вечност :: СВ. МЪЧЕНИК СЕВАСТИАН И ДРУЖИНАТА МУ I ЧАСТ

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

20.12.2015 02:38 - СВ.МЪЧЕНИК СЕВАСТИАН И ДРУЖИНАТА МУ I ЧАСТ

Автор: fotinia Категория: Поезия

Прочетен: 939 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 20.12.2015 02:45

ЧЕСТВА СЕ НА 18 ДЕКЕМВРИ
----------------------------------
ДУХОВНО НАСТАВЛЕНИЕ НА СВ.СЕВАСТИЯН ПРЕД ТЕЗИ,
КОИТО СА ГОТОВИ ДА СЕ ОТРЕКАТ ОТ ВЯРАТА СИ
--------------------------------------------
Житие и страдание на свети мъченик
Севастиан и дружината му

Свети Севастиан бил роден в град Нарбон, но възпитан и обучен в книжна мъдрост в Медиолан
Нечестивите царе Диоклетиан и Максимиан го обикнали толкова, че му поверили да командва дворцовата стража и му заповядали винаги да бъде около тях, защото бил мъж храбър и умен, изпълнен с премъдрост, правдив в думите, справедлив в съда, внимателен в съветите, верен и мъжествен в службата и всички поверени му дела, и изпъквал сред другите със своята добродетел и честност. Воините го почитали като баща, а всички придворни го обичали и уважавали, защото се отличавал с истинско благочестие. И както подобава, облагодетелстваният с дарове от Бога бил почитан и уважаван от хората. През цялото време той прилежно работел на Христа, молел се и изпълнявал светите Му заповеди. Но всичко това вършел тайно, за да не узнаят нечестивите царе за вярата му. Под знаците на земната власт той криел в себе си воина Христов не защото се страхувал от мъките или пък обичал почестите и богатството и се опасявал да се лиши от него, но само за да помага на християните, които в това време били гонени и мъчени жестоко. Онези от тях, за които не могъл да изпроси освобождение от оковите или мъченията или да облекчи страданията им, той укрепявал, съветвал и убеждавал мъжествено да положат живота си за Господа, с Чиято кръв са изкупени, и да пролеят кръвта си в очакване на вечна награда за временните мъчения. Така се стараел да придобие за Бога душите, които дяволът искал да вземе от Него, за да ги погуби. Той постъпвал според словото на Писанието, укрепявайки отслабналите ръце и уякчавайки "треперещите колена", а малодушните, съмняващите се и страхуващите се от мъките утвърждавал в мъжеството и повдигал за подвиг. Като виждал много светии, подвизаващи се с добрия подвиг, претърпяващи страдания, но съхранили сред жестоките мъчения Христовата вяра и получили след отхождането си оттук венците на вечния живот, Севастиан и сам се разгорял от желание да пострада заради Христа и очаквал кога Господ ще му посочи подходящото време. И ето, накрая настанал часът, в който повече не можел да крие горящия в него огън на Божествената любов и ревност и обявил на всички вярата си, защото светлината повече не могла да се скрива в мрака.

По това време двама честни и благородни мъже - братята Маркелин и Марк, били хванати заради изповядването на Христовото име и от дълго време били в тъмница. Блаженият Севастиан често ги посещавал и утешавал, беседвал с тях за светата вяра, убеждавал ги да се откажат от бързопреходните земни блага и да не се страхуват от мъченията. Те послушали добрия му съвет, мъжествено понесли раните, показали непоколебимост във вярата и били осъдени на посичане. Но когато преклонили глави, готови да умрат, пристигнала заповед да ги отпратят вкъщи при родителите, жените и децата им. Престарелите им родители Транквилин и Маркия били още живи. Те и всички домашни, които били езичници, молели римския управител Агрестий Хроматий да дарува на Маркелин и Марк още тридесет дни живот, през които да се опитат да ги убедят и да ги склонят към поклонение на езическите богове. Молбата им била изпълнена и домашните наобиколили Маркелин и Марк и с ридание започнали да ги молят да пощадят себе си и тях, да се откажат от намерението си и да изпълнят онова, което е угодно на царете. Бащата показвал своите побелели коси, говорел за старостта и болестите си, молел ги да не променят вярата си и да го погребат според обичаите. Той вече очаквал смъртта, не можел да ходи сам и винаги го носели и подкрепяли други. Майката удряла гърдите, с които ги откърмила, и искала да ѝ окажат дължимото уважение и синовно подчинение, заклевала ги да пощадят живота си заради нея и да не се предават на доброволна смърт. Малките им деца протягали ръце към тях, прегръщали нозете им и със сълзи молели да не ги оставят сираци. А другите им деца, още в пелени, които не можели да говорят, само с вида си напомняли за горчивото сиротство и събуждали в родителите жалост. Жените оплаквали вдовството си, проливали горчиви сълзи, умолявали съпрузите си да не ги погубват, когато избират смъртта, а за тях приготвят беди и участ на вдовици. Роднините ги убеждавали да не донасят толкова безчестие на дома и рода си и да не допускат унижения в очите на съседите, като се предават на позорна смърт. И всички плачели и ридаели. Какво оставало за непобедимите в светото си дръзновение мъже? Нито едно мъчение не могло да ги разколебае така, както тези изкушения. Побеждавала ги естествената любов към престарелите родители, към жените, децата и роднините им, съкрушавала ги жалостта и те започнали да се съмняват и да се колебаят като тръстика на вятъра, а сърцата им се топели като восък от огъня. Те плачели заедно с близките си и вече почти били готови да отстъпят пред молбите им и да се отрекат от светата вяра.

Тогава свети Севастиан, който присъствал там, видял, че са готови да се отрекат и да погубят душите си и ги съжалил.
Осъзнавайки, че е настанало време и за неговото изповедание, за да помогне на другите и да поеме своя подвиг на страданието, той се изправил, заповядал на всички да замълчат и казал:

- О, доблестни воини Христови и опитни бойци на Божието войнство!
Чрез великодушието си вече се приближихте мъжествено към тържеството, а сега искате заради нечестивите прелъстявания на своите близки да отхвърлите вечния венец. Не правете това, но научете днес на мъжество Христовите воини чрез подвига си, научете ги да се въоръжават повече с вяра, отколкото с оръжие, не захвърляйте знамето на вашите победи заради женски сълзи и нямайте милост към потъпканата от вас глава на врага, за да не започне той отново борба против вас, ако получи нова сила.

Защото, ако предишното въставане бе яростно, отново раздразнен, той ще придобие още по-голяма сила. Издигнете над земните пристрастия славната хоругва на вашия подвиг и не я оставяйте заради безсмислени детски сълзи. Вашите близки, които плачат сега, биха се възрадвали, ако знаеха това, което знаете вие. Те мислят, че живот има само на земята и когато той свърши и тялото умре, няма да остане нищо от живата душа. Ако знаеха, че има друг живот - безсмъртен и безболезнен, в който царува непрестанна радост, непременно биха пожелали да влязат в него заедно с вас, презирайки временния, стремейки се да придобият вечния живот.

Този живот преминава бързо и е така непостоянен и неверен, че дори хората, привързани към него, губят вярата си в него. От самото начало на света той е погубвал надяващите се на него, измамил е всички, които са го желаели, надсмял се е над всички, гордеещи се с него, никого не е оставил твърд в надеждата и непосрамен в упованието, и се е оказал много лъжлив. О, ако тази измама бе само в мечтите, а действително не въвеждаше в горчиво заблуждение!

Но още по-лошото е това, че временният живот води привържениците си към някакво беззаконие: чревоугодниците услажда с преяждане и пиянство, сластолюбивите въвлича в прелюбодейство и всякакви скверноти, крадеца учи да краде, раздразнителния - да се гневи, лъжеца - да лъже.

Той разделя мъжа от жената, сее вражда между приятели, кавга между кротки, неправда между справедливи, съблазън сред монасите. Той отнема правосъдието от съдиите, целомъдрието от чистите, изкуството от художниците и добрите нрави от всички.

Нека си спомним и най-страшните деяния, към които тласка привържениците си, когато брат убива брата или син - баща си, или приятел умъртвява приятеля си - кой учи на това? Не е ли истина, че заради този толкова обичан живот хората се ненавиждат един друг, като се стараят всеки да устрои за себе си по-добро съществуване? Защо разбойникът убива пътника, богатият притеснява бедния, гордият обижда смирения и виновният преследва невинния? Наистина цялото това зло вършат онези, които работят за този живот, желаят дълго да пребивават в любов към него и да му се наслаждават. А той научава на зло своите служители, предава ги на дъщеря си - вечната смърт, в която били хвърлени и първите хора, защото, макар и да са били създадени за вечен живот, те се прелъстили от временния и работели на чревоугодието, сластолюбието и похотта на очите, а оттук паднали в ада, без да вземат нищо със себе си от земните блага. И този земен живот, възлюбени приятели, така ви прелъстява, че искате с неправедните си съвети да върнете към него близките си, които отиват във вечния! Той учи вас, почтени родители, с безумните си ридания да отклоните синовете си от небесното войнство, от нетленната слава и милост на Вечния Цар. Той убеждава вас, целомъдрени жени на светиите, с ласките си да развратите умовете на мъчениците, да ги отклоните от доброто намерение и да ги убедите да приемат вечната смърт вместо живота, робството - вместо свободата.

Ако последват съветите ви, за кратко ще живеят заедно с вас, а после ще трябва да ви оставят, и то така, че няма да можете да се видите другаде, освен във вечното мъчение, където пламъкът изгаря душите на неверните, адските змии изяждат богохулните уста и аспиди терзаят гърдите на идолопоклонниците, където се носят горчив плач, тежки въздишки и непрестанно ридание в мъките.

Позволете им да избягнат тези мъчения и сами се постарайте да се избавите от тях, не им пречете да тръгнат отново към приготвените за тях небесни венци. Не се бойте - те няма да се разделят с вас, а напротив, ще ви приготвят светли обители на небесата, където вие заедно с децата си ще се наслаждавате на вечните блага. Тук се любувате на красивите здания, а там ще се радвате на красотата на горните обители, в които трапезите блестят от чисто злато, чертозите са от скъпоценни камъни, украсени с бисер и сияещи в слава, в градините вечно цъфтят неувяхващи цветя, плодородните поля се оросяват от чисти потоци, въздухът винаги е свеж и ветрец довява на сетивата неописуеми благовония, а денят не залязва и радостта не преминава. Там няма въздишки, нито плач, нито скърби, нито пък някакво несъвършенство, няма нищо греховно, не се усеща зловоние, не се чува печален, плачевен и страшен глас, но навред се вижда прекрасното, усеща се ароматното и се чува радост, там непрестанно пеят ангелските и архангелските ликове, сладкогласно славещи Безсмъртния Цар. Как може да се презре такъв живот, а да се търси временния?

Заради богатствата ли?

Но те скоро изчезват. Онези, които искат вечно да ги имат при себе си, нека чуят какво им възвестяват те: “Вие ни обичате така - казват богатствата, - като че никога няма да се разделите с нас. Когато умирате, ние няма да можем да ви последваме, но докато сте живи, можем да ви съпътстваме, ако само ни заповядате или ни поставите пред себе си.” Нека ви бъдат за пример заемодавецът и трудолюбивият земеделец: първият дава злато на заем, за да получи от хората двойно повече, вторият сее зърно, за да събере стократно. Длъжникът връща на лихваря двойно злато, а земята дава на сеяча стократно повече зърно. Няма ли Бог да увеличи много повече вашите богатства, ако Му ги поверите? Там пращайте и съкровищата на живота и сами се стремете натам. Каква полза от този временен живот? Дори някой да живее сто години, когато дойде последният ден, няма ли да му се струва, че всички изминали години и всички житейски удоволствия като че никога не са съществували? Няма ли да му остане от тях само някакъв спомен като следите на странник, останал с нас само за ден?

О, наистина само безумец, който не е познал истинските блага, може да не обича бъдещия прекрасен живот! Само неразумен може да се страхува да изгуби бързопреходния, за да получи вечния, в който наслажденията, богатствата и радостта ще започнат не за да завършат, а да пребивават вечно. Който не иска да бъде служител на вечния живот, погубва напразно и временния, получава вечна смърт и пребивава свързан в ада, където е неугасващ огън, постоянна скръб, вечни мъки, където живеят злите духове с мишци като змийски глави, очите им изпускат огнени стрели, зъбите им са като слонски бивни; те хапят като жило на скорпион, гласовете им са подобни на лъвски рев, видът им предизвиква страх, докарва тежка болест и горчива смърт

. Не е ли страшна смъртта в такива ужаси и мъки? Но още по-страшно е, че там живеят, за да умират непрестанно, не изтляват, за да се мъчат без край, остават цели, за да бъдат вечно изяждани от змиите, а изядените членове се обновяват, за да станат храна на отровни аспиди и незаспиващи червеи. О, приятели, родители и жени на светиите! Не лишавайте тази свята двоица от безкрайния живот и не ги хвърляйте в страшната вечна смърт, не ги тласкайте от радост към ридания, не ги съветвайте да отидат от светлината в мрака, не ги зовете от сладък покой към горчивата мъка. О, свети Маркелин и Марк! Не се оставяйте да ви прелъсти хитрият враг, който ви изкушава чрез домашните ви, не се хвърляйте в безкрайна мъка, не се предавайте в ръцете на бесовете, не се прелъстявайте от любов към временния живот, красотата на видимия свят и суетните житейски удоволствия, не позволявайте да ви победят молбите на родителите, риданията на жените, сълзите на децата, ласките на близки и приятели. Спомнете си думите на Господа: “врагове на човека са неговите домашни” Онези, които ни разделят с Бога, не са наши приятели, а врагове, и любовта им към нас не е истинска, защото ни лишават от голямо благо, отнемат ни Божията любов и Небесното Царство, приготвени за онези, които обичат Бога. Не допускайте да грабнат от ръцете ви наградата, заради която толкова се потрудихте, защото вече наистина държите в ръцете си приготвеното за вас благо и стоите пред дверите на небесния чертог. За вас вече са сплетени венци и Подвигоположникът Христос чака, за да ви увенчае и прослави пред ангелите. Наближи краят на пътя ви: не се обръщайте назад, като Лотовата жена, за да не станете бездушен стълб, защото така ще погубите душите си. Не се съблазнявайте с любовта към родители, жени и деца, за да не станете недостойни за Христа, Който е казал: “който обича баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене”. Не бъдете така неразумни, че наченали с дух, да завършите с плът. О, нека моят Бог Христос да ми даде да пролея кръвта си заради Него пред вас, за да видите моето страдание и смъртта ми да ви бъде за пример как да полагаме душите си заради нашия Бог.

Докато свети Севастиан поучвал с такива наставления, внезапно го озарила Божествена светлина, лицето му просияло като лице на ангел и невярващите се изплашили от вида му. Някои видели седем ангели да обличат блажения в светли одежди и Прекрасен Юноша, Който го благословил с думите:

- Ти винаги ще бъдеш с Мене.

Всичко това ставало в дома на протоскриниария Никострат, при когото Маркелин и Марк били държани под стража. Жената на Никострат на име Зоя, която вече шест години била няма поради тежка болест, но имала невредими разум и слух, чула и разбрала всичко казано от Севастиан и като видяла сиянието около лицето му, паднала в нозете му и със знаци започнала да го умолява да развърже езика ѝ. Блаженият Севастиан казал:

- Ако аз съм истински раб Христов и всичко, което чу от мен и на което повярва тази жена, е истина, нека Господ заповяда устата и езикът ѝ да се развържат, както някога на пророк Захария, бащата на свети Иоан Предтеча.

Той осенил с кръстно знамение устата на жената и тя веднага проговорила високо:

- Блажен си ти и благословено е словото ти, блажени са и вярващите чрез теб в Христа, Сина на живия Бог, защото видях ангела, слязъл от небето, който държеше пред тебе отворена книга и по нея ти четеше всичко това. Благословени са вярващите на всичко, казано от тебе, и проклети да бъдат онези, които се съмняват дори в една твоя дума. Както изгряващата зора прогонва тъмнината и дава светлина на очите, така светлината на твоите думи прогони мрака на моето невежество и заслепление, осени ме със светлината на истинската вяра и след шестгодишна немота отвори устата ми, за да възхвалявам Бога.

Като видели това чудо, всички присъстващи повярвали в Христа. Никострат, мъжът на Зоя, също паднал в нозете на светеца и молел за прошка, че по заповед на царя държал в окови Маркелин и Марк. Той свалил веригите от ръцете им, прегръщал колената им и ги умолявал да си вървят:

- О, ако можеше да имам щастието заради вашето освобождение да понеса окови! Ако пролея кръвта си за вас, бих умил греховете си, бих избегнал вечната смърт и бих получил живота, който ни възвести Бог с устата на Севастиан!

Но на молбата му да получат свобода светиите отговорили:

- Не искаме да ти оставим чашите на нашето страдание. Нашият Господ Иисус Христос е щедър и милостив, защото дарува на всички, които идват и Го молят, Своята небесна милост. Той е силен и тебе да сподоби със същата участ, ако искрено я желаеш. Щом дори още невярващи се сподобихте със светлината на познанието на истината, толкова повече сега, когато повярвахте, ще получите исканото, защото Божията благодат е винаги готова да дава на хората просената помощ, особено на онези, които вярват в Него без съмнение. Вашата вяра започна от днешното поучение и за един час се научихте на това, на което едва ли някой би ви научил за цяла година. И както виждаме, нищо не ви спира заради вярата си в нашия Господ да бъдете готови на смърт за Него - нито родителите, нито децата, нито богатството. Внезапно презряхте всичко, което винаги сте обичали, и търсите онова, което никога не сте познавали. Тръгнахте по неведом път и веднага дойдохте при Христа и желанията ви вече са устремени към небето, защото не търсите никакво утешение на земята. О, каква голяма похвала заслужава това дело! О, колко достоен за подражание е този пример за добродетел! Още несъединени с Христа чрез водата на кръщението, още не видели началото на битката, вие вече хващате оръжието заради Истинския Цар и освобождавайки от окови воините Му, сами ставате окованици и не се боите да идете на смърт заради осъдените.

Всички се умилили и плакали, разкайвали се заради предишното си незнание и за това, че искали да отклонят от добрия подвиг Христовите воини. Марк казал:

- Научете се, възлюбени родители, и вие, жени и приятели! Научете се мъжествено да противостоите на врага, като вземете щита на вярата, с който ще можете да угасите "всички нажежени стрели на лукавия". Нека въстават и се въоръжават против вас слугите на дявола, нека измъчват телата ви с каквито искат мъки. Те могат да убият телата, но нямат сила да победят душата, воюваща за вярата. На убийството и мъките на тялото няма да обръщаме внимание, защото раните, получени в името на царя, донасят слава на воините. Дяволът се разпалва против нас с мъчителен за него самия гняв, защото и той се мъчи, виждайки нашето търпение. Той ни причинявал различни страдания и ни заплашва със смърт, за да ни уплаши и да ни отклони от добрия подвиг. А там, където мъките са безсилни, действа с лъст: обещава живот, за да отнеме живота, обещава богатство, за да ни доведе до нищета, дава слава, за да ни покрие със срам, обещава безгрижен живот, за да ни хвърли в беди и вечни скърби. Това са козните на нападенията му, това са коварните му намерения - да избави тялото от мъки, а душата да умъртви с грехове. Да тръгнем и ние против него, да презрем плътта, за да помогнем на душата. Защо да се боим от временната смърт, ако се надяваме да живеем вечно! Защо да жалим живота си, щом се надяваме да получим по-добър? Нека се страхуват от смъртта онези, които не се надяват да видят бъдещия живот. О, колко много служители на този живот са погубени от нещастен случай, поразени от мълния, потопени в морето, погълнати от пропасти или посечени с меч! И нещастните са изгубили този живот със скръб, а с друг не са се сподобили! Нека ридаят за живота си, нека треперят пред смъртта. А ние защо да скърбим заради смъртта? Каква грижа имаме за тоя живот, когато очакваме вечния блажен живот, приготвен ни от Христа, пълен с блага, които око не е виждало, ухо не е чувало и на ум на човека на са идвали?

Докато свети Марк говорел така, всички се преизпълнили с желание за бъдещия живот и започнали да се гнусят от този, всички се разгорели от любов към Христа, намразили света и благодарели на Бога, че е просветил тъмнината им, отворил е очите на ума им и ги е избавил от гибел, посочвайки пътя на спасението. Така онези, които дошли да отклонят светите мъченици от Христа, сами били обърнати към Него и надяващите се да погубят други, сами били спасени. Никострат и жена му настоятелно молели светеца:

- Няма да ядем и пием, ако над нас не се извърши тайнството на християнската вяра.

- Промени службата си - отговорил Севастиан - и започни да служиш повече като пазител на съкровищата на Христа, отколкото на епарха. Послушай съвета ми, събери всички, които държиш оковани в тъмница, а аз ще призова Божий иерей, и ти заедно с всички повярвали ще се сподобиш от него със светите Тайнства. Ако дяволът се старае да откъсне от Христа светите Му раби, то как трябва да се грижим ние да откъснем от него онези, които иска да погуби, и да ги обърнем към нашия Създател!

Никострат възразил:

- Може ли светиня да бъде дарувана на злодеи и на осъдени на смърт престъпници?

Севастиан отговорил:

- Нашият Спасител е дошъл в света заради нас, грешниците, и е дарувал тайнството на кръщението, с което от хората се отнемат греховете и беззаконията и се подава Божествена благодат. В самото начало на обръщането си принеси този дар на Христа, погрижи се за спасението на другите и за награда ще получиш мъченически венец, сплетен от неувяхващите цветя на много добродетели.

Като чул това, Никострат отишъл при коментарисия Клавдий и му заповядал да прати в дома му всички осъдени и затворници. Това било направено, затворниците се събрали и свети Севастиан се обърнал към тях с поучително слово за спасение. Той видял, че те са готови за Христовата вяра и са способни да приемат Божествената благодат, затова заповядал да бъдат освободени от оковите, отишъл при свети Поликарп, който се криел от гоненията, и му разказал за всичко, което се случило. Свети Поликарп благодарил на Бога и отишъл със Севастиан в дома на Никострат, обърнал се към събранието на вярващите и казал:

- Блажени сте вие, които чувате словото на нашия Господ Иисус Христос, Който казва: “Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя; вземете Моето иго върху си и се поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си; защото игото Ми е благо, и бремето Ми леко”. Вие, братя, които водата на кръщението ще умие, ще освети и направи възлюбени синове на Бога, трябва да се покаете, за да получите прошка за предишните си грехове. Сега показвате такова усърдие към Христа, нашия Бог, че дори сте готови да умрете за Него и сами желаете онова, от което преди искахте да отвърнете другите - вие вече сте получили прошка и победа над невидимия враг. Нашият Христос Господ е силен да изведе светлина от тъмнината и отхвърлените съсъди да направи избрани. Така от Савел е направил Павел, от отстъпника - апостол, от гонителя - учител. Така и вас днес е призовал от езичеството в Своята Църква, от неверни ви е направил Свои верни раби и от врагове - Свои приятели. За обръщането ви плаче и ридае цялото пълчище бесове, синове на тъмнината, а всички ликове на небесните свети ангели, синовете на светлината, се радват и веселят за вашето просвещение. И така, нека всеки от вас напише името си и ми го даде. Приемането на кръщението нека се предшества от пост: постете до вечерта, а когато веществената светлина залезе, невеществената ще ви озари в кръщението.

Всички се преизпълнили с радост и започнали да се готвят да приемат светото кръщение.

През това време коментарисият Клавдий дошъл в дома на Никострат и го повикал при епарха:

- Когато научи, че си събрал в дома си всички затворници, епархът се разгневи и заповяда да те повикам - казал той. - Помисли какво ще му отговориш.

Никострат отишъл при епарха и на въпроса му за затворниците отговорил:

- По заповед на твоя светлост взех под стража в дома си двамина християни - Маркелин и Марк, и за да ги уплаша още повече, доведох други тежко оковани и здраво вързани затворници, та като ги гледат, да очакват същото и за себе си и така да се подчинят на твоите повели.

Началникът го похвалил и го отпратил с думите:

- Ще получиш голяма награда от родителите им, ако чрез тебе те склонят към единомислие с нас и бъдат пуснати живи и здрави.

СВ.МЪЧЕНИК СЕВАСТИАН
----------------------
*Тялото на свети Севастиан било хвърлено в градската яма за нечистотии, т. нар. клоака, около мястото за зрелища, наречено
“Циркус Максимус”, тоест най-големия цирк.
Кончината на светия мъченик била на 18 декември 287 г.
*Мощите на свети мъченик Севастиан почиват в църквата на негово
име близо до Рим.
*Катакомбите представлявали подземни входове и пещери, прокопани от първите християни за погребение на починалите в околностите на Рим, Неапол, Сиракуза и много други градове.
По-рано те се наричали иначе и за първи път името “катакомби” се утвърдило за мястото на погребението на свети Стефан през IV в. В стените им имало ниши, където без гроб се поставяли телата на починалите, а после се зазиждали с камъни.
Макар и по-рядко, в тях се устройвали и отделни гробници. Катакомбите се осветявали със светилници и отвори в таваните.
Тук, при гробовете на роднини, приятели, светии и мъченици се събирали вярващите, за да честват паметта им, да възнасят към Бога общи молитви и да извършват тайнството на Евхаристията, съпровождащо се с обща вечеря в подражание на вечерята на Иисус Христос.
Мраморните плочи над гробовете на светиите и мъчениците служели за престоли при Евхаристията.
------------------------
http://www.pravoslavieto.com/life/12.18_sv_Sevastian.htm
------------------------
Тропар
"С болките на светиите, пострадали за Тебе,
смили се, Господи, и всичките наши болести изцери,
Човеколюбче, молим Те.

http://www.youtube.com/watch?v=C9q4hBu96s4
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.

http://www.pravoslavieto.com/life/12.18_sv_Sevastian.htm

Нагоре