вечност :: СВЕТИТЕЛ ТЕОФАН ЗАТВОРНИК – ЗА НОСЕНЕ НА КРЪСТА (ПЪРВО СЛОВО)

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

15.02.2016 16:56 - СВЕТИТЕЛ ТЕОФАН ЗАТВОРНИК – ЗА НОСЕНЕ НА КРЪСТА (ПЪРВО СЛОВО)

Автор: fotinia Категория: Поезия

Прочетен: 537 Коментари: 0 Гласове:

А мене да ми не дава Господ да се хваля, освен с кръста на Господа нашего Иисуса Христа – говори свети апостол Павел (Гал. 6, 14) Как е дошъл светият апостол Павел до такова разположение, че с нищо друго да не се хвали, освен с кръста Христов. Всеки кръст е скръб, притеснения, унижение, как тогава да се хвали с него? Ето че апостол Павел се хвали с него, а заедно с него и всички апостоли, а след тях и всички други кръстоносци. Защо се получава така? Защото богомъдрите мъже са предвидили голямото значение на кръста, ценели са го високо и се хвалели, че са се удостоили да го носят. Те виждали в него вместо притеснения – простор, вместо скръб – приятност, вместо унижение – превъзходство, вместо безчестие – слава и се хвалели с него, както се хвали някой с великолепно украшение или отличие. О, кога ли Господ ще дари и нас с такова разбиране и разположение, за да разберем и почувстваме силата на кръста, и да започнем да се хвалим с него! Ето едно кратко общо обяснение за значението на кръста. Господ извърши нашето спасение чрез Своята смърт на кръста, на кръста Той разкъса ръкописите на нашите грехове, чрез кръста ни примири с Бога Отца, чрез кръста свали над нас благодатни дарове и всички небесни благословения. Такава е същността на кръста Господен. Всеки от нас може да стане участник в неговата спасителна сила единствено чрез своя собствен кръст. Собственият кръст на всеки от нас, като се съедини с Христовия кръст, пренася силата и действието му върху нас и става канал, по който от кръста Христов се прелива върху нас всяко добро даване и всеки съвършен дар. От това се вижда, че нашите собствени кръстове са толкова необходими в делото на нашето спасение, колкото е необходим и кръстът Христов. Вие не ще намерите нито един спасен, който да не е бил кръстоносец. По тази причина всеки от нас е отрупан с кръстове от всички страни, за да не се затрудни в търсене на кръстоносенето и да не бъде далеч от спасителната сила на кръста Христов. Може да се каже и така: огледай се около себе си, забележи своя кръст, понеси го, както следва, съединен с кръста Христов, и ще се спасиш. Иска или не, всеки носи своя кръст, и то кръст често не обикновен, а сложен, но не всеки гледа на него чрез кръста Христов, не всеки го обръща за изграждане на своето спасение и затова не за всекиго кръстът се оказва спасителен. Да разгледаме всички възможни кръстове и да разберем как следва да се носи всеки един от тях, за да бъде той сила за спасение. Кръстовете са много, по вид са три: първият вид са кръстове външни, състоящи се от скърби и беди и въобще от горчива участ на земното съществуване. Вторият вид са вътрешни кръстове, които се раждат от борбата със страстите и похотите заради добродетели. Третият вид кръстове са духовно благодатни, представляващи съсвършена преданост на волята Божия. Сега ще ви кажа няколко думи за външните кръстове. Те са най-много, най-сложни и разнообразни. Разхвърляни са по всички наши пътища и се срещат почти на всяка крачка. Тук се отнасят: скърбите, бедите, нещастията, загубата на близки, неуспехи в службата, всякакъв род лишения и загуби, семейни неприятности, неблагоприятност във външни отношения, оскърбления, обиди, клевети и въобще участ земна, у всекиго повече или по-малко тежка. Кой няма някой от тези кръстове? И не е възможно да няма. Не ни избавят от тях ни знатност, ни богатство, ни слава или земно величие. Те са сраснали с нашето земно пребиваване от минутата, когато се е заключил земният рай, и няма да изчезнат, докато не се отвори небесният рай. Ако искаш тези кръстове да ти бъдат за спасение, употреби ги според Божието намерение за смисъла им по отношение на човека изобщо и към себе си в частност. Защо така е наредил Господ, че на земята няма никого без скърби и тежести? – За да не забравя човек, че е изгнаник и да живее на земята не като жител в родната си страна, а като странник, като чужденец в чужда страна и да търси връщане в своето истинско отечество. Щом човекът съгрешил, веднага бил изгонен от рая и вън от него бил отрупан със скърби, лишения и всякакъв вид неудобства, за да помни, че той не е на своето място, че стои под наказание и да се погрижи да търси помилване и възвръщане в своя чин. Затова, като виждаш скърби, нещастия и сълзи, не се учудвай и като ги търпиш, не роптай! На престъпника и непослушника не подобава пълно благоденствие и щастие. Приеми това със сърцето си и благодушно понасяй своята съдба. Ще попиташ – защо на мене повече, а на други – по-малко? Защо на мене толкова беди, а на други почти във всичко щастие? Аз се разкъсвам от скръб, а друг се утешава. Щом това е обща участ, би трябвало да се раздава на всички без изключение. Та точно така се и раздава. Поогледай се и ще видиш. На теб днес ти е тежко, а другиму е било вчера или утре ще му бъде тежко, сега нему Господ позволява да си отдъхне. Защо гледаш на часовете и дните? Гледай на целия живот, от началото до края, и ще видиш, че на всекиго е било тежко и дори твърде тежко. Намери кой ликува през целия си живот? Често дори и царете не спят нощем от сърдечна мъка. На тебе ти е тежко сега, а нима преди това не си имал радостни дни? Ще даде Бог и ще имаш. Потърпи малко. Ще се изясни и над теб небето. В живота, както и в природата, дните биват ту светли, ту мрачни. Бивало ли е някога буреносни облаци да не отминат? Има ли някой на света, който да мисли по този начин? Не мисли и ти така за своята скръб и ще се утешиш с надеждата. На теб ти е тежко. Но дали това е случайно, без причина? Преклони малко главата си и си спомни, че има Господ, който бащински се грижи и не снема очите Си от теб. Ако те е постигнала скръб, то е само с Негово съгласие и воля. Никой освен Него не ти го е изпратил. А Той знае много точно какво, кому, кога и как да изпрати и когато изпраща, върши го за добро на този, комуто предстои скръб. Огледай се и ще видиш добрите Божии намерения за теб в постигналата те скръб. Или някакъв грях иска да очисти Господ, или да те отклони от греховно дело, или да те запази с по-малка скръб от по-голяма, или да ти даде случай да покажеш търпение и вярност пред Него, за да може след това да прояви над тебе славата на Своето милосърдие. Нещо от това непременно идва към теб. Открий какво именно и го постави като пластир на своята рана и така ще успокоиш нейната пареща болка. Ако обаче на успееш да видиш ясно какво именно иска да ти даде Господ чрез постигналата те скръб, утвърди в сърцето си вярата, че всичко е от Господа и че всичко, което идва от Господа, е за наше добро, като повтаряш на колебаещата се душа: Така е Богу угодно. Търпи! Когото Той наказва, той е Негов син! Най-вече спри вниманието си на своето нравствено състояние и на вечната съдба. Ако си грешен, какъвто наистина си в действителност, радвай се, че е дошъл огънят на скръбта, който ще изгори греховете ти. Пренеси се в другия живот. Застани пред съда. Вгледай се във вечния огън, подготвен за грешниците. Оттам погледни на своята скръб. Ако трябва да бъдеш съден за ада, какви ли нещастия не би пожелал да изтърпиш тук, само да не попаднеш под това осъждане. Ще пожелаеш всеки ден да бъдеш рязан и горен, отколкото да попаднеш в тези неописуеми и непрестанни мъки. Не е ли по-добре, за да избегнем геенската мъка, да потърпим сега тези не така големи скърби? Казвай си: Поради моите грехове са ми изпратени тези удари, и благодари на Бога, че Неговата благост те води към покаяние. След това вместо безполезна скръб, разбери какъв грях носиш в себе си, покай се и престани да грешиш. Когато така се подготвиш, непременно ще кажеш: Малко ми е това. По отношение на греховете ми това ми е даже малко! Затова дали носиш част от общата горчива съдба, или изживяваш лични нещастия и скърби, благодушно търпи, с благодарност ги приемай, като от ръцете на Господа, като лекарство срещу греховете ти, като ключ, който отваря вратите на Царството Небесно. Не роптай, на завиждай на другите и не се предавай на безмислена скръб. Обикновено в състояние на скръб едни започват да негодуват и роптаят, а други съвсем се объркват и изпадат в отчаяние, а трети потъват в своята мъка и непрестанно скърбят, без да се оглеждат около себе си и без да издигат сърцето си нагоре към Бога. Всички те не използват своите кръстове както трябва и пропускат благоприятното време и деня на спасението. Господ им дава в ръцете възможност за спасение, а те Го отблъскват. Постигнали са те скръб и беда, вече носиш кръст. Сам направи така, че това носене да ти бъде за спасение, а не за погиване. За това не се иска да преместваш планини, а само малко да се промени начинът на мислене и разположението на сърцето. Възбуди благодарност, смири се пред Силната ръка, покай се и изправи живота си. Ако е отслабнала вярата ти, че Бог управлява всичко, възвърни я в душата си и ще разцелуваш десницата Божия. Ако е изчезнала мъката ти по сторените от теб грехове, изостри бдителността на съвестта си и ще видиш, че ще оплачеш греховете си и ще умиеш скръбното униние със сълзите на покаянието. Ако си забравил, че горчивината на тукашната съдба изкупва още по-голямата горчивина на вечната участ, спомни си това и към благодушието ще прибавиш желание за скърби и така чрез малките тукашни скърби ще получиш от Господа вечна милост. Много ли е и мъчно ли е всичко това? Такива размишления и чувства са нишките, чрез които нашият кръст се свързва с Христовия кръст и от него изтичат спасителни сили за нас. Без тях кръстът си остава върху нас, тежи ни, а спасителна сила не получаваме, защото е отделен от Христовия кръст. Тогава не се явяваме спасяващи се кръстоносци и не можем да се хвалим с кръста на нашия Господ Иисус Христос. Малко ви казах от многото във връзка с външните кръстове и ви призовавам, братя, да ходите в мъдрост, като изкупвате времето на мъките и скърбите с благодушно търпение, благодарност и покаяние. Тогава ще почувстваме спасителното действие на скръбните кръстове и ще се радваме, когато ни постигат, виждайки чрез тях светлината на славата, и ще се научим да се хвалим чрез тях не само заради бъдещите, но и заради настоящите от тях плодове. Амин.

Нагоре