УВЕЩАНИЕ ДА ПОДРАЖАВАМЕ НА СВ.ЙОАН
/св.Йоан Златоуст/
----
Той нямал нужда нито от къща,нито от постилка, 
нито от трапеза, нито от друго нещо подобно, но, като имал тяло, водел живот, подобен на ангелския. Той носел дреха от камилска вълна, за да ни научи със самата дреха да отбягваме човешките нужди, да нямаме нищо общо със земята, но да се възвърнем към предишното благородство, в каквото бил някога Адам, 
преди да имал нужда от дрехи. 
По такъв начин самата дреха на Иоана служила като знак на царско достойнство и покаяние.

Не ме питай отде Иоан, като живеел в пустинята, е могъл да си достави дреха от камилска вълна и пояс. Ако ти започнеш да питаш за това, ще намериш и множество други въпроси, като например: как той живеел през зимата и през лятната слънчева горещина в пустинята, особено в ранната си възраст, когато бил със слабо, още неукрепнало тяло?

Как е могло неговото детско тяло да понесе такива промени на времето, при такава оскъдна храна и други несгоди на пустинническия живот? Де са сега гръцките философи, които напразно се стремили към циническото безсрамие?

Каква полза имало да се затваря човек в бъчва и след това да се предава на такава гнусност? Де са философите, които, като пренебрегвали всички приличия, имали в същото време много пръстени, чаши,слуги и слугини, били заобиколени и с друг разкош и по такъв начин се предавали на две крайности! Не такъв бил Иоан; той живеел в пустинята като на небето,като изпълнявал строго всички правила на философията, и от там, подобно на ангел от небето, слизал в градовете; той бил подвижник на благочестието,увенчан от цялата вселена, и философ на философията, достоен за небето.

При това той бил такъв още тогава, когато грехът не бил премахнат, законът не бил прекратен, смъртта не била още свързана, не били още разрушени медните врати, когато имал още сила великият закон. Такава е именно мъжествената и силна душа и тя навсякъде преминава и побеждава всички прегради. Такъв бил и ап. Павел в Новия завет.

Но защо Иоан, ще кажеш ти, заедно с дрехата носил още и пояс?
Такъв бил обичаят на древните, преди да влезе в употреба меката и широка дреха. Така се опасвал ап. Петър, както и ап. Павел: „Оня мъж,казва се, чийто е тоя пояс.“Така бил облечен и Илия;така се обличал и всеки от светиите, защото те се намирали постоянно на работа: или пътували, или пък се занимавали и трудили с друго важно нещо. Прочее не само поради едната тази причина те се обличали по такъв начин, но още и поради това, че пренебрегвали всякакво украшение и обичали строгия и суров живот;а това и Христос поставя като най-велика похвала на добродетелта: „
Но какво, казва Той,излязохте да видите? 
Човек ли, облечен в меки дрехи?

Ето, ония, които носят меки дрехи, са в царските палати Ако пък Иоан, този тъй чист мъж, по-светъл от небето и по-висок от всички пророци, по-голям от когото никой не бил и който имал такава смелост –ако той водил такъв суров живот, като пренебрегвал съвършено всички излишни удоволствия, какво оправдание ще имаме ние, които, след проявените към нас благодеяния и при многобройните грехове, които ни обременяват, не проявяваме даже и най-малка част от неговото покаяние, но се опиваме, пресищаме се, намазваме се с благоухания, живеем никак не по-добре от театралните блудници, изнежваме се всякак и по такъв начин правим себе си достъпна плячка на дявола „Тогава Иерусалим и цяла Иудея, и цялата Иорданска околност излизаха при него.“: „И се кръщаваха от него в река Иордан, като изповядваха греховете си.“

Виждаш ли, как силно подействало явяването на пророка, как заставило целия народ да потрепери, как го довело до съзнанието на своите грехове? И наистина, чудна картина се разкривала пред иудеите, когато те виждали, че Иоан проявява такива дела в човешки образ, говори с такава смелост, укорява всички като деца, блести с особена благодат на своето лице. Тяхното удивление още повече се увеличавало от това, че явяването на пророка станало след дълго време (пророческата благодат, както е известно, престанала у тях и се възвърнала към тях след дълго време).

Пък и самият начин на проповедта бил някак си странен и особен. В действителност те не слушали от Иоана нищо обикновено: нито за земните войни, сражения и победи, нито за бедствията от глада и мора, нито за вавилонците и персийците, нито за превземането на града, нито за друго обикновено нещо, но за небото,за небесното царство и за мъченията в геената. Ето защо иудеите, без да обръщат внимание на това, че не много преди това време всички съучастници на бунтовниците Иуда и Тевда били убити в Иорданската пустиня, никак не се страхували да отиват там. Иоан не ги викал с намерението, каквото имали споменатите бунтовници, т.е. да ги подбужда към възстановяването на царството, към въстание и нововъведения,но да ги направлява към небесното царство. Заради това той не ги задържал в пустинята, за да ги води след себе си, но ги изпращал обратно, като им давал кръщение и правила на строг живот; той се стараел с всички сили да им внуши да презират всичко земно и винаги да се възнасят и стремят към бъдещето

Нека и ние да подражаваме на Иоана и като оставим сладострастието и пиянството, да започнем въздържан живот. 
Сега е време за покаяние както за некръстените, така и за кръстилите се; първите,като се покаят, ще станат достойни за светото тайнство, а вторите, като измият греховете, които са направили след кръщението, с чиста съвест ще пристъпят към трапезата. Да оставим този сладострастен и развратен живот.

Не може, разбира се,никак не може в едно и също време човек и да се кае,и да се предава на сладострастие. В това нека да ви уверят дрехата, храната и жилището на Иоана. Нима и на нас, ще кажете вие, ще заповядаш да водим такъв суров живот?

Не заповядвам, а само съветвам и моля.

Ако ли пък това за нас е невъзможно,нека да се отдаваме на покаяние, като оставаме в градовете. Съдът е вече при вратата. Пък и да не би бил тъй близко, ние не трябва да бъдем безгрижни, защото краят на живота има такава сила за всеки, който се извиква в бъдещия живот, каквато има и краят на света.

А че съдът е при вратата, послушай как говори за него ап. Павел: „Нощта се превали, а денят се приближи, и на друго място: „Идещият ще дойде и няма да се забави.

“Пък и самите признаци, които възвестяват деня на съда, са се вече показали, защото е казано: „Ще бъде проповядвано това евангелие...по цяла вселена, за свидетелство на всички народи; и тогава ще дойде краят

Запомнете особено току-що казаните думи.
Спасителят не е казал: когато повярват всички човеци, но: когато бъде на всички проповядвано. Заради това именно Той прибавил: за свидетелство на всички народи, като давал с това да се разбере, че Той няма да отлага Своето пришествие дотогава, докато всички повярват. Изразът „за свидетелство“ тук означава:за обвинение, за изобличение, за осъждане на всички неповярвали. А ние, като слушаме и виждаме това, спим и сънуваме, като че ли сме потънали в най-дълбок полунощен сън. И действително това, което сега открито става, радостно ли е то, или пък скръбно, с нищо не е по-добро от сънищата. Заради това ви замолвам накрай да се събудите и да погледнете към слънцето на правдата. Сънливият не може да види слънцето и да услади своя взор от красотата на неговите лъчи.

Каквото той и да вижда, всичко му се явява като насън. И тъй, нам сега е нужно дълбоко разкаяние и обилни сълзи както заради това, че ние грешим и оставаме безчувствени, така заради това, че нашите грехове са големи и превишават прощението
--------------------

СВ. ИОАН ЗЛАТОУСТ
Цариградски архиепископ
ТЪЛКУВАНИЕ
НА ЕВАНГЕЛИЕТО
ОТ МАТЕЯ
Беседа 10