Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.09.2016 23:59 - ЙЕРОСХИМОНАХ ДИМИТРИЙ ЗА ХРИСТОС И АНТИХРИСТА, ЗА КРАЯ НА СВЕТА И КРАЯ НА ВРЕМЕТО
Автор: fotinia Категория: Поезия   
Прочетен: 497 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Интервю на Дария Захариева и Васил Жечев с йеросхимонах Димитрий Зографски

 

Ваше Всепреподобие о. Димитрий, Вие сте живял и служил една година в Йерусалим. Какво мислите за чудото на Благодатния огън, който всяка година на Велика събота слиза при православните?

 

Виждал съм този огън със собствените си очи, за първи път още през 2004 г. Тогава той се появи като синкави пламъчета по стените, дори в началото си помислих, че са някакви странни светкавици от фотоапарати. В първите минути огънят не гореше, след това придоби нормални свойства.

Да, благодатният огън от няколко столетия слиза само при православните, и според мен, това е още едно убедително доказателство, че само тази вяра е угодна на Бога и спасителна за нас, хората.

Например, широко известно е, че арменците (които изповядват монофизитската ерес) през 1579 г. успели да подкупят турските управници, за да могат на Велика Събота да влязат в Божи Гроб и да получат благодатния огън. Православните в това време били изгонени вън от храма и се молили. И въпреки големите усилия и горещи молитви на арменците, които от цял свят били дошли за тази Велика Събота, благодатният огън не слязъл при тях, а разцепил една от огромните мраморни колони пред входа и оттам дошъл при православните. И до наши дни тази разцепена колона стои като едно безмълвно, но стабилно доказателство за това коя е чистата спасителна вяра.

И знаете ли, само преди десетина години е станало едно малко по-скромно събитие, но отново потвърждаващо силата на Православието. Един мой познат (Б. Б. от град Лом) отишъл на Богоявление за водосвета на река Йордан на 19 януари, но малко пообъркал хора и събития и неволно присъствал на арменския водосвет. Накрая все пак си налял едно шише с вода от него. След това дошли и православните и също направили водосвет на Йордан. Моят познат си напълнил друго шише с вода, като надписал и двете, за да не ги обърка. Сложил ги някъде и за известно време някак позабравил за случилото се. Но след няколко месеца ненадейно намерил двете шишета и какво да види? „Светената“ вода от арменския водосвет била мътна и черна, на парцали, докато богоявленската вода от православните била чиста и светла, като току-що почерпена.

Мисля, че от този пример добре се вижда как и къде действа благодатта.

 

Въпреки всичко, глобалното обединение на всички християни – православни, католици, протестанти звучи доста примамливо за съвременния човек. Какви може да са скритите капани за такова обединение?

 

Най-големият капан е, че на практика се създава ново християнство без Христа, човешко обединение без Божия благодат. При това често се използват думи като „любов“, „толерантност“, „единство“ и т.н., но те служат за красиво прикритие на един голям фалш, за градежа на един нов и самовлюбен Вавилон.

И защо да си кривим душите. Тъжната реалност е, че повечето хора не вървят към Бога. Това се вижда и от думите на Господ Иисус Христос, че малцина са тези, които вървят по тесния път към Живота и мнозина са онези, които са избрали широкия път към смъртта.

Тогава как ще могат всички тези толкова противоположни пътища и хора изведнъж да се обединят в Бога? Реалистично ли е такова очакване на фона на съвременната всеобща деградация?

 

През юни 2016 г. се състоя съборът в Крит, на който най-много се говореше именно за междухристиянско единство, за икуменизъм. Вие, лично, склонен ли сте да виждате в Критския събор от 2016 г. изпълнение на някои библейски пророчества?

 

Критският събор не е някакво изолирано явление, а поредна брънка от взаимосвързани събития, водещи към края на земната история, ясно предречен от Библията.

Като цяло, аз бих казал, че пред очите ни започва да се изпълнява едно от най-значимите библейски пророчества, че в края на времето почти всички хора наистина ще се обединят, но това ще бъде единство в лъжата. Защото е предсказано, че когато Христос дойде за втори път, ще намери едно лъжеобединение на цялото човечество, което ще се покланя на антихриста. Така пише и в книга „Откровение“ на св. Йоан Богослов, че накрая цялата земя ще се поклони не на Христос, а на антихриста (наречен звяр), а чрез него и на дявола (наречен змей):

„Тогава се почуди цялата земя и тръгна подир звяра; и се поклониха на змея, който бе дал власт на звяра, поклониха се и на звяра, казвайки: кой прилича на тоя звяр, и кой може да воюва с него? Нему се дадоха уста, които говореха големи думи и богохулства; даде му се и власт да воюва четирийсет и два месеца.

Тогава отвори уста за хула против Бога, за да похули името Му, жилището Му и ония, които живеят на небето.И даде му се да воюва против светиите и да ги победи; даде му се власт над всяко коляно, език и народ. И му се поклониха всички жители земни, чиито имена не са написани в книгата на живота при Агнеца, заклан от създание-мира.“ (Откр. 13:3-8) .

Разбира се, иска се духовен разум, за да можем правилно да тълкуваме събитията. Неотдавна някои хора подигравателно казаха: „Видяхте ли, че на събора в Крит нито католиците се обединиха с православните, нито антихристът дойде”, но те не осъзнават, че всъщност ставаме преки свидетели на една от поредните спираловидни стъпки към бездната на отстъплението.

Да, добре е да се обединим, но обединението трябва да е в Христовата Истина. Докато напротив, сега се проповядва една всестранна толерантност към ужасни грехове и верови заблуди.

 

Нима толерантността може да е нещо лошо?

 

Това зависи най-вече от нейната насоченост. Аз и друг път съм казвал, че толерантността – стигаща до степен на саможертвена любов – трябва да е насочена към конкретния човек или хора, но не и към греха и заблудата като цяло.

Това се вижда и от действията на Христос, Който без всякаква толерантност е изобличавал фарисейските и садукейските заблуждения във вярата и морала, при това недвусмислено наричайки книжниците и фарисеите „слепи водачи на слепци“, „варосани гробници“, „лицемери“ и други остри думи. Но от друга страна, Той и на кръста се е молил за Своите мъчители: „Прости им, Отче, понеже не знаят какво вършат“. Така са постъпвали и апостолите, и светците.

За съжаление, сега хората масово проповядват и вършат точно обратното – одобряват заблудите и греха, а безмилостно осъждат и обиждат ближния. И неслучайно антихристът ще се появи в атмосфера на една свръхтолерантност към всякакви грехове и заблуди, при което той ще стане естествен началник и завършек на пълното човешко падение.

 

Бихте ли формулирали накратко понятието „икуменизъм“?

 

Икуменизъм – това е учение на протестантска основа за механично обединение на всички християни, без да се иска завръщане на инославните към автентичното Православие. От православна гледна точка икуменизмът е ерес срещу Едната единствена историческа Църква, основана от Христос.

При икуменизма има тънко преплитане на истина и заблуда, мъглявост във вярата и двусмисленост във формулировките, а това никога не е било действие на Светия Дух в Църквата, Който винаги е действал ясно и категорично.

Според нашия св. Серафим Софийски Чудотворец, икуменизмът е демонично изобретение и е последната ерес преди идването на антихриста. А св. Юстин Попович директно нарича икуменизма „всеерес“.

 

На събора в Крит често се говореше за диалог с инославните. Диалогът ли е пътят към Божията Истина?

 

Диалогът, това съм го казвал и друг път, предполага една равнопоставеност на изходните позиции по отношение на Истината, докато при истинското християнство има само мисионерство и проповед, т.е снизхождане на Истината към хората.

Диа/лог означава буквално „две слова“, обаче ние знаем, че истинското Слово Божие е едно. Апостолите чрез проповед са разнасяли това Слово и изборът пред останалите хора не е бил да водят някакви диалози, а само дали да се съгласят със Словото или да го отхвърлят. Ето защо и най-големият проповедник за всички времена, апостол Павел казва: „Страни от еретик, след като го посъветваш еднаж и дваж, знаейки, че той се е извратил и греши, като сам осъжда себе си“. Мисля, че св. ап. Павел добре е познавал духовните закони и високо е ценил Словото.

Докато при икуменическия диалог става едно човешко празнодумство и словесна еквилибристика, при което Истината често остава настрани. Това се доказва и от резултатите на икуменическите диалози, които за толкова време съществуване, близо 100 години, нито един инославен не са привели към Православната църква.

Има ли по-голямо доказателство за духовно безплодие?

 

Един въпрос, свързан със Света Гора. Знае се, че през втората половина на XX век е имало време, когато няколко големи атонски манастири не са поменавали Вселенските патриарси Атинагор и Димитрий заради техните икуменически действия, при това без никой да смее да твърди, че тогавашните светогорци са били в разкол. Обаче сега ни се подсказва, че ако в настоящия момент някой светогорец също не иска да поменава патриарх Вартоломей заради неговия не по-малък и открит икуменизъм, такъв е разколник, схизматик. Няма ли огромно противоречие във всичко това?

 

Разбира се, че има противоречие. Което, според мен, се дължи на все по-голямата нерешителност на повечето съвременни светогорци, които не смеят да постъпват като своите предци – изповедници на вярата.

За съжаление, хората, светогорци или не, които по принцип говорят открито, не са много. Но дори и техният брой допълнително ще намалява, като при това ще бъдат обиждани, гонени, заклеймявани.

Що се отнася до употребата на думата „разкол“ относно тези, които са спирали поменаването на Вселенския патриарх, то е добре да се знае, че в този случай светогорските монаси не са се присъединявали към някакви неканонични разколнически структури, а чрез непоменаването са се разграничавали от открито еретичестващ епископ, както изисква 15 правило от Двукратния събор в Константинопол. Оттук сами лесно можете да видите разликата между разкол и разграничаване.

Сега обаче мащабно се подменят много понятия и смислови значения на думите, за да може в един момент официално да се провъзгласи – щом не си икуменист, значи си разколник, фанатик, фундаменталист, зилот.

 

Има ли някакви знаци от Бога, които още по-ясно да ни покажат, че икуменизмът е отстъпление?

 

Бог дава достатъчно знаци, но ги виждат само тези, които искрено Го търсят.

Например известният съвременен професор по догматика Д. Целенгидис описва мистичния опит, който е имал един от най-благодатните последни старци на Света Гора – Ефрем Катунакиотски (+1998), който се е молил да разбере същността на икуменизма и е получил ясно откровение, че икуменизмът е изцяло основан на дейността на бесовските сили. Професорът лично е записал разказа на о. Ефрем за това мистично откровение, на което той и досега отдава голямо значение и което потвърждава догматическото учение на Църквата.

Що се отнася до патриарсите-икуменисти Атинагор и Димитрий, които споменахте, както и преди тях патр. Мелетий (Метаксакис), който през 1923 г. е въвел новия календар, Бог също е дал ясни знаци. Защото нито патр. Атинагор (поч. 1972 г.), нито патр. Димитрий (поч. 1991 г.) са имали добра християнска кончина – и двамата набързо са били погребани в затворени ковчези, а не в отворени, както подобава на архиереи, поради непоносимото зловоние, което незабавно започнало да идва от телата им. А пък патр. Мелетий (поч. 1935 г.), който на всичко отгоре се оказал и масон 33 степен на ложата „Хармония“, умира, мъчейки се шест дена в ужасни мъки, като малко преди смъртта си простенва: „Аз разделих Църквата и унищожих Православието.“

А на Света Гора са станали и много други чудеса, които ясно показват, че Православието е истинската вяра, която Сам Бог и Пресветата Дева искат да пазим. Например известни са думите на Богородица към един Зографски монах относно римокатолиците, когато последните дошли на Света Гора през 1276 г.: „Ето, дойдоха враговете на Моя Син и Моите врагове“.

Малко по-късно става и скръбното събитие в манастира Ксиропотам, когато тамошните монаси от страх да не загубят манастира си се съгласили да служат съвместна Литургия с латинците, а в резултат на това последвало ужасно земетресение, и то точно когато поменавали името на Римския папа. От това земетресение не само манастирът се разрушил и много хора загинали, но престанало и дивното чудо, което ставало с едно растение, което всяка година раждало по 40 плодчета, изцеляващи всякакви болести. И макар манастирът Ксиропотам скоро да се покаял за отстъплението си, но това дивно растение завинаги спряло да чудодейства.

И ако някой си мисли, че това, което разказвам, са митове и легенди, нека сам да обиколи светогорските манастири и лично да се увери в отлично документираните светогорски предания.

 

Защо става така, че изповедниците на вярата намаляват? Например, какво има да губи един монах, който е отдал живота си на това да следва Истината?

 

Не е толкова лесно, колкото вие си мислите, да се стигне до такова всеотдайно следване на Истината.

Някои монаси незабележимо се привързват към един обезпечен и добре уреден монашески живот, към почитта на хората (т.е., човешка слава), към благочинните служби. Те не искат да загубят всичко това и затова докрай ще приспиват съвестта си с най-различни извинения от типа: „още е рано“, „нещата не са толкова сериозни“, „ама ще ни вземат манастира“ и т. н.

Това е предсказано още от св. Анатолий Оптински, който ясно е казал:

„Но тежкт на онези монаси тогава, които са придобивали имущество и богатство и които заради любовта към спокойствието са били готови да се подчинят на еретиците! Те ще приспят своята съвест, казвайки: „Ако запазим и спасим нашата обител, Господ ще ни прости“. Нещастни и слепи, те дори няма да осъзнаят, че заедно с ересите в монашеската обител ще влязат и бесовете и тогава тя вече няма да бъде света обител, а обикновена сграда, откъдето ще е отстъпила благодатта.“ (Из „Съвети, мисли и пророчества на преп. Анатолий /Потапов/“).

Трябва да кажем, че нашите 26 Зографски мъченици през 1276 г. са били изправени пред същия нелек избор – да пазят манастира Зограф, или да пазят Православието. Както добре знаем, те са избрали да пазят Православието, в резултат на което Зографският манастир е бил опустошен от латинците, а нашите монаси са били изгорени. Но Сам Бог е прославил подвига на нашите мъченици с вечна слава, дал им е Небесното Си Царство.

Очевидно, че това е пътят за всички, които искат да се спасят.

 

Има ли място политиката в храма и кой се опитва да я вкара там?

 

Политиката не би трябвало да има никакво място в храма, защото храмът е място за молитва, за изпросване на Божествената благодат.

Но реалността е, че и в наши дни съществуват мащабни опити да се вкара геополитическа атмосфера в чисто църковни въпроси, дори напълно да се манипулират възприятията ни за истина и лъжа, за добро и зло, за Православие и ерес. За съжаление, тези опити все по-често завършват с успех, защото вярата ни, като цяло, става все по-повърхностна и далечна от сърцата ни.

Но забележете и нещо друго – колко безпринципно и лукаво действат някои врагове на Православието. Например, доскоро често се чуваше от един популярен икуменически сайт, колко е важно да имаме послушание към Светия Синод и този аргумент беше прилаган най-вече спрямо ревнителите за стария календар. Поразително е обаче как същият този сайт изведнъж забрави напълно приказките за послушание, след като Синодът зае изповедническа антиикуменическа позиция относно събора в Крит. И сега този сайт със зъби и нокти се бори срещу Синодалната позиция. А къде им отиде послушанието? Но поне маските паднаха и добре се видя кой кой е.

 

Отец Димитрий, Вие често вземате отношение по актуални църковни въпроси. Защо го правите, за разлика от доста свои събратя, които по една или друга причина предпочитат да мълчат?

 

Правя го, защото това е мое пряко свещеническо задължение и защото ме е грижа за хората. Аз съм свещеник на Бога и атонски монах и Църквата ми е дала благодат, за да учителствам в Истината. И горко ми, ако пренебрегвам тези си задължения, особено в нашите смутни времена.

А и св. Теодор Студит дори още по-категорично наставлява, че когато чистотата на вярата е застрашена, никой не трябва да мълчи, независимо от неговото положение. „Уви, камъните ще започнат да викат, а ти оставаш безгласен и незагрижен“, казва с укор светецът.

Аз добре помня, че за учителските си функции свещеникът е отговорен пред самия Бог. И понеже осъзнавам своето недостойнство, възлагам цялата си надежда единствено на Него – Бога на Любовта и Истината.

Моля се Той да помага на всички ни.

 

Източник: LOVECHMEDIA 

http://lovechmedia.com/%D0%BC%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F/%D0%B9%D0%B5%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%85%D0%B8%D0%BC%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D1%85-%D0%B4%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%80%D0%B8%D0%B9-%D0%B7%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%B7%D0%B0-%D1%85/




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: fotinia
Категория: Поезия
Прочетен: 891629
Постинги: 958
Коментари: 363
Гласове: 367
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031