""А митарят, като стоеше надалеч, не смееше дори да подигне очи към небето; но удряше се в гърди и казваше: Боже, бъди милостив към мене грешника!""
(Лука 18:13)



ОТ ЛУКА СВЕТО ЕВАНГЕЛИЕ (18:10-14)
10. двама човека влязоха в храма да се помолят: единият фарисеин, а другият митар.
11. Фарисеинът, като застана, молеше се в себе си тъй: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедници, прелюбодейци, или като тоя митар:
12. постя два пъти в седмица, давам десятък от всичко, що придобивам.
13. А митарят, като стоеше надалеч, не смееше дори да подигне очи към небето; но удряше се в гърди и казваше: Боже, бъди милостив към мене грешника!
14. Казвам ви, че тоя отиде у дома си оправдан повече, отколкото оня; понеже всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат.



✝ Неделя 16 след Неделя подир Въздвижение ¬ на Митаря и Фарисея.

Бог, истинският Сърцеведец, съзира всяка мисъл, която се таи в човешката душа.
В притчата за митаря и фарисея (Лука. 18:10-14) Господ Иисус Христос говори за двете крайности на човешкото сърце - едното, закостеняло от лицемерие, показност и горделивост, а другото - ронещо духовни сълзи от смирение и покаяние.
„Двама човека влязоха в храма да се помолят: единият фарисеин, а другият митар" (ст. 10). Фарисеинът се моли с маската на външно благочестие. Застанал напред, той благодари на Бога, че не е като другите човеци - грабител, неправедник, прелюбодеец. Подчертава като лични привилегии своя пост и десятък. Заслепен от гордост, благодари, че не е като „тоя митар". От лицемерното му сърце отдавна се е изпарила истинската добродетел - смирението. Мракът на гордостта е покрил искрата от Божия образ в човека. Но „Бог се противи на горделиви, а на смирени дава благодат" (Иак. 4:6).
Митарят пък не смее да повдигне дори очи към небето. Съкрушен от осъзнатата своя греховност, той удря с ръце гърдите си и ридае: „Боже, бъди милостив към мене грешника!" (ст. 13), без следа от лицемерие. Митарят невидимо принася своята жертва пред Бога. Св. пророк и цар Давид казва: „Жертва Богу е дух съкрушен, сърце съкрушено и смирено Ти, Боже, не ще презреш" (Пс. 50:19).
За резултата от двете молитви Иисус Христос казва: „тоя отиде у дома си оправдан повече, отколкото оня; защото всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат" (ст. 14).
Св. Църква с богослужебните си последования промислително ни подготвя за великопостния период. Чуваме умилителното песнопение: „Отвори ми вратите на покаянието, Животодателю".
Нека отправим зов за помощ към небесния ни Отец с химна на покаянието: „Помилвай ме, Боже, по голямата си милост" (Пс. 50:1).
Да вземем поука от евангелския митар. Смирен от небогоугодния си живот той търси милостта на Господа. „А милостта на Господа е отвека и довека към ония, които Му се боят" (Пс. 102:17). Никога да не осъждаме брата си. „Не съдете, за да не бъдете съдени" (Мат. 7:1) - казва Спасителят. Можем обаче и сме длъжни да осъждаме личното си поведение. Това ще ни помогне да бъдем по-внимателни в постъпките си. „Защото, ако бихме изпитвали сами себе си, нямаше да бъдем съдени" (1 Кор. 11:31).
Нека отхвърлим всяка неправда и грях, да осъзнаем и осмислим мястото си на християни, смирено пред Бога и с цялата си душа да извикаме към Него: „Боже, бъди милостив към мене грешника!" Амин.
                 

„Боже, бъди милостив към мене грешника!”

Запомнете добре, братя и сестри:
Гордостта заслепява човека и му пречи да познае себе си. Напротив: смирението отваря духовните му очи и му помага точно да прецени себе си.
Гордостта пречи на човека да се поправи, а смирението го води към изправяне и съвършенство.
На горделивци – казва Писанието - Бог се противи, а на смирените дава благодат (Иак.4:6; 1Петр.5:5).
Затова и Спасителят завършва Притчата за Митаря и Фарисея така: „Казвам ви, че митарят отиде у дома си оправдан повече, отколкото фарисеят; понеже всеки, които превъзнася себе си, ще бъде унизен; а които се смирява, ще бъде въздигнат”.
Да се смирим, прочее, като митаря, за да се удостоим с неговото оправдание!
Нека всеки често из дълбините на душата си да вика към Бога, като митаря: „Боже, бъди милостив към мене, грешника!” Амин!

СЛЕД ДНЕШНИЯТ СВ.ЕВАНГЕЛСКИ ТЕКСТ СИ ПРИПОМНИХ
ЕДИН МНОГО СИЛЕН ТЕКСТ.
АЗ МНОГО ИСКАМ ДА СЕ МОЛЯ КАТО МИТАРЯ, ДА СМАЧКАМ ЕГОТО И ГОРДОСТТА СИ И ДАНО БОГ МЕ ЧУЕ И СЕ ПОДГОТВЯ ДОСТОЙНО ЗА ПРЕДСТОЯЩИЯТ ПОСТ, В ПОКАЯНИЕ, СМИРЕНИЕ И МОЛИТВИ ЗА МИЛОСТ !!!
**********************************************
Митарят не разчита на своите дела като фарисея, но се уповава на милосърдието Божие. С биене в гърдите, наричайки се грешник, той изповядва, че Божието правосъдие изисква добри дела и осъжда греха; че като грешник признава себе си достоен за осъждане и дори вече чувства осъждането си; че желае да се избави от греха и съзнава безсилието си да постигне това сам. Когато моли от Бога милост, той не изтъква нито някакви свои права за получаването на тази милост, нито натяква на Бога да му я даде, а само изповядва вярата си в безкрайното Божие милосърдие и благост, които по вярата оправдават и спасяват грешника, възраждат и възобновяват човека да ходи в доброто.

Молитвата на митаря е покайна и смирена, а заедно с това е и молитва на вярата и оправданието. С такава молитва трябва да влизаме в църква, за да ни чуе Милосърдният Господ и да излезем оттам оправдани.

Св. Филарет Московски