Светило в притвора на ангела - първата част на Кувуклията на Божи гроб (Йерусалим)

„А ти, кога се молиш, влез в скришната си стая и, като си заключиш вратата, помоли се на твоя Отец, Който е на тайно; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве" (Мат. 6:6).

„Вие сте светлината на света. Не може се укри град, който стои навръх планина. Нито запалят светило и го турят под крина[1], а на светилник, и свети на всички вкъщи. Тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец" (Мат. 5:14-16).

„Блажен оня, който се не съблазни поради Мене" (Мат. 11:6).

Християнската вяра си има своя невидима страна, която е известна само на Бога и на самия вярващ. В Евангелието по св. ап. Матей това е описано като скришна стая. Тя е не просто предвидена да бъде скришна, но и съществува само на тайно. Ако се откажем да пазим тайното, тогава ще затворим и за себе си същата тази врата.

Нашата вяра си има също така и един изключително общодостъпен аспект и не може по правило да бъде практикувана единствено на тайно. Казвам „по правило", отчитайки, че в условия на преследване откритото изповядване на вярата добива затруднен характер. Но както свидетелстват житията на светиите, дори при наличието на преследвания християнският живот може да поддържа своя открит образ - даже и до смърт, ако се наложи. Съвременната цивилизация нерядко ни принуждава да практикуваме тези неща в обратен план. Говорим открито за тайното и крием онова, което трябва да има публичен характер.

В литургичната практика на ранната Църква тайнствата са били действително тайни свещенодействия: те не са били практикувани публично. Катехумените, подготвящи се за кръщение, са били освобождавани от присъствие на света Литургия, за да се присъединяват към други молитви и наставления, докато в същото време единствено верните оставали при извършване на тайнствата. В православните божествени Литургии - поне според съществуващите официални правила - изискването за неприсъствие на катехумени продължава да бъде валидно. Извършването на тайнствата Кръщение и Евхаристия се извършва в условията на публично присъствие, но тайнството Евхаристия може да бъде приемано единствено от верните.

В нашата либерална култура множество неща, за които се предполага, че трябва да останат „на тайно", са открити за общодостъпно познание и изследване. От екраните се дава публична гласност и информация за възможно най-безсрамни подробности от личния живот на хората. Заглавия на сравнително безобидни списания обещават „практически указания" за страхотен секс. За интернет средата коментарите са просто излишни.

Тайни елементи от религиозния живот нерядко се разглеждат крайно публично. Св. ап. Павел по заобиколен начин говори за един човек, който „беше грабнат и отнесен до трето небе" (срв. 2 Кор. 12:2). Повечето учени са на мнение, че той говори за себе си, но подобни слова могат да се оценят и като неприемливи. Неговото косвено загатване се плъзва едва ли не по самата периферия на приемливостта.

В наши дни християните нерядко се хвалят на всеослушание с дълбоко вътрешни преживявания - отстрани създаваме впечатление за някаква цивилизация на мистици. Много трудно постигаме равновесие в своя живот.

Секуларизираният характер на нашата цивилизация формира у нас фалшиво светоусещане, водещо до объркването му с духовния живот. Секуларното възприемане предполага наличието на нещо, което би могло да бъде назовано „неутрална" територия. Светът съществува като огромно, неутрално пространство, характерно с наличието на присъща осезаемост и обективност, без каквито и да било субективни пристрастености. Хората, придържащи се към различните версии на секуларизма, гледат на религията като на нещо привнесено, т.е. като на обект, който не принадлежи по естествен начин към общия порядък на нещата. Не защото секуларизмът възприема света по „атеистичен" начин: светът е просто нещо безлично във всяко едно отношение.

„Естествената" духовност на секуларизма е безразличието. Ако искаш да съсредоточиш мисълта си върху Бога, това си е лично твое занимание. Ако не желая да насоча мисълта си към Бога, това си е мой личен избор. Но нищо в света не би трябвало да тласка мен или когото и да било да усвои мисълта за Бога като нещо присъщо за природата ни. Светът и всичко, принадлежащо към него, са нещо безучастно. По такъв начин светът намира своя израз в неутралитета си. Всяка проява, нарушаваща този неутралитет, е пагубна. Тениските и нагръдните кръстове, надписите по стените на крайните квартали, детските ясли по площадите - всички те са пагубни за неутралитета на светския ред.

Родените като част от този ред - децата на съвременния свят - откриват как вътрешният им живот е „естествено" неутрален, какъвто изглежда и светът около тях. Четенето на жития на светии провокира копнеж, носталгия по някакъв свят, далечен и чужд като всяка химера. Случва ли се хората да си представят ангели? Възможно ли е хлябът да бъде нещо повече от хляб? Разтварят ли се водните дълбини? Чуват ли се гласове от буреносни облаци? Дори тихите ни усилия за молитва и най-добронамереното ни разположение по време на света Литургия не могат да запълнят усещането за празнота, а това е гавра с опитите ни да постигнем благочестие. Никой новопокръстен от древното езичество не е търпял подобна вкочаняваща немощ пред изкушенията на неутралитета.

В съвременното общество „неутралитетът" на естеството е станал твърде краен и неприемлив - той вече се е превърнал в същинска ценност. По такъв начин пагубните действия срещу духовните дела се приемат като вид разнообразяване и прекъсване на начина, по който нещата „би трябвало" да се подреждат. Те са неестествени и нежелани в този им вид. Един читател на моя блог разказва за нескрити порицания(и то на гръцки език!), отправени към него само заради това, че е написал: „Слава Богу". Естествено, аз съм убеден, че хули и ругатни при използване на Божието име не трябва да получават подобен тип изблик на порицания! Тук, в югоизточната и централната част на САЩ, един приятел разказа как е бил публично атакуван заради изричането на английски език на традиционното: „Бог да ти даде здраве!" към човек, който кихнал. Едно неотдавнашно писмо до редактора на нашия вестник в Тенеси умоляваше заглавията и текстовете, засягащи религията, да не бъдат представяни на първа страница, защото вестникът е „светски". Няма защо да се чудим тогава, че все по-често срещани стават забраните за носене на кръст на работното място.

Принудително налаганият „неутралитет" на секуларизма изисква от християнството да се превърне в нещо невидимо. Християните са париите на нашето време. Изискването за невидимост не е нещо трудно за съвременните християни. Нашата религия нерядко е невидима и за самите нас. Някой може да възрази, че всъщност така и би трябвало да бъде - мястото на християнството е в скришната стая (срв. Мат. 6:6).

Не е дадено на човека да води живот на скришно. Щом сме светлината на света, значи тази светлина трябва със своя огнен пламък да направи отверстия в секуларизираните дървени съдове, или кринове, и да изпепели всичко скришно! Но това е описание на нещата такива, каквито би трябвало да бъдат, а не каквито те в действителност са. Съвременният опит ни показва, че дървените съдове и скришните стаи просто гасят светлината. Затваряме се в скришните си стаи и се преструваме, че сме светлината на света.

Условията за съществуването на християнството в съвременния свят значително се различават от тези през първи век в Палестина. Ние сме поставени в условията на илюзорния свят на секуларизма. Нашата борба е не срещу фалшивото публично благочестие на фарисеите, а срещу фалшивото смирение на невидимото християнство. Религията трябва да бъде възприемана като набор от практики. Разбирането, че религията или духовността са сбор от идеи, се явява фикция на секуларното мислене: „пазете вашата религия в скришната стая на ума си". Начинът, по който се храним, говорим, церемониите за встъпване в брак, ритуалите по изпращане от този свят, траурните практики, организацията на времето ни, стиловете на обличане, стопанисването на паричните ни средства - всички тези и други подобни елементи от „народния бит" с право включват практики, които са със забележими религиозни оттенъци. За съвременния невидим християнин елементите от народния бит са до голяма степен в неделима цялост с тези от общата среда на съвременната цивилизация.

Да живееш като светлината на света означава да имаш преобразяващо присъствие. Ние не преобразяваме света чрез принуждение - преобразяваме го чрез нашето християнско битие. Голяма част от нашата култура, дори в някои нейни секуларни форми, дължи своето устроение на преобразяващото присъствие на християните. Наличието на концепция за човешки права у днешния свят е пряк резултат от Троичното мировъзрение и неговото разбиране за личностното начало.

Потомците на християнството обаче са се приучили да отричат историята му и да живеят с представата, че то е някаква лична измислица. Истинските християни обаче не могат да приемат този мит и да се преструват, че не сме в света вече повече от 2 000 години. Приклещени сме да водим борба в затворен кръг.

Основни оръжия в тази борба продължават да бъдат вътрешният молитвен живот и очистването на сърцето. Ние няма да бъдем светлината на света, ако сърцата ни са изпълнени с тъмнина. Християните правят добре, когато  в ежедневния си живот хранят увереност и надежда - „защото Тоя, Който е във вас, е по-голям от оногова, който е в света" (срв. 1 Иоан. 4:4). Отчаянието и гневът са оръжия на тъмнината и нямат нищо общо със светлината.

По същата тази причина християните не бива да се боят от растящата агресивност на радикалния секуларизъм. Ние не бива да изоставяме християнския народен бит (където го има). Връщането към традиционното християнство (за разлика от секуларизираното и пазарно ориентирано християнство) трябва да включва възприемането на преобразен живот, намиращ израз както на публично, така и на лично ниво. Щом сме светлината на света, ние не бива да се боим от тъмнината.

„И тъй, в името на милосърдието Божие ви моля, братя, да представите телата си в жертва жива, света и благоугодна Богу, и това ще бъде вашето духовно богослужение,и недейте се съобразява с тоя век, а се преобразявайте чрез обновения ваш ум, та да познавате от опит, коя е благата, угодна и съвършена воля Божия" (Рим. 12:1-2).

Превод от английски: Анжела Петрова

Снимка: Десислава Панайотова, гл. редактор

[1](Истор.) Дървен цилиндричен съд - мярка за зърнени храни (около 15 килограма) - Б.пр.