Който се услажда от това, да злослови другите, той ясно показва, че сам е уловен от това, за което злослови другите. Който злослови другиго, той сам себе си осъжда. Той е плътски човек, който се е заплел в мрежите на света... А който има винаги в себе си страх Божии и у когото е чисто сърцето, той не обича да злослови другите, не се услажда от чуждите тайни, не търси за себе си утеха в паденията на другите...
Щом пророчицата Мариям е понесла наказание за злословието, то какъв вид наказание ще постигне онзи, който безразборно употребява ругателни думи? Когато правдивите думи на Мириям, която е казала самата истина, само за това не са били одобрени, защото тя се е изразила във вид на злословие.  Дори някой и справедливо да употребява злословие, то неговата правда се изпълва с неправда. Или изобличи справедливо, или не злослови тайно. Или открито смъмри, или не зломисляй тайно. Защото правдата се унищожава, когато се примесва към нея долното коварство - така както не се уважава светиня, ако се просъедини към нечистотата. Унищожава се непорочността, ако се допре до нея сладострастието. Унищожава се вярата, ако започне да се обръща внимание на магесничеството. Храната става отровна, ако съдържа скрита в нея отрова. Чистото месо става нечисто щом се оскверни от жертвите... Тялото на Мариям по видим начин се покрило с проказа, защото тя невидимо е съгрещила от цялата си душа.

Блажен е тоя, който съгласува живота си с истината и не се отдава на лъжата. Човек е щастлив, когато твори истината: защото Бог е истинен и лъжа в Него няма (Иоан. 3:33). Кой няма да облажи човека, който спазва истината?
Който пребивава в истината, той всякога е угоден Богу, за всички човеци е полезен, в обществото е прекрасен и във всяка работа правдив!
Човекът на истината не угажда на хората, не съди неправедно другите, не си приписва достойнство и чест, не презира нищия и бедния, в отговорите си не е лукав, в размислите си е правдив, в работата си ревностен, в обществото почтен, не познава коварство, не обича лицемерие, краси се с добри дела, ръководи се от всяка добродетел.
Наистина блажен е човекът, който всякога и във всичко служи на истината!
Жалък, обаче, и злополучен е всеки човек, който се докосва до каква да е лъжа: защото дяволът открай е лъжец (Иоан 8:44). Който кисне в лъжата, той е колеблив и несмел: ненавистен е пред Бога и всички люде! И наистина, кой не ще оплаче човека, прекарващ живота си в лъжа! Такъв човек в никоя работа не заслужава доверие и във всеки отговор е подозрителен. В живота той възбужда гняв и караници - в обществото пък е това, което е ръждата за желязото.
Той е дързък по сърце и безочлив в обноски - подслушва чуждите тайни и леко ги открива; умее с езика си да излага и тези, които стоят твърдо в истината и доброто. Нищо не говори без клетва и мисли да убеждава с многословие. Лъже изобретателно и хитро изопачава.
Няма рана по-дълбока и позор по-висок от лъжата: лъжецът за всички е гнусен, пред всички смешен. Ето защо нека бъдем внимателни към себе си: да не киснем в лъжата!

Нищо не ни избавя от смъртта,нищо не ни спасява от гроба. Няма да ни спасят нито братята, нито родителите, нито децата, нито синът, нито знатният дом, нито славният род, нито приятелят, нито любимият. Няма да ни спасят нито златото, нито среброто, нито красотата, нито украшенията, нито пищните дрехи, нето премяната, нито дарът, нито приносът. Няма да ни спасят нито богатството, нито имотът, нито чинът, нито могъществото.Ще ни съпроводят само до гроба и ще ни оставят там като чужди.Починалият няма полза нито от сълзи, нето от сърдечна мъка, нито скръб, нито от вопли; него го съпровождат делата му. Само молитвите и милостинята вървят с него и го съпътстват; само вярата в истинското учение като всеоръжие го покрива.

В голяма скръб и мъка е душата, когато я влачат насам и натам, принуждавайки я да върви. Демоните искат тя да върви с тях в геената, а ангелите желаят тя с тях да достигне жилището на светлината.В това време не са й скъпи нито приятелите, нито братята, нито любимите, нито ближните, нито познатите, за нищо не счита богатството и имота, а мисли единствено за това колко грехове има и колко са големи те. Душата се носи тогава над тялото и му казва: "Сбогом, мен ме грабва смъртта и аз си отивам". А тялото казва на душата: "Върви с мир, възлюбена душо! сътворилият ни Господ да ни избави от геената".