До Негово Високопреосвещенство Теофан, архиепископ на Яш и митрополит на Молдова и Буковина

Високопреосвещени Отец и Митрополит,

С неизразима болка, заедно с пророк Йеремия, зовем: „О, кой ще даде на главата ми вода и на очите ми - извор сълзи!“ (Иер. 9:1). Ние оплакваме не падането на града, не крушението на кораба, не поробването на народите, а падението на пастирите, погибелта на душите, погазването на вярата, която ние получихме не от човек, не от ангел, а от Самия Бог!

Ние плачем, защото пастирите стигнаха до там, че да хвърлят стадото в пастта на вълците. Ние ридаем, защото отците стигнаха до там, че да предават на смърт своите чада. Но не знаем кого първи да оплачем: пастирите, предали Христа, или овцете, разкъсвани от духовните вълци?

Отците, предали и посрамили светиите, живели от века и които са се борили, пострадали и загинали за правата вяра; или чедата, загиващи в мрака на неведението и в бездната на богохулните ереси? Ние няма да престанем да плачем, а ако някой се опита да ни утеши с лъжлива утеха, ще му отговорим с думите на пророка: „Оставете ме, горко ще плача; не силете се да ме утешавате“. (Ис. 22:4)

Никой не може да ни обвини в гордост или високомерие, задето викаме от болка. Никой не може да ни обвини в непослушание или заблуждение, когато поставените да стоят на стража са изоставили своето дело. И никой не може да ни обвини в отмъстителност или ненавист към когото и да било, защото ние говорим именно от любов към Христос и Неговия образ. Ние не следваме умовете си, а предаденото ни от светите Отци. Ние не следваме тези, които наричат злото – добро, а доброто – зло и смесват Истината с лъжата, но искаме Истината да просияе по-ярко от слънцето в целия свят.

Вие участвахте в Критското събрание и независимо от няколкото ваши уверения пред лицето на вярващите, че ще пазите чистотата на Православието, и че наистина ще представлявате вярващите от епархията, на практика демонстрирахте точно обратното.

На нас ни е известна борбата, която сте водили на заключителното заседание, и това не е убегнало от вниманието ни, но със страх Божий ви казваме: Това е недостатъчно!

Надеждата, която Вие ни давахте, беше помрачена от подписите, поставени от Вас върху документите от Критската среща. Нас не могат да ни утешат поправките, внесени от румънската делегация, когато същата тази делегация е подписала всички документи без изключение, които рушат Църквата Христова. Ние не можем да ви признаем за победители, заради няколкото поправки, след като скрепихте с подписите си окончателната капитулация.

Наистина ли забравихте тези страшни клетви, които Вие сте давали при ръкоположението си като архиереи пред лицето на цялата Църква – видима и невидима? И благодарение на тях сте получили архиерейство, задължаващо ви да пазите чистотата на православната вяра. А на борещите се за вярата не е позволен нито един компромис: той или излиза победител и получава награда на изповедник, или умира в борбата, но увенчан като мъченик в Царството Небесно. На нас ни предстои да даваме отговор не пред човешкия съд, а пред страшния Христов съд.

Ваше Високопреосвещенство,

Обръщаме се към вас с тези редове, вследствие на участието на Ваше Високопреосвещенство, заедно с останалата делегация на Румънската православна църква, в т.нар. „Всеправославен събор“, състоял се в Критската православна академия на 16-27 юни 2016 г. – събитие, ознаменувало тежки отклонения от правата вяра и официалното признаване на икуменизма в качеството му на догмат.

Регламентът на Събора от самото начало беше антитрадиционен и антисъборен, поставящ основата на нова еклезиология на първенството. Този регламент предреши документите от Събора да бъдат гласувани само от 14-те глави на Църквите и по този начин беше наложена нова форма на ръководство, чужда на Православието и съставена по папистки образец.

В рамките на Събора Румънската православна църква подписа всички предложени документи, в това число и съдържащите неправославни положения, по повод на които няколко богослови и йерарси изразиха тревога.

Да отбележим само спорния документ, наречен „Отношението на Православната Църква с останалия християнски свят“, според който сякаш съществуват няколко „Християнски Църкви“, една от които е Православната Църква.

Румънската делегация в същото време прие многочислени препратки към „Църкви“ и „Конфесии“, противоречащи на учението на Православната Църква, която в Символа на вярата признаваме за Една (Единна), Свята, Съборна и Апостолска Христова Църква.

Признаването на икуменизма на официално равнище се отрази и чрез изключването от предварителните дискусии на термини като „разколник“ и „еретик“, чрез замяната на „еретик“ с „неправославен“, а така също и признаването на монофизитите, католиците и протестантите за „исторически църкви“.

Св. Фотий Велики, патриарх Константинополски, в първото Послание към папа Николай напомня, че: „Съществува само една Христова, Съборна и Апостолска Църква. Не няколко, даже не и две. А останалите са синагоги на лукавстващи и събор на метежници. Ние, православните християни, това мислим, в това вярваме и това възвестяваме. Необходимо е да пазим всичко без изключение и най-вече това, което се отнася до вярата. Затова, ако се отклониш и съвсем малко, ти съгрешаваш с греха, водещ до вечна смърт. И всички са длъжни да спазват установеното на Вселенските събори. И всички, които съблюдават това, което един от Отците е написал в частен порядък или поместен събор е установил, ги очаква праведен съд. А за тези, които не разбират това, ще получат най-страшното презрение.“

Бяха приети такива погрешни твърдения, като „загубеното единство на християните“ или „за възстановяване на християнското единство“, които внушават мисълта, че сякаш Църквата в някакъв момент е загубила единството си и сега е принудена отново да го намира. В този дух е и приетата препратка към понятието „традицията на ранната Църква“, създаваща впечатление, сякаш съществува онтологична разлика между ранната Църква на седемте свети Вселенски Събори и нейното автентично продължение до днешно време.

Във връзка с този аспект митрополит Йеротей Навпактски – един от йерарсите, защитавали вярата и отказали да подпишат еретическите документи, предложени на Критския събор, утвърждава: „Днес съществува огромно объркване във връзка с това, какво е Църквата и кои са нейните истински членове. Обърква се идентичността на Църквата с различни хуманистични традиции и се мисли, че Църквата е фрагментирана и разделена, но повече от всичко се игнорира единствено спасителният път на Църквата… У папистите няма нито свещенство, нито Тайнства... Ватиканът не е Църква, а политико–икономическа система, намираща се извън Църквата, а папата с всичките си „клирици“ на Ватикана не са приемници на апостолите и не притежават предаденото апостолско приемство… Папистите – франко–латините, на всичко отгоре са и еретици. Папизмът се намира извън Църквата…, а доколкото вън от Църквата не съществуват Тайнства, то поради това клириците–паписти и самият папа за нас, православните, не притежават свещеническо качество, т.е. те са откъснати от апостолското приемство. Ако изчезне православната вяра, тогава повече няма да има нито Църква, нито Божествена Евхаристия. Отците на Църквата през VIIIвек са отбелязали, че папизмът под влияние на франките е изменил на православното богословие и по този начин е престанал да бъде част от Православната Църква, която пази целостта на богооткровената истина. Затова папата повече не се поменава в „Диптисите“.

Сериозно основание за нашата загриженост представлява и признанието на „Световния съвет на църквите“ като вероучителна основа, въпреки че са добре известни и неговият замисъл, и скритата цел, както и утвърждаването на смесените бракове между православни и инославни в противоречие с богословското поощрение на брака като Тайнство на Църквата.

Необходимо е още да се каже, че тези компромисни отстъпления от вярата са направени под натиск, както вече потвърдиха някои участници в събора, като например Йеротей (Влахос): „В крайна сметка, обаче, тази реакция изигра психологическа роля при конфигурирането на другото предложение. На мен лично най-малкото ми беше оказан сериозен натиск и оскърбително отношение от страна на някои йерарси по повод на моята позиция и аз бях информиран и за това, че е бил оказван натиск и срещу други архиереи на Гръцката Църква. И доколкото аз винаги действам меко, трезво и свободно, то не можех да приема подобни оскърбителни практики“. Към това може да се добави и заплахата, че ще бъдат наказани всички групи вярващи християни, които не приемат дадените решения.

По този начин може да се направи извод, че Критският събор беше неправославен и съответстващ на глобалния план за обединение на всички религии и глобализация на света за целите на подготовката за идването на единния глобален ръководител. Впрочем, последните похвални декларации на папа Франциск за откритост и „възстановяване на единството“ и за „общото благо на Църквата“, а също и намерението за учредяване на някаква „Организация на обединените религии“, също организация, която ще се ръководи именно от папата и която ще осъществява „неоспорима“ власт и ще изразява „какво иска и какво не иска Бог“, с цел да се противодейства на религиозния екстремизъм, предполагат налагането на високо ниво на глобализация на религията, което практически подготвя почвата за учредяването на нова глобална политическа власт над духовността в целия свят.

Отчитайки гореизброеното, ние считаме, че Съборът не само се е отрекъл от своето име, доколкото той не може да се счита нито за „събор“, нито за „свят“, нито за „велик“, но той и злоупотребява с нововъведенията в практиката за провеждане на съборите, като така е излъгал очакванията на плерома на Църквата (гр. Pliroma – общността на вярващите, състояща се от клириците, монасите и миряните в Православната Църква). Предстоятелят (патриархът) на Поместната Църква не представлява цялата Църква, така че Критският събор не може да бъде представителен за цялата Православна Църква и да приема от нейно име въпроси за догматите и правилната вяра.

Икуменизмът – това е изобретение със стогодишна давност и представлява нова линия в лоното на Църквата. Бидейки нововъведение, икуменизмът не е признат и приет от целия плером на Църквата. Освен това той върви против цялата православна традиция и с него са се борили и са го признали за ерес много велики светци на ХХ век. Такива като св. Иустин Попович, св. Филарет Руски от Руската Задгранична православна църква, св. Николай (Велимирович), св. Паисий Светогорец и др.

Как може да се оправдае разривът между християнското учение на светите Отци и всички тези нови възгледи, които доминираха в подготовката, обсъжданията и решенията на Събора?

„Нужно ли е още да се коментира степента на объркване и дискредитиране или по-скоро одобренията (на ересите), което те изразиха с писмото, подписано от техните ръце? Ако мълчанието представлява съчувствие, то колко по-ужасно е писменото потвърждение пред погледа на цялата Църква на тяхното одобрение и съгласие“.

Вие подписахте! Но доколкото ние не считаме себе си за обвързани с този подпис, смятаме за наш дълг да се разграничим от позицията, заявена от архиереите и открито изповядваме, че вярата, приета от нас от Светия Дух в Апостолите чрез светите Отци, е тази същата вяра, която от векове изповядва Христовата Църква. Затова ние сме принудени да посочим причините, поради които не признаваме това събрание и неговите решения, на основание думите в Писанието и боговдъхновените Отци: „...та с устата на двама или трима свидетели да се потвърди всяка дума“ (Мат. 18:16). Причините, които подробно са описани в приложените от нас документи към това писмо, накратко са следните:

1. На този събор беше премахната православната съборност по пътя на недопускането на епископи до участие в събора и до гласуване в неговите рамки.
2. Съборът не прояви органично единство с останалите събори, доколкото той от самото начало не призна всички предшестващи събори и не утвърди православната вяра, установена от тях.
3. Съборът премахна догматическите и каноническите решения на Вселенските Събори.
4. Той прибегна към манипулации и безпрецедентен натиск по отношение на дневния му ред и неговата работа.
5. Той не следва Традицията на Светите Отци на Едната Църква
6. Той официално узакони всеереста на икуменизма.
7. Той признава участието на Православната Църква в т.нар. „Световен съвет на църквите“ и подкрепя неговата цел – реализацията на „християнското единство“.
8. Той придаде църковен статус на ересите, съгласявайки се с това, че папизмът, монофизитите, а така също и еретиците от ССЦ са „Църкви“, а не ереси.
9. Той прокарва постпатристично богословие, посредством чужди на Православието концепции.
10. Той презря и игнорира значението на низшия клир и не изрази Тялото на Църквата чрез Светия Дух.
11. В хода на предсъборните процедури не беше информиран достатъчно православният плером, а напротив – беше скривано това, което се решава на тях.
12. Съборът въведе чужди на православието практики: смесени бракове, епископски събрания и молитви за околната среда.

На основание на гореизложеното, ние категорично отхвърляме Критския събор, организиран и проведен неправославно и приел неправославни решения, и изискваме от вас публичен отговор, който ясно и недвусмислено да признае вечното учение на Христовата Църква, като отговорът следва да съдържа:

1. Отричане от Критския събор и оттегляне на подписите от всичките му документи, а така също (обещание) и отхвърлянето му на поместен събор на Румънската православна църква.
2. Недвусмислено осъждане на икуменизма, устно и писмено, с ясно посочване на неговите последствия и в частност:

-          Теорията на клоните (branch theory), съгласно която Православната Църква, както и другите конфесии, самонаричащи се „християнски“ се твърди, че са непълни „църкви“;

-          Теорията за „изгубеното единство“ на Църквата;

-          Съществуването на спасителна и освещаваща благодат извън пределите на Едната Църква: а именно кръщелната теория, теорията за апостолското приемство, предполагаща съществуване на действително свещенство извън Едната Църква, теорията за действителната благодат в т.нар. „тайнства“, извършвани извън Едната Църква;

-          (Обещание) незабавно прекратяване на всякакви инославни и антиканонични практики, произтичащи от тях.

-            Борба за незабавно излизане от „Световния съвет на църквите“ (ССЦ) и всички останали икуменически организации.

В случай, че вие изповядвате всичко това, залегнало в основите на учението на светите Събори и светите Отци, ще зарадвате не само плерома на Църквата, но и цялото Небе със светите ангели и всички светци от века починали.

Вие действително ще покажете, че сте наш Отец и пастир и ще получите награда на Небето за изповедничеството си и ще бъдете почитан от всички православни християни, клирици, монаси и миряни в целия свят и ще разчитате на нашата помощ и подкрепа във всичко. Всичко още може да се поправи. Всеки човек греши и в историята на Църквата има безчислени примери за завръщане (към истината), от които споменаваме св. Македоний, св. Иувеналий, а така също и йерарсите, покаяли се след униатския Фераро-Флорентински събор.

Но в случай, че отговорът на Ваше Високопреосвещенство не бъде в съгласие с учението на Църквата и ние не получим ясен и недвусмислен отговор, съответстващ на гореизложеното или вие въобще не ни удостоите с отговор, ние с дълбока болка в душата, но с непоколебима надежда в това, че Бог няма да хвърли на произвола на съдбата Своето словесно стадо, довеждаме до знанието ви, че голям брой клирици, заедно със своето монашество или енории, поставят въпроса за непоменаването на йерарсите, приемащи Критския събор.

Някои от тях вече искат да се разграничат от подписалите документите на събора, бидейки упълномощени от каноничната и светоотеческата традиция на Църквата (15-то правило на Двукратния Константинополски събор от 861 г. за индивидуалните и общите практики на Светите Отци). Тази позиция винаги е представлявала разграничение от ересите и разколите, а не излизане от Съборната Църква, по отношение на която винаги оставаме неизменни и покорни.

Впрочем, поменаването на епископите в храмовете не е нещо безусловно, а е свързано с тяхната догматична вяра, тъй като те се поменават на Божествената Литургия – истинно, а не лъжливо – като „Вярно преподаващи словото на Христовата истина“.

Напомняме, че декларирането на това, че „Православната Църква признава историческото наименование на други християнски инославни църкви и конфесии“ в рамките на документа „Отношение на Православната Църква с останалия християнски свят“ и чрез подписването на този документ, ние влизаме в общение и приемаме доктрините, морала и културата на тези религиозни обекти, което създава общение с ереси, имащо тежки последствия за каноничната и догматичната линия на православно равнище.

Доколкото се отказваме от подобно общение, което придобива изключително анормални практики, като тези на англиканите, свързани например с ръкоположението на жени, то ние не виждаме друг път, освен публичното отречение от страна на Ваше Високопреосвещенство както от участието си в Критския събор, така и от подписаните на събора документи.

И така, свеждаме до Вашето знание, че ако в течение на 10 дни след получаването на нашето писмо не получим от Ваше Високопреосвещенство отговор на гореспоменатите въпроси, ние запазваме правото си да прибегнем до прекратяване на поменаването Ви в богослуженията.

Църковната пълнота вече реагира на Критския събор с неучастие в богослуженията, извършващи се в храмовете, чиито служители упорстват в общението с йерарсите, подписали документите на събора. Казваме ви това, защото последствията от този събор вече се усещат, а в някои манастири и енории мълчанието на йерарсите, подписали документите, предизвика безпокойство, обърканост и конфликти.

Забележка:

Този документ се състои от 7 страници и има следните приложения, съставени и редактирани от подписалите се под тях:

Приложения 1 – 7

Подписи:

Йеросхимонах Симеон (Захария)

Протосингел Антим (Гъдей)

Протосингел Йероним (Козма)

Йеромонах Йоан (Кицу)

Свещеник Михаил Попеску

Свещеник Йоан Унгуряну

Богослов Михай-Силвиу Кириле

Журналист Ирина Настасиу



http://www.globalorthodoxy.com/135-2010-01-26-20-50-11/svetyt-dnespublikuvani/66964-otkrito-pismo-do-arhiereite-na-rumynskata-pravoslavna-cyrkva-podpisali-kritskite-dokumenti