Обръщайки се назад в края на Рождественския пост, ние поглеждаме към времето на неговото начало обикновено с известно съжаление и разочарование. Навярно не сме успели да постигнем всичко желано и предварително планирано от нас, не сме изпълнили докрай задачите, които сме си поставили в навечерието на поста, не сме се подготвили за Празника така, както сме мечтали.

Но не мисля, че по този повод е нужно да се разстройваме и да изпадаме в униние. Защото в случая става дума не толкова за силата ни като подвижници (или обратно, за немощта ни), а най-вече за милостта на Господа, Който заради нас и заради нашето спасение е дошъл в нашия грешен свят. Хилядолетия наред Той е изчаквал времето, когато човечеството да се окаже способно не просто да приеме, но най-вече да откликне на Неговото учение, което в предните векове на практика е било извън обсега на човешкото възприемане.

И ето, Господ е дошъл в нашия объркан, изпълнен със скърби и болка свят, явявайки Своето търпение спрямо всички човеци независимо от техните немощи и грехове. А това изпълва с надеждата, че Той ще прояви снизхождение и към нас, грешните.

Ето защо ние трябва да поставяме на преден план не своите дела, своите успехи или неуспехи, а да се вгледаме в примерите за достойно посрещане на Спасителя. Църквата ни показва такъв модел за подражание, който може да бъде общовалиден за всички хора от всички времена.

Знаем, че влъхвите се отправили на път, за да принесат своите дарове на Младенеца Христа. Пътят им е бил дълъг, изпълнен с опасности и неизвестности. Те обаче го следвали, вярвайки, че Господ ще им укаже вярната посока.

На нас, съвременните хора, привикнали към комфорт, ни е трудно да си представим какво всъщност е означавало през онези времена предприемането на далечно пътуване. Много голям е бил рискът човек завинаги да се прости с живота си - да загине от ръцете на разбойници или на чуждоземци, от пристъп на болест, от стихийно бедствие. Влъхвите се отправили на далечен път независимо от всички опасности.

И така те принесли на Спасителя своите дарове. Тъй като били мъдреци, те са разбирали нещата в дълбоката им същина. Златото са го принесли не просто като драгоценен метал. В крайна сметка ценността на този метал се изразява не единствено в паричната му стойност. Златото се ползва в декорацията на царски одежди и даже в украсата на храмове. По този начин влъхвите принесли на Младенеца онова, което е достойно за Царя, Когото те видели благодарение на своята вяра, своята молитва и, естествено, на благодатта Божия. Знаем, че нищо не е възможно без Божията благодат.

Те принесли на Спасителя и тамян. Знаем, че тамянът съвсем няма такава материална цена, каквато има златото. Но в случая става дума за неговата скрита, символична стойност. Тамянът символизира молитвата, възнасяна към Бога и угодна Богу.

А третият отличителен дар, това е смирната - благовонното масло, с което са помазвали телата на покойниците. Или казано по-точно, смирната е нещо като последен дар, принасян от човеците на скъпи за тях хора. Влъхвите са принесли смирната не само като символ на това, че Спасителят имал план да принесе Себе Си доброволна жертва за греховете на хората. Смирната се е явявала също така израз на дара на любовта.

В краткия евангелски разказ за пристигането на влъхвите е вложен изключително дълбок смисъл. Той ни разкрива и на нас с каква любов, с какво голямо преклонение и благоговение трябва да се отнасяме към Богомладенеца Христа, Който оставил Своето небесно Жилище и ни дарил с благоволението Си, споделяйки редом с нас нашата съдба, нашата скръб и в известен смисъл - чувството ни за безнадеждност.

Неговото явяване ни дарява надеждата да намираме изход от най-трудни и най-нерадостни ситуации, указва ни коя е истинната, дълбока радост - радостта на богообщението, радостта на спасението и радостта от предоставената ни възможност за живот в Христа.

Според мен думата „радост" заема ключово място в новозаветното словесно послание.  Изобщо радостта е своего рода критерий, определящ отношението на човека към живота. Ако ти тежи липса на радост, това означава , че при теб има нещо неподобаващо и че се движиш в погрешна посока, не в посоката, в която са се движили влъхвите.

Даже в скърбите си можем да откриваме радост. А ако в душата си носиш и радост, която можеш и искаш да споделиш с хората около теб, значи всичко върви в посока на доброто и милостта Божия е редом с теб. Пожелавам на всички ни да проявяваме способност да поемаме онази радост, която ни дарува Господ, и да можем да я съхраняваме, да я носим постоянно у себе си през цялата идваща година.

Искам от все сърце да отправя поздрав към читателите по случай същата такава радост, която ни донася и която видимо ни разкрива празникът Рождество Христово.

Протойерей Александър Иляшенко, настоятел на храма „Всемилостивият Спасител" към бившия Скорбященски манастир, Москва

(Разговорът е записан от Оксана Головко.)

http://www.pravmir.ru/rozhdestvo-prazdnik-radosti/

Превод: Анжела Петрова

Снимка: Таня Вълчанова