вечност :: Йованкината Коледа

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

25.12.2015 04:58 - Йованкината Коледа

Автор: fotinia Категория: Поезия

Прочетен: 543 Коментари: 0 Гласове:

"Оплакваш се от самота всред големия град.
Толкова народ - около теб ври като мравуняк,
а ти въпреки това се чувстваш като в пустиня.
Най-тежко ти е на големите празници.
Навсякъде кипи радост, а теб те притиска тъга.
Коледа и Великден идват при теб като някакви празни съдове, които напълваш със сълзи. Когато тези свети празници са далеч зад или пред теб се чувстваш по-спокойна. Но когато наближат и дойдат, тъга и пустота завладяват душата ти.
Какво да направя за теб?
Ще ти разкажа за Йованкината Коледа; може би ще ти е от полза.
Ще оставя на нея - нека ти разказва, както разказваше на мен.
„Четиридесет и няколко години гледам този свят като девойка.
Никога никаква радост, освен краткото време на моето детство в бащиния дом.
Но пред света не се показвах тъжна.
Пред хората се правех на весела, а оставайки сама - плачех. Всички ме смятаха за щастливо създание, понеже такава се показвах. Слушам, всички около мен се оплакват - и брачни, и безбрачни, и богати, и бедни, всички. И си мисля: защо и аз да се оплаквам на нещастниците от своето нещастие и само да увеличавам тъгата около себе си? По-добре да се правя на весела; така ще бъда по-полезна на скръбния свят, а своята тайна ще крия в себе си и ще я оплаквам в самота. Молех се на Бог да ми се яви някак; макар само един Негов пръст да усетя някъде. Молех се така, за да не се прекърши душата ми от скритата мъка . От всички мои приходи правех милостиня, когато ми се предоставеше случай. Навестявах болни и сираци и носех отрада със своята привидна радост. - Вярвам в Тебе, благи Господи - казвах често - но Те моля, яви ми се някак, та още повече да повярвам. Вярвам, Господи, помогни на неверието ми: - повтарях тези думи от Евангелието. И наистина доживях Господ да ми се яви.

Най-тежко ми беше на големите празници.
След богослужението се затварях у дома и проплаквах цялата моя Коледа или целия Великден. Но на миналата Коледа ми се яви Бог. Случи се така:
Наближаваше този велик ден.
Аз реших да приготвя за него всичко така, както го приготвяше моята майка - и преснина, и питка с пара, и кравайчета, и всичко останало.

Пръснах слама из къщата, хвърлих по три ореха във всеки ъгъл на стаята - нека е милостива Света Троица по всички четири страни на света. И докато вършех това, непрекъснато се молех: Господи, изпрати ми гости, но съвсем гладни и бедни! Моля те, яви ми се по този начин!

От време на време ме спохождаше мисъл: луда Йованке, какви гости очакваш на Коледа! На този свят ден всеки е в своя дом; кой би могъл да ти дойде на гости? И плачех ли плачех. Но пак повтарях тази молитва и приготвях ли приготвях. Когато на Коледа се върнах от църква, запалих свещ, сложих обеда, поставих всичко на масата и започнах да шетам насам-натам из стаята. - Боже, не ме оставяй - молех се отново. По
улицата не минаваше почти никой. Коледа е, а и улицата ни е затънтена. Но щом снегът заскърцваше под нечии стъпки, аз - на портата!

Дали не е моят гост?
Не е.
Ето, отмина Превали пладне, а аз съм сама.
Заплаках и викнах: „Сега видях, Господи, че си ме оставил!"
Плаках така и хълцах, докато - изведнъж! - изведнъж някой захлопа по портата и аз чух плачливи гласове: „Подай, брате! Подай, сестро!" Изтичах бързо и отворих портата. Пред мен - слепец и водачът му, и двамата прегърбени, дрипави, премръзнали. „Христос се роди, братя мои!" - викнах аз радостно. „Наистина се роди!" - проломотиха те, тракайки със зъби и треперейки от студ. „Смили се над нас, сестро! Не ти искаме пари. От сутринта досега никой не ни предложи хляб; по някоя пара или чаша ракия, а хляб - никой. Много сме гладни!" Аз - като на небесата. Въведох ги вкъщи и ги сложих да седнат край пълната трапеза. А аз им служа плачейки от радост. Те ме попитаха зачудено: „Защо плачеш, госпожо? -„От радост, братя, от чиста и светла радост. Което молих от Бога, Бог ми го даде. Няколко дни Му се моля да ми изпрати гости като вас и ето, Той ми изпрати. Не сте вие дошли току-така, но моят благ Господ ви доведе. Днес Той ми се яви чрез вас. Това е най-радостната Коледа в моя живот. Сега знам, че е жив нашият Бог. Слава Нему и хвала!" - „Амин" - отговориха моите скъпи гости.

Задържах ги до вечерта, напълних им торбите и ги изпратих."

Такава е била миналогодишната Йованкина Коледа.
Дай Боже, тази година да бъде още по-радостна.
Помоли се и ти, дъще, Небесният Отец да ти се яви по някакъв начин - а начините у Бога са много, - и ще преживееш чудо. Не се готви за тъга в този велик ден, но се приготви за радост.
И виждащият, Всемилостивият ще ти я даде.

Мисионерски писма

св.Николай Велимирович