вечност :: Неделя Сиропустна - изгонването на Адам от рая

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

25.02.2017 23:43 - Неделя Сиропустна - изгонването на Адам от рая

Автор: fotinia Категория: Поезия

Прочетен: 545 Коментари: 0 Гласове:

Синаксар за Неделята на прошката: Стих: Нека горчиво да заплаче светът заедно с прародителите, понеже и той падна с падналите поради сладката храна.
В този ден възпоменаваме изгонването на първосъздадения Адам от райската наслада, което нашите божествени отци установиха преди светата Четиредесетница, показвайки с това колко е полезно за човешкото естество лекарството на поста и напротив, колко отвратителни са последствията на чревоугодието и непослушанието. И тъй отците, оставяйки повествованията за случващото се в света заради тези страсти, като безчислени, представят ни първосъздадения Адам, който жестоко пострада от това, че не постѝ, привнасяйки така в нашето естество (смъртта) и как той не опази първата свята божествена заповед за хората - за поста, но покорявайки се на корема си, и по-скоро на коварната змия чрез Ева, не само не стана бог, но и навличайки си смърт, донесе гибел на целия (човешки) род.
Заради вкусването на забранената храна от първия Адам, Господ пости четирийсет дни и беше изкушен; заради Адам светите апостоли замислиха и тази Велика Четиредесетница, та ние, опазвайки онова, що той не опази и пострада, лишавайки се от безсмъртието, отново да придобием (последното) чрез пост.
Освен това, както и по-рано бе казано, мисълта на светите отци била да изложат накратко делата, извършени от Бога, от начало до край. А понеже причина за всичките ни беди е престъплението на заповедта и падението Адамово чрез вкусването, то затова те предлагат днес да си припомним за това, за да го избегнем и особено, за да не подражаваме на невъздържанието въобще.
Адам бе създаден от ръката на Бога в шестия ден, бидейки почетен и с Неговия образ чрез вдъхването; и получавайки заповедта, от този миг до шестия час заживя в рая, а после, след като я наруши, бе изгонен оттам. Впрочем, иудеинът Филон счита, че Адам е проживял в рая сто години, а други казват седем години или дни, заради значимостта на числото седем. А това, че в шестия час Адам, протегна ръце и се докосна до забранения плод, потвърди Новият Адам — Христос, Който в шестия час на деня разпростря ръце на Кръста, изцелявайки (първия Адам) от погибелта.
Адам бе създаден между тлението и нетлението (между смъртта и безсмъртието), та да получи онова, което сам избере. Макар за Бога да бе възможно да го сътвори безгрешен, но за да бъде изпитано и неговото собствено произволение, даде му се заповед да употребява за храна плодовете на всички дървета, освен на едно — а това означава, че му е позволено да размишлява за познанието на Божествените сили чрез цялото Божие творение, но само не и за Божието естество. Така и свети Григорий Богослов любомъдърства, казвайки, че другите райски дървета са божествените помисли, а забраненото дърво е съзерцанието. Тоест, казва той, Бог заповяда на Адам да размишлява за всички други неща и с ума си да ги осмисля, прославяйки за това Бога, защото това е истинска храна за неговото естество. Обаче за Бога - какъв е Той по естество и къде е и как е създал всичко от небитие, никак да не търси. Но Адам, оставяйки всичко друго, започна все повече и повече да любопитства за Бога и щателно да изследва Неговата същност. И тъй като бе още несъвършен и неразумен, като младенец, то и падна в това, когато сатаната чрез Ева му внуши мечтанието за обожение.
А великият и божествен Златоуст, макар и следвайки Писанието, но заедно с това не по буквата, приписва на това дърво на (познанието) някаква двойна сила и казва, че раят бил на земята, бидейки и духовен и материален, както и Адам е бил между смъртта и безсмъртието.
Някои мислят, че дървото на непослушанието била смоковницата, защото (Адам и Ева), внезапно виждайки своята голота, се прикрили с нейните листа. Затова Христос проклел смоковницата, задето тя била причина на престъплението; тя има и известно сходство с греха. Преди всичко, това е сладостта на (плода), след това твърдостта на листата и прилепването със смолата. Има и такива, които неправилно мислят, че (забраненото) дърво е съблазнява-нето на Адам от Ева и (плътското) им сношение.
И тъй, престъпвайки заповедта Божия, Адам се облече в смъртна плът, бе прокълнат и изгонен от рая; и заповядано бе с огнен меч да се охранява неговия вход. Адам пък седна и заплака пред рая, разбирайки, че се е лишил от толкова блага заради това, че не постъ, когато трябваше. И в негово лице целият човешки род се подхвърли на проклятие, докато нашият Създател, смилявайки се над нашето естество, погубено от сатаната, не ни възведе отново в първоначалното достойнство, като Се роди от Светата Дева. И като поживя безгрешно ни показа път, противоположен на този, (по който тръгна Адам), тоест поста и смирението и така победи прелъстилия ни чрез хитрост (сатана).
И тъй, богоносните отци, желаейки да представят всичко това в целия Триод, в началото предлагат старозаветните събития; първото от тях — сътворението на Адам и изгонването му от рая, за което си спомняме днес, както и четения от други библейски книги: Моисеевите, пророческите и най-вече Давидовите, прибавяйки към това и още по благодат. След това по порядък следват събитията от Новия Завет, от които първото е Благовещение, което по неизказания Божи промисъл винаги се пада през Четиридесетницата; възкресението на Лазар и Цветница, светата Велика седмица, когато се изчитат свещените Евангелия и с умиление се възпяват самите свети и спасителни Страсти Христови. След това, в периода от Възкресение до Слизането на Светия Дух, се изчитат Деянията (на апостолите): как е протичала тяхната проповед и е призовавала всички повярвали, защото Деянията чрез чудесата свидетелстват за Възкресението.
И тъй като ние толкова силно пострадахме от еднократното нарушение на поста от страна на Адам, то предлага ни се възпоменанието за това сега, на прага на светата Четиредеситница, та спомняйки си какво зло донесе невъздържанието, да се постараем с радост да започнем поста и да го спазваме. Защото чрез поста ще получим това, което не постигна Адам (тоест обожението), като плачем, постим и се смирим, докато не ни посети Бог, защото без това не можем да си върнем загубеното.
Нека да се знае, че тази свята и Велика Четиредесетница е една десета от цялата година – седем седмици освен съботите и неделите правят тридесет и пет дни и прибавяме към поста светата и Велика Събота и половината от светотворната и всесветла нощ (на Възкресението), така че стават тридесет и шест дни и половина, които са точно една десета от триста шестдесет и петте дни на годината.
Понеже поради леност ние не искаме постоянно да постим и да избягваме злото, то апостолите и божествените отци са ни дали Четиридесетницата като едно плодоносно за душите време, та всичко, което за цяла година сме сторили безразсъдно, сега да очистим със съкрушение и смирение в поста. И тази Четиредесетница, сме длъжни най-строго да спазваме, както впрочем и другите три (поста), тоест на светите апостоли, на Пресвета Богородица и за Рождество Христово, съответни на четирите сезона през годината. А Четиредесетницата ни предадоха светите апостоли, почитайки я особено заради светите Страсти и заради това, че Христос пости (40 дни) и Се прослави; и Мойсей 40 дни пости, за да приеме закона; така и Илия, и Даниил, и всички, които са прославени у Бога. И колко добро нещо е поста доказа и Адам, извършвайки противното. По тази причина Адамово изгонване е поместено тук от светите отци.
Христе Боже наш, по неизказаното Ти милосърдие удостой ни с райската наслада и помилуй ни, защото Си единствен Човеколюбец сега и винаги и во веки веков. Амин.

Нагоре