По повод празника Вход Господен в Йерусалим Негово Светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Неофит възглави днес тържественото богослужение в патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“. След прочитането на евангелския откъс, който ни разказва за тържественото влизане на Господа в Йерусалим, Негово Светейшество патриарх Неофит се обърна с пастирско послание към всички събрали се. В словото си той каза: 

В деня, в който нашият Господ и Спасител влиза в Йерусалим, за да премине през най-страшните изпитания, завършили с Разпятието и Кръстната смърт, Църквата ни припомня, че онова, което трябва да владее в душите и сърцата ни е радостта. Радостта от това, че тръненият венец, пътят към Голгота, изпитанията и страданията, смъртта и хладният гроб биват увенчани от най-радостното събитие в цялата богочовешка история – славното и спасително Христово Възкресение. От това, че адът и смъртта не можаха да надвият Извора на самия живот. Че цялата злоба и ненавист на света се оказаха безсилни пред тихата сила на Божията любов. Радостта от това, че – както ни припомня и апостолът – близо е Господ!

Потопени в тази наша неизменна и неоскъдяваща пасхална радост, окрилени от вярата си в Христа Иисуса и от истинността на Неговото учение и на Неговите обещания, днес, заедно с жителите на светия град, и ние посрещаме идващия към Йерусалим Господ – в началото на последната седмица от Неговия земен живот, в първия от най-съдбовните дни на Неговата богочовешка мисия. Дните, в които Той ще бъде прославян и охулван, обичан и предаван, възвеличаван и осъждан, оправдаван, разпнат и умъртвен. За да възкръсне, накрая, от мъртвите и с това да засвидетелства не само Своята божествена сила, достойнство и власт, но също така и неизменната Божия грижа и любов към човека.

Осанна на Сина Давидов! Благословен Идещият в име Господне! Така посрещаха някога йерусалимци влизащия в техния град, възседнал осле, Господ. Радост и надежда бяха превзели умовете и сърцата им, и – както ни разказва Евангелистът – „повечето от народа постилаше дрехите си по пътя; други… сечаха клони от дърветата и постилаха по пътя” (Мат. 21:8). Защото те чувстваха и виждаха, че близо е вече Възкресението, че Влизащият в Светия град е „Светият Израилев” (Ис. 12:6). И затова пееха: „Благословен Идещият в име Господне! Осанна във висините!” (Мат. 21:9).

Така пеем и ние днес, заедно с цялата Църква, защото Божият Син идва, за да влезе и при нас, в нашите домове и сърца, за да извървим заедно с Него пътя към Голгота и Възкресението. За да ни укрепи в подвига на нашето лично подвижничество във вярата и в следването на Неговия божествен пример. Път и подвиг, който ние – Неговите ученици и следовници – извършваме според посоченото ни от Самия Него. Път, който върви от изпитанието и страданието към възкресението и вечния живот.

Затова, възлюбени, нека отворим днес портите на нашите сърца и домове за Богочовека, както някога и Светият град бе отворил своите порти пред Него и така да Му позволим да ни съпроводи в нашия кръстен път и в нашата Голгота до нашето лично възкресение, до портите на Царството Божие и вечния живот, към който ни бе призовал Сам Бог в зората на творението, казвайки: „Да сътворим човек по Наш образ, (и) по Наше подобие”, да бъде той венец на творението, да господарува над него и всичко това да бъде „твърде добро” (Бит. 1:26-31).

Последният етап от този път започва днес – с влизането на Господа в Йерусалим, с възхвалата и поругаването, за да завърши седмица по-късно със славното и пречудно Възкресение, с победата и тържеството на живота. Към тази победа и това тържество сме призовани и всички ние – Христовите следовници и „приятели” (Иоан 15:14-15) – всички, които „чрез Него живеем, и се движим, и съществуваме” (Деян. 17:28).

Божият мир и благословението на Идещия в името Господне, и общението в Светия Дух да бъдат с всички нас! Амин.

Честит и благословен празник!

† Н Е О Ф И Т

ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ

Текст на словото: Сайт на Българската патриаршия – http://bg-patriarshia.bg/

Снимка: Атанас Димитров, Официален сайт на Св. Синод 

Митрополит Меркурий (Иванов)

В името на Отца и Сина и Светия Дух! Приветствам всички вас, скъпи братя и сестри, с празника Вход Господен в Йерусалим, неделя ваия, Връбница. С този празник, с този неделен ден се поставя края на Светата Четиридесетница. Но едновременно с този Вход Господен в Йерусалим исторически, съгласно църковния устав, ни отваря вратата в дните на Страстната седмица. Седмицата, в която ние ще възпоменаваме страшните страдания, предателства, Тайната Вечеря, установяването на Евхаристията, смъртта и погребението на Спасителя. Ние заедно с Църквата с думите на църковните песнопения ще назидаваме себе си и ще шестваме заедно със светите жени-мироносици, с апостолите през тази страшна седмица.

А днес Църквата тържествува, държейки в ръцете клонки от върба – символ на живота, символ на обновлението на живота. След дългата зима природата се пробужда, откривайки се за среща със слънчевите лъчи. Държейки тези клонки, ние, разбира се, трябва да мислим не само за природните явления, но за явленията духовни.

Днес ние чухме с вас Евангелието, в което свети апостол и евангелист Йоан Богослов разказва за това как Господ тържествено влязъл в Йерусалим. Имало толкова много хора, както днес в нашия храм, и хората също тържествували, държали в ръцете си палмови клонки, някои даже постилали своите дрехи на пътя, по който влизал Господ в Йерусалим. Децата викали „Осанна”. Но те излезли на улиците на Йерусалим, не за да Го посрещнат, но за да видят Този, Който възкресил четиридневния Лазар, пък и самия Лазар да видят. Това значи, че в душите и сърцата на хората били неправилно подредени ценностните приоритети, това значи, че външното, по-яркото и ефектното, закривало дълбокото духовно съдържание на това, което ставало.В нашия живот това също се случва често – ние преследваме външното, защото то е по-близко до нас. За да го вземем, не е нужно да полагаме усилия, то е ярко, то е впечатляващо, то е звучно.

Външното, което ни предлага светът, не носи в себе си духовна храна, не съдържа в себе си подкрепа за човешкия живот, а понякога и довежда човека до състояние, близко до неговата духовна смърт, до умиране. Може да се приведат огромно множество примери от заобикалящия ни свят.

Когато ние държим в ръцете си върбови клонки, ние трябва да възпоменаваме не външното, ние трябва да мислим за вътрешното, за това, че нашият Господ бил разпнат на кръста за нашите грехове. Той принесъл в жертва Своя земен живот. Ако ние сме избрали пътя на духовния живот, ако ние сме станали християни, а християнинът – това е последовател на Христа, значи, нашият живот трябва да бъде същия като на Спасителя. И не можем да говорим нито за някакво възкресение, за вечни блаженства и Царството Божие, ако ние отричаме Кръста Христов и своята лична Голгота в угода на външни житейски прояви.

В угода на благополучието, спокойствието, доволството и безметежността, на ситото съществуване, чрез което не забелязваме не само това, което става с другите хора, които са около нас и се нуждаят от нас, но и своите родственици не забелязваме и, разбира се, проявяваме пълно нехайство за своя духовен живот. Ако нямаме сили да размишляваме за духовното, ако нашите духовни способности не винаги съответстват на това, че да възнесат нашия ум и нашето сърце на тази духовна висота, към която ни призовава Църквата, тогава, когато държим в ръцете си дървесните клонки, нека тази външна проява ни напомни за Кръста и за страданията и за Възкресението.

Ето какво значи празника Връбница. Ето към какво ни довеждат нашите духовни размишления. Празнувайки заедно и края на Четиридесетницата и настъпващата Пасха Христова, чието начало ние вече виждаме във възкресението на Лазар, аз много се надявам, че дните на на настъпващата Страстна седмица ще бъдат за нас дни на дълбоко духовно осмисляне на нашето място в Свещената история, в която ние досега пребиваме, шествайки по пътищата към Небесното отечество,

към което ни е призвал нашият Господ и Спасител Иисус Христос.


Превод със съкращения: Прот. Йоан Карамихалев

Източник: www.rostoveparhia