Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.02.2016 18:30 - СВЕТИТЕЛ ТЕОФАН ЗАТВОРНИК – ЗА НОСЕНЕ НА КРЪСТА (ВТОРО СЛОВО)
Автор: fotinia Категория: Поезия   
Прочетен: 573 Коментари: 0 Гласове:
2



  image От трите вида кръстове ви казах  няколко думи за едни от тях, а именно за външните кръстове: скърбите, бедите и лишенията. Сега ще ви кажа нещо за втория вид – вътрешните кръстове. Те се явяват по време на борбата с нашите страсти и похоти. Свети апостол Павел казва: „Ония пък, които са Христови, разпнали са плътта си със страстите и похотите”(Гал. 5:24). Разпнали ли? Значи имало е кръст, на който те разпнали тези страсти и похоти. Какъв е този кръст? Той е на борбата с тях. Да се разпнат страстите, значи да се обезсилят, да се задушат, да се изкоренят. Ако човек започне да се бори с някаква своя страст, той ще я обезсили, продължи ли с постоянство борбата, ще я задуши и с Божията помощ съвсем ще я изкорени. Тъй като тази борба е наистина трудна, тежка и мъчителна, се явява като кръст, дълбоко заложен у нас. При този, който се бори със страстите, често ръцете сякаш се приковават, в главата му се впива трънен венец, сърцето му се пробожда от болка. Толкова тежка и болезнена е тази борба. Тя не може да бъде безболезнена и лека, тъй като страстите са чужди за нашата природа и са придобити отвън, но са дълбоко вкоренени у нас и изтръгването им не може да е безболезнено. Опитваш ли се да ги премахнеш – боли. Но тази болка е спасителна и това спасение идва само чрез болка. Например при заболяване от полипи: появява се някакво чуждо тяло, расте и пуска корени. Ако не го изрежеш, няма да се излекуваш, а започнеш ли да режеш – боли. Нека боли, но тази болка връща здравето. Ако го оставиш и не го изрежеш – също ще боли, но тази болка не е за оздравяване, а засилва болестта, може дори да доведе до смърт. Как се лекува например сибирската язва? Изрязват пъпката, изгарят мястото, като го намазват и втриват нещо отровно. Боли, но затова пък действа оздравително. Ако не се лекува, болката си остава, като може да доведе до смърт. Същото е в борбата за страстите, тяхното изкореняване е болезнено, но затова пък е спасително. Ако оставиш страстите и не ги изкореняваш, те също ще причиняват тежест, болки, страдания, но не за спасение, а за погубване и за духовна смърт, защото „платката, що дава грехът, е смърт”(Рим. 6:23).  Коя страст не е болезнена? Гневът гори, завистта суши, похотта разслабва, скъперничеството те яде и мира не ти дава, оскърбената гордост смъртно разяжда сърцето, така е и с всяка друга страст: ненавист, подозрителност, свадливост, угодничество, пристрастяване към лица и вещи – всяка причинява своето терзание, тъй че да живееш според страстите, е като да ходиш върху ножове и въглени с боси крака или да бъдеш в състояние на човек, от сърцето на когото смучат змии. Освен това у кого няма страсти? У всекиго има. Щом има самолюбие, има всички страсти – то е майка на страстите и не съществува без своите дъщери. Само че не у всекиго се еднакво проявени. При един една, при другиго друга преобладава и управлява останалите. А докато има страсти, има и мъчения от тях. Страстите мъчат всекиго и го разпъват, но не за спасение, а за погиване. Затова като носиш страстите, те те измъчват и погиваш. Не е ли по-добре да се заемеш със себе си и да си създадеш страдания, но вече не за погиване, а за спасение. Нужно е само да обърнеш ножа и вместо да ги удовлетворяваш, да започнеш борба с тях и във всичко да им пречиш. Ще има болки и сърдечни страдания, но болки целебни, след които веднага ще последва ускорение и лекота като оздравителен пластир на рана. Например ако някой лесно избухва и му е трудно да овладява гнева си, ако успее да го овладее, идва успокоение, а ако продължи да се гневи, дълго ще се измъчва. Оскърбен ли си – трудно е да се овладееш и простиш, но когато простиш, ще получиш мир, а когато отмъстиш, мира не ще имаш. Разпали ли се пристрастие, трудно е да се угаси, но когато го угасиш, ще видиш Божията светлина, а не го ли изгасиш, ще ходиш като пребит. Така е с всяка страст. Страстта измъчва, а борбата с нея причинява скръб. Но първото състояние погубва човека, а второто го спасява и изцерява. На всеки страстен човек трябва да се каже: ти загиваш върху кръста на страстите. Унищожи този кръст и създай друг – кръста на борба със страстите. Ще бъдеш разпъван на него, но ще се спасиш! Всичко това е ясно като ден, а изборът не би трябвало да ни затрудни. В действителност обаче невинаги става така. Трябва да се чудим на своята слепота – въпреки че страдаме от страстите, продължаваме да им робуваме. Виждаме, че с това все повече затъваме в злото и въпреки всичко продължаваме да им робуваме. Налага се да го обясним с враждебно отношение към самите себе си! Някой се опитва да се противопостави, но щом страстта се пробуди у него, веднага се предава. После пак се наканва и пак отстъпва. Така много пъти и все със същия резултат. Просто е непонятно това разслабване на нравствените сили. В какво се състои блазненето и самозалъгването? В това, че страстта ти обещава планини от наслади, а борбата – нищо. Но колко много пъти сме се убеждавали в това, че удовлетворението на страстите носи повече страдания, отколкото покой. Страстта много обещава, но нищо не дава, а борбата нищо не обещава, а всичко дава. Ако не си изпитал това, питай и ще се убедиш. В това е нашето нещастие, че не можем да се наканим да го изпитаме. Причината е самосъжалението. То е нашият най-хитър враг и измамник, първото изчадие на самолюбието. Съжаляваме себе си и сами се погубваме. Мислим, че правим добро на себе си, а вършим зло и колкото повече напредваме в него, толкова расте желанието ни за по-голямо зло. Така злото непрекъснато нараства и крайната ни гибел се приближава. Прочее, да се въодушевим, братя, и мъжествено да приемем саморазпъване върху кръста за изкореняване на нашите страсти и похоти. Да отхвърлим самосъжалението, да запалим желанието за самоизмъчване. Да се въоръжим със сърцето на лекаря, който при нужда не се спира да прави жестоки операции, изгаряния дори на най-близки и уважавани лица. Няма да се спирам върху начина и хода на борбата. Започнете делото и то само ще ви научи. Представете си спокойствието, радостта и светлината, които ще преизпълнят сърцето от победата над страстите, и с това разпалете желанието за борба с тях. Светлината, покоят и радостта се зараждат от самото начало на тази борба, растат и се увеличават, докато не стигнат до пълното успокоение на сърцето, в което почива Бог. Божият мир наистина пребивава у тези, които достигат тази степен. Тогава наистина много ясно се вижда, че точно кръстът е дървото на живота. Райското дърво на живота е останало в рая, вместо него на земята е забито дървото на кръста. Целта е една – да опита човек да бъде жив. Ела, прилепи към него устата си и пий от него живот. Ще прилепнеш към кръста, когато отхвърлиш самосъжалението, когато се възпламениш към саморазпъване, а ще започнеш да получаваш живот от него, когато влезеш в борба със страстите. Всяко преодоляване на страстите ще бъде приемане на жизнени сокове от животоносния кръст. Прави по-често това и по-скоро ще се напиеш и изпълниш с живот. Дивно е свойството на саморазпъването! То като че ли отнема, но като отнема, дава, като че ли отсича, но като отсича, присажда, като че ли убива, но като убива, оживява. Точно Христовият кръст е, чрез който смъртта беше потъпкана и животът подарен. Какво велико благо, а голям ли е трудът за постигането му? Първата крачка е мъчна – първото себепобеждаване, първата решителност за водене на борбата, а после става като схватка в бой все по-леко. Ревността ще се разпали по-силно и умението да побеждаваш ще се увеличи, а врагът ще отслабне. Както в обикновената война войниците се страхуват, докато започнат, а после вече нищо не гледат, всичко им става удобно и лесно, така и в духовната борба: само започни, по-нататък борбата сама ще се разгорещи и облекчи. Затова колкото по-усърдни и бързи са схватките, толкова по-близки са краят на борбата и покоят. Ако не ти достигат сили да започнеш – моли се! Господ ще ти ги изпрати. Огради се с мисълта, колко опасно е да се оставиш в мрачната власт на страстите. Представи си живо чувството за тираничното мъчение на страстите и ще възнегодуваш срещу тях, ще пожелаш да се избавиш от тях. Но най-вече като изповядаш своята немощ пред Господа, стой и чукай на вратата на Неговото милосърдие, като викаш за помощ. Помощта ще дойде! Господ ще погледне на теб и светлината на Неговите очи ще изгори в теб самосъжалението и ще възбуди ревността бодро да се въоръжи против страстите. Ако Господ е с нас, кой ще се осмели да е против нас? Подвигоположниче Господи, Който ни въодушевяваш с ревност да започнем подвига на борбата със страстите, сам ни дай сили да устоим в нея, та под знамето на Твоя кръст да воюваме добре, като гледаме на Теб, Началника и Създателя на нашата вяра, който чрез Кръста извърши нашето спасение и ни дарува живот в него.



Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: fotinia
Категория: Поезия
Прочетен: 891368
Постинги: 958
Коментари: 363
Гласове: 367
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031