вечност :: „ТВОЯТ ЖИВОТ, ЧОВЕЧЕ, САМО В БОГА ПРИДОБИВА СВОЯ ЕДИНСТВЕНО РАЗУМЕН СМИСЪЛ“

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

27.12.2016 09:06 - „ТВОЯТ ЖИВОТ,ЧОВЕЧЕ, САМО В БОГА ПРИДОБИВА СВОЯ ЕДИНСТВЕНО РАЗУМЕН СМИСЪЛ“

Автор: fotinia Категория: Поезия

Прочетен: 623 Коментари: 1 Гласове:

------------------------------------------------
Наистина, Бог, като човек, на земята се роди!
Защо?
- „За да бъдем живи чрез Него” (1 Йоан. 4:9).
Защото без Богочовека Господ Иисус Христос животът човешки - изцяло и напълно е самоубийствена безсмислица, смърт, действително най-явната и най-ужасна безсмислица на земята.
Да се осмисли смъртта, това значи да се осмисли животът във всички негови дълбочини, висоти, безкрайности. И това прави само Всечовеколюбивият Господ, Който по неизмерима любов става човек и завинаги остава Богочовек в човешкия свят.
Животът човешки само като Бого-живот, живот в Бога, придобива своя вечен смисъл. А извън Бога животът - това е ней-нелепата безсмислица, преизпълнена с обида и горчивина.
Твоят живот, човече, само в Бога придобива своя единствено разумен, единствено логосен, единствено логически смисъл. И мисълта ти, брате, твоята човешка мисъл, придобива своя божествен и безсмъртен смисъл само в Бога, само като Бого-мисъл.
Мисълта човешка само в Богочовека Господ Иисус Христос става Бого-мисъл.
Така също и чувствата ти, човече, само в Бога намират своя божествен, своя безсмъртен смисъл.

Без това твоите чувства - това са твоя най-безжалостен мъчител, постоянно разпъващ те на вечния кръст, след който няма възкресение.
А съвестта?
Откъде е този свиреп непознат в нас, човеците?
И тя само като Бого-съвест се съединява със своя божествен и вечен смисъл.
Без това и съвестта човешка - това е свирепа и страшна безсмислица.
А смъртта моя и твоя, и на всички човеци изобщо, не е ли най-жестокото мъчение за човешкото същество в цялата вселена?
Да, това действително е така.
Но и тя, само като смърт на Богочовека, достига своя вечен смисъл чрез Възкресението на Богочовека Господ Иисус Христос, защото чрез Него, само чрез Него, се осъществява победата над смъртта и се осмисля смъртта в човешкия свят.
Така и всичко човешко, целият човек с всички свои неизброими безкрайности е само като благодетен Богочовек в обожаващото и всеоживотворяващо Тяло на Богочовека Христа - Църквата - придобива своя: божествен, своя вечен, своя богочовешки висш смисъл.
С въплъщението, въчовечването и очеловечването Свое Бог по най-очевиден начин влязъл в самата утроба, в недрта на човешкия живот, влязъл в кръвта, в сърцето, в центъра на всичко съществуващо.
Изместен от доброволния грях човешки от света, от тялото, от душата човешка Бог с въплъщението, въчовечването се завръща в света, в тялото, в душата.
Целият става човек, и бидейки такъв, труди се за човека, вселява се в света сред творението, промисля за творението, освещава творението, спасява творението, преобразява творението, обожава творението.
Въплъщението на Бога - това е най-голямото разтърсване и най-промислителното събитие, както на земята, така и на небето, защото тук се осъществило чудото от всички чудеса.

Ако дотогава сътворението на света от нищо било най-голямото чудо, въплъщението на Бога в човека, несъмнено, го надминало със своята чудесност.
Ако при сътворението на света думите Божии се облекли във вещество, то при въплъщението на Господа наш Иисус Христос Сам Бог Се облякъл в тяло, във вещество, в плът.
Затова въплъщението на Бога станало промислително в цялата вселена: за всяка личност, за всяко същество, за всяко творение.
И ти живей чрез Него - живей с Богочовека и ще се изцелиш от всички смърти, от всички грехове, от всички страсти, от всеки дяволизъм.
Твоят живот нека стане Богоживот.
В това е цялата твоя небоземна тайна, о, човече; човече, щом само ти станеш член на Църквата - член на Богочовешкото Тяло Христово.
А как да се живее в Църквата Христова?
- Да се живее със светите Тайнства и светите добродетели. Затова преди Рождество - има пост. Постът като първа добродетел и с него винаги молитва.
Тези две основни добродетели довеждат човека при Богочовека и богомъдро го учат, как да живее чрез Него и в Него.
Какво да се прави с тялото, дадено ти от Бога?
- Да го очистим, да го освободим от всякаква нечистота, от всякаква страст, от всякакво зло, от всякакъв демон.
А какво това значи?
- Това значи да го очистим от всякакъв грях, защото във всеки грях се крие дявол покрай твоята свободна воля. В големия грях - има княз бесовски, в малкия - има бесченце.
И на теб, и на мен, и на всеки човек, дадени са всички средства да победим тези бесове, всички страсти, всички грехове, всички смърти в нас и в заобикалящия ни свят.

На първо място е молитвата и постът. Всеистинните уста на Всеистинния Господ Иисус Христос са изрекли и тази животворяща истина: „Този род не излиза, освен с молитва и пост” (Мат. 17:21), - родът на всички видове грях, всички видове страсти, всички видове бесове.
Рождеството е пред теб и пред мен, пред всички нас, братя и сестри: Бог се ражда като човек, „за да бъдем живи чрез Него”
А това най-удобно от всичко достигаме с молитва и пост. Те чистят, очистват и тялото, и душата, за да се всели в тях радостно чудният и пресладък Богомладенец Господ Иисус и с Бога да изпълни всецялото наше човешко същество, всички негови неизброими безкрайности.
Защото затова и са сътворени, човече, и твоето тяло, и твоята душа, за да се изпълнят с Бога и да живеят чрез Бога в горния Божий свят.
Наши богодадени учители в това са смирената молитва и смиреният пост - тези святи и основни евангелски добродетели.
Нека те с нас летят, нека ни предварват, и на всички хора в цялата вселена незамлъкващо възвестяват всеспасителното и всерадостно благовестие:

Христос се роди!

Рождество Христово, 1970 год.
Преподобни Иустин Попович