вечност :: ТРИСЪСТАВНОСТ НА ЧОВЕКА

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

11.02.2016 22:51 - ТРИСЪСТАВНОСТ НА ЧОВЕКА - ТЕЛЕСЕН ЖИВОТ

Автор: fotinia Категория: Поезия

Прочетен: 604 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 11.02.2016 22:59

Светител Теофан Затворник

Три страни на човешкия живот.

Първа страна: телесен живот, органи и потребности на телесния живот; нормална и излишна загриженост за тялото
Тялото ни се състои от различни органи, всеки от които изпълнява своя функция, изключително необходима за телесния живот.
Има три главни органа1 :
1) стомах, бял дроб, сърце, артерии и вени, лимфни и множество други съдове, съдчета и жлези, служещи за различни секреции от кръв и сокове на тялото; функцията на всички тях е хранене на тялото или плътотворение;
2) система от мускули и кости, чиято функция е движение вътре и навън;
3) система от нерви, центърът на които са главата, гръбначният мозък и системата от ганглии - някъде под коремната и гръдната преграда, а разклоненията ѝ са разпространени по цялото тяло; функцията ѝ е сетивност. Когато тези органи функционират нормално, тялото е здраво и животът е извън опасност; а когато този ред се нарушава, тялото се разболява и животът е в опасност. Всяка функция има своя потребност, която напомня на човека за себе си, изисквайки да бъде задоволена. Потребностите на стомашната или хранителната и плътотворна част са храна, вода, въздух, сън; потребността на мускулно-костната част е да се напрягат мускулите, която всеки чувства, щом се заседи дълго, и потребността от движение, караща човека да ходи, да се разхожда, да работи нещо; потребността на нервната част е приятно дразнене на нервите на цялото тяло, като умереност на топлината и студа и други подобни и особено - приятно дразнене на петте ни сетива, чрез които нервната система е излязла навън за контакт с външния свят. Всичко това, както виждате, е телесно.

Какво общо има душата с всичко това? Тъй като тя поради най-тясното си съчетаване с тялото го е приела в своята личност, то счита за свои и всички телесни потребности. Затова казваме: “Искам да ям, да пия, да спя, искам да ходя, да се разхождам, да работя, искам да видя различни цветове, да чуя различни гласове, да помириша различни аромати”, и така нататък. След като е възприела всички телесни потребности за свои, душата счита за своя работа и задоволяването им и се грижи за храна, вода, сън, облекло, подслон и за всичко останало, като по всякакъв начин желае да постигне това на тялото да му бъде осигурен покой и то да не я безпокои с досадните си изисквания. Това отношение на душата към тялото, към което тя се придържа, без да се е учила на него, а от само себе си, по някаква вътрешна принуда се проявява в нея като своеобразен инстинкт - любов към живота, любов към тялото, желание да осигурява покой на тялото и да доставя всичко необходимо за това. Съвкупността от всичко това формира телесната страна на човешкия живот.

Но не всичко тук е еднакво телесно или плътско и чувствено. Безусловно плътска е само хранителната част, но и тя се облагородява чрез приспособяване на нейното задоволяване към същинските душевни потребности и цели.
А органите на движението и сетивата служат повече на нуждите на душата, отколкото на тялото.
А един орган, стоящ сякаш извън системата на останалите органи, а именно - органът на словото, е изключително орган на душата, определен да служи само на нея.
Телесен, плътски, чувствен - неодобрим в нравствено отношение - живот е този, когато човек, увличайки се крайно от любовта към живота и любовта към тялото, поставя за своя главна цел и грижа покоя на тялото или всестранното задоволяване само на телесните потребности при забравяне за душата, а да не говорим за духа. При това всяка телесна потребност, естествено проста, се размножава на множество придобити потребности чрез навика и пристрастието към различни начини за нейното задоволяване.
Вземете храната или водата, или облеклото. На пръв поглед има ли нещо по-просто от това?
1 В словото на св. Теофан под понятието “орган” се разбира група от органи (в медицинския смисъл на думата), обединени от обща функция. По този начин човешкото тяло е съставено от три главни органа с три основни функции: плътотворене (хранене), движение и сетивност.
А междувременно колко постоянни потребности има: “Ако щеш умри, но дай!” От това виждаме, че някои нямат свободна минута, тичайки след нужното за задоволяването им, при все че десетки други лица са заети за тях със същото.
Душата и духът при такива неизбежно гладуват, ако още не са съвсем заглушени, забравени и потопени в чувственост.