Днес, четейки светото Евангелие, ние чухме притчата на Спасителя за сеяча (Лк. 8: 5-15). За нас е важно, че в нея става дума не толкова за семената – това е словото Божие и даже не за Сеяча, колкото за земята. Понеже тази земя сме ние.

От собствен житейски опит знаем, че само добре поддържаната земя дава много и добри плодове. А ако хвърлим семето в земята и забравим за него: не се грижим, не поливаме - тогава скоро ще израстат плевели и няма да дадат живот на семето. Или да посадим семето в почвата, която е обилна с камъни, пък и съвсем скоро ще стане като скала – това ще е причината семето, даже и да произрасте, все едно скоро ще погине. Понеже няма простор за корените. Ако пък просто поставим семето на камък, тогава то ще бъде отнесено от вятъра. И така, плодотворността на семето силно зависи от качествата на почвата.

Ние сме призвани да бъдем плодородна земя, за да съответстваме на семето – на словото Божие. Земята всичко приема без ропот, каквото посеем. В този смисъл, разбира се, ние трябва да се научим от нея на кротост и смирение, както казва митрополит Антоний Сурожски.

Но ние, за разлика от земята, имаме разум, който Господ ни дава. И ние трябва много внимателно да гледаме какво попада в почвата на нашето сърце. Нали не само Господ се стреми да вложи доброто в него, но и силите на „поднебесната злоба” също желаят да хвърлят своето зло семе. Затова ние трябва много внимателно да се отнасяме към това, което влиза в нашето битие. Господ разказва притчата, за да се научим да се грижим за своето сърце, да премахваме това, което пречи на словото Божие да влезе.

Нали в света днес са поставени тънките дяволски мрежи. Ние трябва да бъдем особено внимателни, да помним, че полето на битката е нашето сърце. Това е почвата, за която ниетрябва да полагаме грижи, да воюваме за нея. Да се ограждаме от посегателствата на злите сили.

Трябва да проумеем, че днес тези сили са вплетени в много хитроумна измама. Ние можем незабелязано да отстъпим от словото Божие. Ние черпим информация от телевизионни предавания, от вестниците, от Интернет, от своите познати. Нашето сърце се разкъсва в този смисъл, че не знае къде е истинската правда.

Много сложно е сега да се отличи измислицата от правдата. Всички ние в една или друга степен живеем в измислен свят. Този свят не търпи истинската правда, както това е било и по време на земния живот на Христос, когато юдеите не поискали да приемат Истината. Нашият измислен свят е удобен за нас, той ни носи самоуспокоение. И за да разсеем тази мъгла, необходимо е всичко да разглеждаме през призмата на Словото Божие. Евангелието, влизайки в нашето сърце, ни научава да различаваме лъжата и правдата в нашия живот.

Днес ние трябва да се предпазваме от много неща. Разбира се, сложно е да избегнем влиянието на Интернет, на телевизията, на пагубните процеси, произтичащи в света, но Господ ни предупреждава да не се съобразяваме с този век. Трябва да помним тези Божии думи.

Да се постараем да обогатим нашето сърце само със словото Божие и да го направим добра почва, на която може да произрастат много плодове.

Превод: Прот. Йоан Карамихалев