своя кръст, признал го е и го е изповядал като свой кръст.

Възлюбени братя! Отдавайки днес, според устава на светата Църква, поклонение на честния Кръст Господен с телата си, да му отдадем поклонение и духом! Да почетем Честния Кръст Христов – оръдие на победата и знаме на Христовата слава, – като всеки изповяда от своя кръст: "Получавам заслуженото според делата си! Помени ме, Господи, в Твоето царство!“ Със съзнание за своята греховност, с благодарност към Бога, с покорност пред Божията воля да направим от своя кръст – оръдие на наказанието и знаме на безчестието – оръдие на победата и знаме на славата, подобно на Господния Кръст. Чрез кръста си отваряме рая. Да не си позволим зловреден ропот, и особено душепагубна хула, които често се чуват от устата на заслепения, ожесточен грешник, измъчващ се и терзаещ се на своя кръст, напразно опитващ се да се избави от него. При ропот и хула кръстът става непоносимо тежък, увличайки в ада разпънатия на него. "Какво съм направил?“ – вика неосъзнаващият се грешник и укорява в несправедливост и немилосърдие правосъдния и милосърден Бог, порицава и отхвърля Божия Промисъл; виждайки Сина Божий разпнат, насмешливо и лукаво иска от Него: ако си Ти Христос, спаси Себе Си и нас (Лук. 23:39), слез от кръста! (Мат. 27:40). Но нашият Господ Иисус Христос доброволно благоволи с плътта Си да възлезе на кръста и да претърпи смърт (Възкресен тропар на втори гласи възкресен тропар на пети глас), та чрез кръста да примири човечеството с Бога и чрез смъртта да спаси човеците от вечна смърт. Подготвяйки светите Апостоли към великото събитие – предстоящото изкупление на човешкия род чрез страданията и позорната смърт на въплътилия се Богочовек, Господ своевременно открил на Апостолите, че Той трябва да бъде предаден в ръцете на грешници, много да пострада, да бъде убит и да възкръсне. Такова предсказание се сторило на някои от светите Апостоли странно и невероятно. Тогава Господ повикал пред Себе Си Своите ученици и им казал: Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва. Амин.

Свети Игнатий Брянчанинов
Из "Аскетическа проповед", Творения том трети. Изд. Славянобългарски манастир "Св. Вмчк Георги Зограф", Света Гора, Атон
Image may contain: 1 person, standing, outdoor and water
 
 
 
 
 
 
 
 
 



Гласувай:
1
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: fotinia
Категория: Поезия
Прочетен: 349266
Постинги: 782
Коментари: 281
Гласове: 250
Календар
«  Март, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031