вечност :: СВЕТИТЕЛ ТЕОФАН ЗАТВОРНИК – ЗА НОСЕНЕ НА КРЪСТА (ТРЕТО СЛОВО)

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

15.02.2016 20:22 - СВЕТИТЕЛ ТЕОФАН ЗАТВОРНИК – ЗА НОСЕНЕ НА КРЪСТА (ТРЕТО СЛОВО)

Автор: fotinia Категория: Поезия

Прочетен: 665 Коментари: 0 Гласове:

Остава да ви изясня още и за третия вид спасителен за нас кръст – кръста на всецялата преданост на волята Божия. Ще ви кажа и за него нещо, защото пълното знание за него не е по силите ми. На този кръст се изкачват вече съвършените християни. Те го знаят и могат да говорят за него ясно, изчерпателно и със сила. На непосветените в борбата е трудно да се обясни. А не бива да не се спомене, за да не би някой от вас, като преодолее някоя страст и се успокои от вътрешни вълнения и тревоги, да си помисли, че е направил всичко, което е длъжен и което се изисква от християнина. В действителност и при такова състояние не всичко е още направено. Ако някой даже съвсем се е очистил от страстите, все още не е извършил главното християнско действие, а само се е подготвил за него. Ако си се очистил от страстите, принеси себе си очистен Богу, като чиста и непорочна жертва, каквато подобава Нему – Пречистия. Погледни към Голгота. Там кръстът на благоразумния разбойник е кръст на очистване себе си от страстите, а Кръстът Господен е кръст на жертва чиста и непорочна. И това е именно плодът на предаността на волята Божия – безпрекословна, пълна и безвъзвратна. Кой възнесе и прикова на кръст нашия Спасител? Тази преданост. В Гетсиманската градина нашият Господ Иисус Христос се молеше, ако може да Го отмине тази чаша, но решително за това каза: „но не както Аз искам, а както Ти” (Мат. 26:39). От Неговите думи „Аз Съм” паднали дошлите да Го вържат. Защо? Защото преди това Той Сам Себе Си свърза с предаността на волята Божия. Под Кръста всяка твар потреперваше и мъртвите възкръсваха, а Той оставаше неподвижен на Кръста, защото беше предал Своя Дух Богу. Такива са и всички израснали до духовно съвършенство, достигнали възрастта на Христовото изпълнение. Всички те биват разпънати, така да се каже, върху волята Божия. На нея е прикован всеки техен личен подтик, всяка мисъл и желание. Или по-точно всички тях в обикновения смисъл и вид съвсем ги няма. Всичко лично, всичко свое у тях е умряло, напълно предадено на волята Божия. Това, което ги движи, е Божий знак, Божие внушение, което по известен единствено на тях начин се отразява в техните сърца и определя цялата тяхна дейност. Свети апостол Павел по отношение на себе си така изразява това състояние: „Разпнах се с Христа и вече не аз живея, а Христос живее в мене!” (Гал. 2:19-20). Щом като се е разпнал с Христа – той, апостол, мъж съвършен, престанал да живее сам, но започнал да живее в него Христос. Или той се оказал в такова положение, за което на друго място пише: „защото Бог е, Който ви прави да искате и да действате според благата Му воля” (Фил. 2:13). Това е върхът на християнското съвършенство, до което изобщо е способен да достигне човек. Това е въведение в бъдещото състояние след възкресението, когато Бог ще бъде напълно във всички. Затова всички, които са се удостоили да Го достигнат, нерядко биват в противоречие с порядките на земното съществуване и или търпят гонения, или мъчения, или избират да живеят като юродиви (които се правят глупави заради Христа от голямо смирение), или се отдалечават в пустини. Във всички тези видове външната и вътрешната участ са едно: единни с единния Бог да пребивават в сърцето си. За Него единствено живеят и действат, като се скриват във вътрешно, дълбоко безмълвие, при съвършено отсъствие на всякакви свои движения. Казват, че високо в граничните предели на нашата атмосфера се прекъсва движението на земните стихии. Там спокойно пребивава една всемирна стихия. Това е образът на съразпъналите се за Христа, които са престанали да живеят свой собствен живот и са започнали да живеят според Христа, или иначе казано, като са се изкачили на кръста поради предаността си на волята Божия, която сама определя и действа в тях, и същевременно са се отказали от всякакви прояви на своята воля. Нямам повече какво да ви кажа за това. С всичко споменато ни се напомня къде е завършекът и къде трябва да бъдем и какво да достигнем. Като знаем това, нека осъзнаем, че всичко, което сме постигнали, както и доброто, което вършим, да считаме за нищо, ако не сме възприели тази степен на духовен живот, който е определен за нас и се очаква от нас. Мнозина мислят, че християнството е като другите видове живот, а то не е така. Започва се с покаянието, зрее в борбата със страстите и завършва чрез саморазпъване с Христа на чистия, вътрешен човек, чрез потъване в Бога. „Защото вие умряхте, говори апостола, и вашият живот е скрит с Христа в Бога” (Кол. 3:3). Тук всичко се извършва вътре, невидимо за хората и знайно само за съвестта и за Бога. Външно няма нищо. Има разбира се нещо, което прилича на обвивка, но не е решаващият свидетел и още по-малко вътрешен производител. Доброто външно поведение колко често прилича на хубаво украсен гроб, който вътре е пълен с кости! Като знаем това, братя, да отидем на Голгота при кръстовете и да започнем да прилагаме себе си към тях и тях към себе си, комуто какъвто подхожда. Симон Киринеец, който носеше кръста Господен, е образ на тези кръстоносци, които са изложени на външни скърби и лишения. Кого изобразява благоразумният разбойник, също разпнат, и кого Господ на кръста, аз току що казах. Първият изобразява борещите се със страстите, а Господ – мъже съвършени, разпънали се в богопреданост. Кого изобразява на кръста злият разбойник? Изобразява тези, които са отдадени на страстите. Страстите ги мъчат, терзаят, разпъват на смърт, без да им дават никаква утеха, нито добра надежда. По тези признаци съпоставяй всеки кръст със своя собствен и така определи кой си – Симон Киринеец, или благоразумният, или подражател на Христа Господа, или си най-близо до злия разбойник, разяждан от мъченията на страстите. Където се окажеш, такъв край и ще очакваш. Аз само ще добавя: Изхвърлете от главите си, че може по пътя на радостния живот да станем такива, каквито подобава да бъдем в Христа. Ако има утехи за истинските християни, те са съвършено случайни, отличителният белег на техния живот са страданията и болестите, вътрешни и външни, произволни и неволни. Налага се чрез много скърби да се влезе в Царството Божие. Първа крачка е пречупване на волята от лошо към добро, което е същността на каещото се сърце, отразява се в мъчителната болка от раната на съкрушението, от която капе кръв в продължение на цялата борба със страстите и която завършва с придобиване на чистотата, която християнинът въздига на кръста на саморазпъването с Христа по волята Божия. Непрестанно – скърби, болести и тежести, може да се каже още: утешението е свидетелство за неправия път, а скръбността – свидетелство за верния път. Като размишлявате за това, радвайте се, кръстоносци! На вас, които се утешавате, какво да кажа? Словото на Авраама към богатия в притчата за богаташа и Лазара. Тук вие се утешавате, а другите страдат заради Христа и Неговия закон, а на другия свят ще бъде обратно. Които вървят по пътя на кръстните страдания, ще се утешават, а които са се утешавали – ще страдат. Вие обикновено казвате – и да се повесели човек като че ли не бива, или да си позволи някакво удоволствие. Редно е по-напред да направите главното, а после си позволявайте и това. Някои днес са на бал, утре на театър, после разходки, след това весело четене и беседи или разни развлечения, преминавате от едни приятности към други. За главното, за това, как да се достигне целта, която е задължителна за всеки християнин, и помисъл няма. Какъв плод ще трябва да се очаква от такъв живот? Онова вътрешно наше отношение към Бога и Христа като че ли само трябва да зрее, без да се гледа на тези външни настроения? Как ще зрее? Гори ли свещ при вятър? Може ли да се запази животът, когато се гълта отрова? Не! Ако искаш добро за себе си, отхвърли утехите, встъпи на кръстния път на покаянието, погори в огъня на саморазпъването, закали се в сълзите на сърдечното съкрушение и ще станеш злато или сребро, или скъпоценен камък и когато дойде небесният Домовладика, ще те вземе като украшение в Своите пресветли и премирни дворци.

Нагоре