Източник: списание Синакси, бр. 50/1994
Превод: Мартин Ганев

Вместо някакво друго пасхално благопожелание, днес ще ви предам едно от радостните възкресни преживявания със стареца Порфирий, така както го преживях един вторник от Светлата седмица в неговата килия. Отидох да го посетя като доктор. След прегледа на сърцето и обичайната кардиография, която проведох, той ме помоли да не тръгвам. Седнах на столчето близо до неговото легло. Лицето му светеше от радост. Попита ме:
– Знаеш ли тропара, който казва “Усмъртяването на смъртта празнуваме…”
– Да, старец, зная го.
– Кажи го.
И започнах набързо:
“Усмъртяването на смъртта празнуваме,
на ада срутването,
начатък на друг, вечен живот,
и потрепервайки славословим Причината,
Единствения, благословен и препрославен
Бог на нашите отци.”
– Разбра ли го?
– Разбира се, че го разбрах.
Помислих си, че ме пита за неговото тълкувание. Старецът замахна с едно рязко движение на ръката и ми каза:
– Нищо не си разбрал бе Йоргаки! Ти го изрече като един припрян псалт… Само чуй за какви невероятни неща разказва този тропар. Христос с Неговото Възкресение не ни превежда просто през една река, през някаква цепнатина в земята, през някакъв канал, езеро или Червено море. Христос ни превежда през един хаос, през бездна, която е била невъзможно човек да премине сам самичък. Цели векове е очаквал този преход, тази Пасха. Христос ни преведе от смъртта към живота. Затова и днес пеем “усмъртяването на смъртта празнуваме, на ада срутването”. Смъртта се погуби. Разбираш ли го? Днес празнуваме “начатъка” на “друг живот, вечен”, живот близо до Бога.

Старецът говореше с ентусиазъм и сигурност. Развълнува се. Замлъкна за малко и след това продължи да говори още по-силно:
– Вече не съществува хаос, смърт, смъртност, ад. Сега всичко е в радост благодарение на Възкресението Христово. Христос възкръсна заедно с нашата човешка природа. Сега можем и ние да възкръснем, да живеем вечно близо до Него… Що за щастие е Възкресението! “И потрепервайки славословим Причината”. Виждал ли си някога козлетата, сега през пролетта, да подскачат върху зелената тревичка, да сучат малко от майката и да подскачат отново отново? Това е потрепването, то е подскачане. Така би трябвало и ние да подскачаме от неизказаната радост за Възкресението на Нашия Господ заедно с нашето такова.

Старецът прекъсна отново словото си. Аз вдишах една радостна атмосфера.
– Мога ли да ти дам един съвет? – продължи той. Във всяка твоя скръб, във всеки твой неуспех искам да се съсредоточиш за един момент в себе си и да казваш много бавно този тропар. И ще видиш, че най-великото нещо в твоя живот, и в живота на целия свят, вече се е случило. Това е Възкресението на Христа, това е нашето спасение. И ще осъзнаеш, че каквато и несполука да ти се случи е прекалено малка, за да развали това твое настроение.

Старецът ми стисна ръката казвайки:
– Пожелавам ти да “потреперваш”, да “трептиш” от тази радост, гледайки зад себе си хаоса, през който те преведе Възкръсналият Христос, “Единственият, благословен Бог на нашите отци”… Хайде изпей ми сега и “Христос Воскресе”.