НАД ЙОАНОВОТО
ЗАЩО ЙОАН ГОВОРИ ЗА ДАРУВАНЕТО НА СВ.ДУХ,
КАТО ПРЕМЪЛЧАВА ЗА ПРЕДШЕСТВАЩИТЕ 
ДЕЛА НА ХРИСТА.
/св.Йоан Златоуст/
-----------------------------
Аз ви кръщавам с вода за покаяние, но Оня, Който иде
подире ми, е по-силен от мене; аз не съм достоен“да развържа 
ремъка на обущата Му; 
„Той ще ви кръсти с Дух Светий и огън.“ Мат. 3, 11

С тези думи той показва, че са нужни само едните желание и вяра, а не трудове и подвизи; и както е леко човек да се кръсти, така леко е
да се промени и да стане по-добър.

Като разтърсил по такъв начин тяхната душа със страха от съда, с очакване на наказание, с напомняне за секирата, с тяхното отчуждаване от прадедите, с довеждане на нови чеда и с двояко наказание – посичане и изгаряне, като смекчил с всички средства тяхното жестокосърдие и като възбудил у тях желанието за избавление от тези злини, той, накрай, започва да говори за Христа с нужното внимание, като Му отдава велико предимство, и след това, като провежда разлика между Него и себе си, за да не помислят, че той говори така само от едната угода, сравнява това, което всеки един от тях дава. В действителност той не казал веднага: на Когото не съм достоен да развържа ремъка на обущата Му, но, като изтъкнал първо недостатъчността на своето кръщение, което нищо повече не могло да направи, освен само да ги приведе към покаяние (заради това и не казал:с водата на опрощаването, но на покаянието), говори после за кръщението на Христа,което било препълнено с неизразими дарове. За да не би ти, казва той, като слушаш, че Той иде след мене, да започнеш да Го презираш, като идващ по-късно, познай силата на Неговия дар и ще разбереш ясно, че аз не съм казал нищо излишно, нищо повече, като говорех:не съм достоен да развържа ремъка на обущата Му.
И тъй, когато ти слушаш, че Той е по-силен от мене, не мисли, че аз говоря това само по сравнение; аз даже не съм достоен да бъда в числото на Неговите служители, и даже най-последните служители, и при служението Му да приема даже и най-ниската длъжност. Ето защо той не казал само обуща, но –ремъка на обущата, което се считало за най-нищожно дело.

След това, за да не би ти да помислиш, че това е казано от смирение, той привежда за доказателство самите дела: „Той ще ви кръсти с Дух Светий и огън.“
Виждаш колко голяма е мъдростта на Кръстителя! Когато сам той проповядва, говори за това, което възбужда страх и ужас, когато пък указва на Христа,говори вече кротко и утешително. Не говори вече нито за секира, нито за дърво, което трябва да се отсече и хвърли в огъня, нито за бъдещия гняв, но указва на прощението на греховете, на оправданието, освещението, изкуплението, осиновяването, братството,участието в наследството и изобилното изливане на Светия Дух. Всичко това той разбирал под думите:ще ви кръсти, с Дух Светий, като изразявал с това образно изобилното изливане на благодатта. Той не казал: ще ви даде Светия Дух, но „ще ви кръсти с Дух Светий“, като присъединява пък думите: „и с огън“,още повече изразява силата и могъщото действие на благодатта.

Представи си пък, какво трябва да бъде разположението на слушателите при мисълта, че те скоро ще бъдат подобни на пророците, и при това на най-великите от тях. Той споменал за огъня именно с цел,да ги приведе към мисълта за тези мъже, тъй като почти всички видения, които им се явявали, били откривани с огън. Така Бог беседвал с Моисея при къпината,така беседвал с целия народ на Синайската планина,така говорил с Иезекииля посред херувимите. Виж пък как той възбужда слушателя, като казал отнапред за това, което трябвало да стане след всичко. В действителност отначало трябвало да стане заколването на Агнеца, унищожаването на греха, премахването на враждата, след това погребението и възкресението,и накрай вече дохаждането на Светия Дух. Но за всичко това той засега още нищо не говори и поставя напред последното – това, за което било извършено всичко останало и което можело да изтъкне по особен начин достойнството на Христа. И това той прави с цел, щото слушателят, след като узнае, че ще получи вседействащия Св. Дух, да попита в себе си: как и по какъв начин е възможно това, когато грехът тъй силно властва? – и щото, като забележи у него такова смущение и готовност към слушане, да говори тогава и за страданието, тъй като след това никой не може да се съблазнява относно очакването на такъв един голям дар. Ето защо той отново извикал: „
Ето Агнецът Божий, Който взема върху Си греха на света.“
Той не казал: Който прощава, но „Който взема“,което означава по-голяма грижа, тъй като не е все еднакво – само да се прости грехът или да се възприеме:първото не е съпроводено с никаква опасност, а последното е съединено със смърт. И той още говорил,че Христос „е Син Божий“. Но и тези думи не давали на слушателите ясно понятие за Неговото достойнство, защото от тях те не могли още да заключат,
че Той е истинският Син; между това от изобилното даване на Духа това вече ставало несъмнено. Заради това и Бог Отец, като изпраща Иоана, указал като пръв признак на достойнството на Този, Който трябвало да дойде, следното: „
Над Когото видиш да слиза Духът и да остава върху Него, Този е, Който кръщава с Дух Светий.“
Ето защо и сам Иоан казва: „Аз видях исвидетелствах, че Този е Син Божий, тъй като чрез онова ставало вече несъмнено и това последното.

След това той, като съобщава нещо приятно и като ободрява и успокоява слушателя, отново започва да го притиска, за да не би той да падне в безгрижие. Такъв бил вече иудейският народ; между благата той скоро изпадал в разпуснатост и ставал по-лош.Заради това Иоан отново го заплашва, като казва:„Лопатата Му е в ръката Му.“

По-рано той говорил за наказанието, а тук показва вече и съдията и представя вечността на мъките: „плявата, казва той,щеизгори с неугасим огън“. От тука ти виждаш, че Господ на тварите се уподобява и на земледелец, макар и на друго място и за Отца Христос да казва: „Моят Отец е лозарят.“

Тъй като по-рано той говорил за секирата, за да не би ти да помислиш, че тази работа изисква труд и е мъчна за изпълнение, той пояснява с
друг пример и нейната лекост, като изтъква, че целият мир е в Неговата власт, защото Той не би могъл да наказва тези, които не са Негови. Сега всичко е смесено, и макар пшеницата да блести, тя стои заедно с плявата, както на гумното, а не както в житницата.

Тогава пък ще има голямо разделение. Де са тези, които не вярват в геената? – Иоан приписва на Христа две действия: да кръщава със Светия Дух и да предава невярващите на огъня. И тъй, ако е необходимо да се вярва на първото, необходимо е също – и на последното. Заради това именно той поставил заедно две предсказания, щото едното, като се изпълни, да уверява в другото, което още не се е било изпълнило. Също така постъпва твърде често и сам Христос, като понякога съединява две пророчества в едни и същи неща, а понякога – в противоположни, и обещава да изпълни едното от тях тука, а другото в бъдещия живот, щото изпълнилото се пророчество да уверява и най-упоритите в това, което още не се е изпълнило.
Така например на тези, които заради Него оставили всичко, Той обещава да въздаде стократно в сегашния век и след това да им дарува вечен живот в бъдещето; чрез сегашното въздаяние уверява и в несъмненото получаване на бъдещото. Също така постъпил при сегашния случай и Иоан, като направил две предсказания, т.е., че Христос ще кръщава със Светия Дух и че ще изгаря с неугасим огън.
---------------
СВ. ИОАН ЗЛАТОУСТ
Цариградски архиепископ
ТЪЛКУВАНИЕ
НА ЕВАНГЕЛИЕТО
ОТ МАТЕЯ
Беседа 11-4-5