- Ето тук става ясно дали в нас има истинска любов. В лицето на нашия брат, ние виждаме Христос. Защото каквото правим заради брата, вършим за Христа. “Доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, – казва Христос, – Мене сте го сторили” (Мат. 25:40).

Веднъж при мен в келията дойде баща с бесноватия си син-юноша. Почти едновременно с тях дойде и един мой познат. Аз отведох бащата и юношата настрани за да поговоря малко с тях, тъй като причината за бесноватостта на момчето беше баща му. Бедният човек! Здрав, а от носът му течаха сополи. Виждайки това, моят познат дойде при него, извади кърпичка и избърса носа на човека, а след това сложи кърпичката обратно в джоба си. После, свали златното си разпятие и го сложи на шията на момчето. Но не това ме порази, а с каква любов избърса носа му, да бяхте видели момчето в какво състояние е! Този човек му  състрадаваше все едно юношата му е брат. Ако не виждаше в него брат, не би постъпил така. Ако обичаш другият като брат, то можеш да избършеш носа му с кърпичката си и да я върнеш после обратно в джоба. Но ако не чувстваш това, то другият човек за теб е чуждо тяло. Защото се гнусиш от докосването му и веднага след като той те опръска със слюнка ще бягаш през глава да се измиеш. 

Така, както Благият Бог ни е дал в изобилие дарования и не ни позволи да страдаме, така и ние сме длъжни да сме съпричастни с болката на ближния, който страда. Например виждаме инвалид. Ако помислим така: “Ако аз бях инвалид и не можех да ходя как бих се чувствал?” и ще почувстваме състрадание. Или, ако някой, който е в трудна ситуация, ни помоли за помощ, ние веднага трябва да помислим : “Ако аз бях на негово място, нима не бих искал да ми си помогне?”  Това ще бъде състраданието ни към него. Но дори и когато човек сам е в беда, ако има истинска любов към ближния със състрадание, забравя за собствената си болка и и го заболява за другите. Аз, ако някой ми разказва за болката си, преставам да чувствам моята собствена болка, дори ако бих седял на пирони или ходех бос върху счупено стъкло.

- Св. Марк Подвижник пише: “Една страст ни пречи да вършим по силите си добро – нерадението. Тази страст се лекува с молитва и милостиня.” Защо той в този случай говори за милостиня? 

- Защото милостинята, добротата смекчават сърцето. Милостинята действа на сърцето както масло на ръждясала ключалка. Жестокото сърцето се смекчава, когато човек се вгледа в страданията на другите, става по-възприемчив и смирен. Бог не е създал човека жесток и немилосърден, но хората не развиват в себе си милосърдието дарено им от Бога, те не състрадават на ближните и от нерадение постепенно се превръщат в коравосърдечни.

- Как да смекчим сърцето си? 

- За да си смекчиш сърцето, трябва да се поставиш на мястото не само на другите хора, но и на животните и дори змиите. Помислете, например така: “Добре ли би било за мен, ако бях змия и изпълзя да се припичам на слънце, а към мен бяга човек с една пръчка и ме ударя по главата? Не, не е добре”. Ако мислим по този начин, тогава ще изпитваме състрадание и любов дори към змиите. Ако човек не се поставя на мястото на другите хора, и не само на хората, но дори и на животните и насекомите, то не може да стане човек.

В състраданието е скрита толкова силна любов, по-голяма от обикновената любов. Ако състрадаваш на другия, значи започваш да го обичаш по-силно. Когато в любовта има състрадание тогава прегръщайки, притискаш в обятията си твоя брат обладан от бяс и бесът излиза от него. Защото силната, горещата любов, в която има състрадание, утешава създанията със светото Божие утешение, потапя легиони с демони, освобождава душата, лекува раните й с балсам изливайки върху нея Христовата любов. 

За духовния човек всичко е едно голямо състрадание. Изнемогва, състрадава на другите, моли се, утешава. И макар да понася чуждите страдания като свои, винаги е пълен с радост, защото Христос отнема болката му и го утешава духовно.

Автор: Старецът Паисий
Източник: http://pravoslaven-sviat.org
Превод от руски: http://pravoslaven-sviat.org