вечност :: Христос минава! Обадиха му, че Иисус Назорей минава. (Лука 18:37)

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

22.01.2017 08:38 - Христос минава! Обадиха му, че Иисус Назорей минава. (Лука 18:37)

Автор: fotinia Категория: Поезия

Прочетен: 411 Коментари: 0 Гласове:

Христос минава!
Обадиха му, че Иисус Назорей минава.
(Лука 18:37)

Колко трогателен, колко вълнуващ е
днешният евангелски разказ.
Щом един слепец разбрал, че нейде наблизо минава Иисус, започнал силно да вика: „Иисусе, Сине Давидов, помилуй ме!”
(Лука 18:38). Мнозина от стеклия се народ започнали да го мъмрят да не вика под предлог, че нарушава обществения ред, но слепецът започнал да вика още по-силно и да умолява лъчезарния Давидов Син да го помилва. Защо постъпил така този нещастен човек? Защото той бил уверен, че покрай него минава Бог, Който може да го изцери. Защото този слепец видял това, което стотиците зрящи около него не могли да видят, а именно: Божеството на човека Христос, Неговото Господне величие и любов – все неща, които могат да се видят единствено с очите на вярата и сърцето. И Господ помилвал слепеца и го изцерил. Когато душата е здрава, тялото може бързо и лесно да се излекува, но боледува ли душата, тогава и тялото изпада в силна немощ, и в крайна сметка умират и двете. Този евангелски разказ не е само една отминала история, по която ние – боледуващите телом и духом, можем единствено да копнеем и въздишаме като към нещо, което никога повече неможе да стане. Христос е жив и днес. Христос е същият вчера, днес и утре (Евр.13:8). Той и сега минава покрай нас. Минава през целия ни живот и през историята на народите, минава през болници и сиропиталища, през затвори и лагери. Крачи – Невидим, но Реален – през бойните полета, плод на човешкото безумие. Спира се пред дверите на твоя и моя сърдечен дом и хлопа да Му се отвори... Ала както някога, през време на земния Му живот, така и сега малцина Го виждат, малцина чуват гласа Му и викат: „Иисусе, Сине Давидов, помилуй ме!” А когатo все пак някой Го види и въззове със силен глас да бъде помилван, всички други го мъмрят, за да млъкне, да стане сляп и глух за Господа – така, както са те. Но какво говоря? Светът днес не само че не вижда и не слуша Всевиждащия и Всечуващия Христос, но и Го замеря с камъни, за да Го прогони от себе си. Светът е станал една огромна Гадара и Гергеса, където свинете се ценят повече от Господа. Светът разпъва повторно Христос. Светът си е изобретил свои си евангелия за Христа, например така нареченото „Евангелие от Иуда предателя” – слово бесовско; светът пише книги и създава филми, за да позори Христа, Чистия Агнец Христа. И нашият Спасител мълчи и търпи, ала до деня и часа, когато ще стане, за да премине със Своя пламнал гняв през градове, държави и континенти. Годината била 1908, страната – Италия, градът – Месина, идвал празникът Рождество Христово. Месинчани трескаво се подготвяли за светлия празник, но не спели и Христовите врагове – кощунници. Местният вестник „Ил телефоно”, отличаващ се с грубо антихристиянско направление, публикувал позорна пародия на „Молитва към Детето Иисус”, в която между другото се намирала и такава гнусна фраза: „О,мое мило Момче, Истински Човек, Истински Бог!Заради любовта към Твоя Кръст отговори на нашия глас: „Ако Ти наистина не си мит, смачкай ни всички с едно заметресение!” На 24 декември полунощ, според обичая, през града преминало многолюдно шествие лития. Най-отпред носели огромно изображение на Младенеца Иисус, след което вървели деца със запалени свещи, облечени в бели дрехи. Когато шествието минавало покрай един игрален клуб, внезапно оттам излезли с шум и трясък няколко души, съборили свещеното изображение на Младенеца и започнали да го тъпчат. Хората от литията се разбягали ужасени. През нощта на 28 декември в Месина станало голямо заметресение. Загинали повече от 200 000 души, около 100 000 останали инвалиди. Господ чул молитвата на кощунниците от жалкото вестниче и показал, че не е мит. Минал с гръм, трясък, разрушения и смърт през самозабравилия се град. Случило се онова, за което предупреждава Псалмопевецът: Планините скачаха като овни, и хълмовете като агнета... Трепери ти, земьо, пред лицето на Бога Иаковов... Нашият Бог е на небесата (и на земята); върши всичко, що иска ( Пс. 113:4, 7,11 ). Как неочаквано дойдоха те до разорение, изчезнаха, загинаха от ужаси (Пс. 72:19).
================
Нашият Бог е огън, който изтребя (Евр.12:29), но Той е също лъх от тих вятър (и там е Господ) (3 Цар. 19:12), и от нас самите зависи как Той ще мине през тукашния ни временен живот на земята и във вечния ни живот в задгробното Отвъдие. Ако ние се придържаме към здравото учение, по славното благовестие на блажения Бог (1Тим. 1:10-11), каквото е единствено Православието, ако се стремим да изпълняваме Господния закон, който е по-добър от хиляди късове злато и сребро (Пс. 118:72), и ако се каем за греховете си всеки ден и час – това е прекрасно. Тогава ще видим минаващия покрай нас като лъх от тих вятър Христос и ще Му извикаме като йерихонския слепец: „Иисусе, Сине Давидов, помилуй ме!” И тогава Той ще спре, ще излекува духовната ни слепота и ние ще бъдем спасени. Ако пък упорстваме безстрашно в греха, Христос ще мине незабележимо покрай нас и ще си отиде, а на неговото място ще дойде духовният антихрист и дявол. С кого искаме да бъдем – с Христа или с дявола? Разбира се, с Иисуса Христа,Чиято любов към нас е дълготърпелива, пълна с благост... всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява (1 Кор. 13:4, 7).
Христе, ние трябва да търсим Тебе вместо всичко друго и освен Тебе да не търсим нищо. Защото, който търси Тебе, той всичко намира в Тебе. Дай ни, Господи, да бъдем Твои! По Твоето милосърдие бъди и Ти наш! (св. Ефрем Сирин). Бъди Светлина за очите ни, Гостенин на душите ни и никога не ни отминавай – и в този, и в бъдещия век. Амин.

.............
Евангелско четиво. Изцеление на Йерихонския слепец.
(Лука 18:35-43)

Нагоре