Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.12.2015 07:37 - И болката и радостта са дар от Христос или как лесният живот ни отдалечава от Христос
Автор: fotinia Категория: Поезия   
Прочетен: 695 Коментари: 0 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Â живота има много проблеми. В крайна сметка лошите новини ни приземяват, смиряват ни и ни помагат да разберем, че в живота съществу- ват много неприятни неща, неочаквани изненади. Ето, неотдавна ми се обади един човек и ми каза: еди-кой си твой познат си замина от този свят, почина вне- запно. Втори се обажда: моята братовчедка се разболя от сериозна болест, а е още малко дете. Както минава безметежно денят ти и си мислиш, че времето неусетно се изнизва, изведнъж в живота ти гръмва бомба, после още една по-близо до теб, а най-лошото е, когато бом- бите падат не около нас, а в теб самия. Това, което чуваме да се случва с другите, може да се случи и с нас. Чуваш, че друг е болен, но неочаквано и ти самият се разболяваш сериозно. Вече няма да говориш за болестта на другите като за чужд проблем, защото и ти самият вече си болен и живееш този проблем в себе си. Във всеки случай, всички тези неща – мъките, проблеми, притеснения правят душата ни по-бдителна и в този смисъл ни съживяват. Въпреки че болката ни огорчава, тя пробужда душата, защото големият ком- форт ни кара да се самозабравим, да се унасяме, да се отпускаме, да преминаваме границите. Когато нашето отпускане не е съпроводено от славословие към Христос, от правилно отношение към Бога, от хубава връзка с Христос, с благодарност, любов, смирение, преклонение пред Христос, тогава множеството Хрис- тови дарове – приятните дарове, не винаги са ни от полза. Всичко е дар, разбира се – и болката, и радостта са Христови дарове, просто радостта се приема много по-лесно. Болката е дар от Христос, който също крие в себе си някаква добрина и е дар за нашата душа. Един младеж се явяваше трети път на изпит, за да вземе сер- тификат по английски език – колко много се тревожат децата за своята диплома! – но тази тревога и четене го държаха буден, бихме казали в аскетическа атмосфера, пропудиха у него копнеж да потърси Божията помощ и да живее по-вниматено, за да може с чисто сърце да по- търси Божията помощ. Този младеж ми разказваше: - Преди изпита бях решил, че за известно време няма да пуша! За да мога да се моля на Бога и Той по-лесно да ме чуе! Реших освен молитвата, да извърша и някакъв подвиг, в смисъл да положа някакъв труд. Постих. Но когато взех дипломата, в същия ден паднах в много тежки грехове – от голямата радост се отпуснах и съгреших... Не е достатъчно да те намери радостта, която Христос ти дава, но трябва да се научиш да я задържаш по правилен начин. Когато радостта те споходи и забра- виш Христос, когато грабнеш Божия дар, който идва свише, а ти го грабнеш и побягваш като кучетата, които грабват кокала и побягват, ти все едно казваш на Бога: Дай ми, и след това ме остави! Аз зная какво ще правя. Зарязвам Те и си тръгвам!. Е, тогава Божият дар не е постигнал целта в твоя живот. Забравяме Бога, когато всичко ни е добре. Когато обаче дойде болката, тогава помним Бога, и когато очакваме нещо в труден моменткогато имаме проблем със здравето, изпити, тогава на- истина сме духовно будни, предпазливи и аскетични. Нашият дух е такъв. Разговарях с ученици от послед- ната година в лицея по време на изповед и те ми каз- ваха, че сега грешат по-малко в сравнение с други години, защото изпитват тревога заради приемните изпити за университета... Следователно, мисълта, че ме очакват изпити, че не- щата не са толкова лесни и отпускащи, а животът е нещо много сериозно, а тази година ще окаже влияние върху целия ми живот – тази мисъл поддържа твоя ас- кетичен етос и съживява духовния ти живот. И обратно, когато се отпуснеш, тогава, ако не внимаваш, лесно се увличаш в грехове. Затова най-благоприятният климат, за да извърши човек някакъв грях, е житейското улес- нение – многото ядене, комфортът, развлеченията, удобствата, едно небе без никакво облаче в живота ти. Когато всичко върви добре, умът се надува и много хора признават това в момент на искреност. Съгрешаваме често, понеже всичко ни върви добре, а когато не върви, мисълта за проблема ни възпира, приземява ни. При това, скърбя, това означава: притискам, чувствам натиск в живота. Някой ще попита: Означава ли това, че трябва постоянно да страдаме? Не. Не трябва да се мъчим, но е важно винаги да бъдем хора, които прославят и бла- годарят на Бога. Правиш ли го, когато Бог ти дава всичко? Той ще ти даде още повече. Прославяш ли Христос? Имаш ли хубава връзка с Христос, обичаш ли Го така, както Го обичат малките деца? Добре. Тогава си постигнал целта на живота си – да обикнеш Христос. Ако не Го обикнеш, тогава ще видиш, че отново ще дойдат проблеми, които ще те смирят, защото в твоето отпускане мамиш себе си, самозабряваш се, забравяш и Бога, твоя Творец. Когато Бог е сътворил човека в рая, Той не ни създаде, за да се измъчваме, да се задушаваме от про- блеми, да имаме труден и изморителен живот, а за ра- дост, дал ни е живот за щастие, за наслада, но за да задържим това състояние в душата си по правилен начин, трябва да имаме жива връзка с Бога. Когато загубим тази връзка, не можем нито да се наслажда- ваме правилно, нито да поправим грешките си, а пос- тоянно падаме в грехове и се проваляме сред изобилието от Божии дарове. В живота тазигрешка се поправя от това, което наричаме аске- тически етос, аскетически климат, аскезата, която кара душата да стои будна. Това прилича на ученика в последната година от гимназията, за когото ви разказах. Казваш му: - Да излезем вечерта да се разходим! И той ти казва: - Не мога, утре съм на изпит! С други думи, какво прави? Ограничава се добро- волно, смирява се, не се отпуска, не си прави кефа, не оставя страстите да се проявяват, а ги контролира. Поставя целта отпред и това се отразява на целия му живот. В Църквата това са го разбрали светците от пър- вите векове. Знаеш ли кога го разбрали? При гоненията в първите векове на християнството, когато христия- ните били преследвани, хората са излизали от дома си и не са знаели дали ще се върнат живи у дома. Сбогу- ваш си се с жена си, с децата си, прекръстваш си се и казваш: Дано всичко върви добре и се върна обратно! Но имало случаи, когато можело да се стигне до мъче- ния. Избухвало голямо гонение и християнинът бил призоваван да каже дали е с Христос или не е с Него. Дори само тази мисъл държала хората будни, в духовно напрежение, но не с болна тревога, защото за тях вя- рата в Христос не била теория, с която занимавали ума си, за да мине хубаво времето. Животът им не е бил литературна вечер, на която се говори за Христос. За тях Христос бил Някой, за Когото не след дълго можело да им кажат: Кого предпочиташ: Христос или живота си? И ти да кажеш: Предпочитам Христос! Добре, наведи си главата! Тогава навеждаш глава и се съгласяваш да ти я отсекат... С други думи, Христос толкова много изпълвал техния живот, че християните Го носели в сърцето си и заради Него били готови да жертват всичко. Такива били всички първи християни и за тях християнството не било философски въпрос, не било въпрос на култура, на цивилизация, не означавало да говорят за красотата на византийската епоха, както ние правим сега. Христос бил в плътта им, в душата им, в очите им, в ус- тата им, в думите им, навсякъде. Обстоятелствата на живота също ги карали да се чувстват така. Гоненията свършили, климатът в Църквата се успокоил. Църквата започнала да придобива права, да има връзка с държа- вата и да си сътрудничи с нея, но нещата се разхлабили, т. е. утихнали и тогава християните разбрали, че те също започват да се отпускат и си казали: Претърпяхме гонения и бяхме в тъмници, а сега, когато няма гоне- ния? Ще се отдадем на ядене, на комфорт, на гуляй? Но виждаме, че тези неща не водят до добро, не ни водят до жива връзка с Христос, отпуснахме се, какво да правим сега? Така сами изнамерили аскетичния етос, т. е. духовните подвизи, за да не остават отпуснати. Не като йога, будизъм или друг метод за отпуска- не и автоконцентрация, а бодърстване, за да не се самозабравят. Липсата на гонения не означава да се пръсна от ядене, да не ходя на църква и да си казвам: Не прéчи, да съгрешим, ще отида друг път! Напротив, ще водя ин- тензивна борба, ще се жертвам за Христос, ще обикна Христос. Нямаме кръвно мъченичество, но имаме, както казваме, мъченичество на съвестта. Ставаш мъченик с твоята съвест, в ума си, жертваш вече не твоя плът, защото не е нужно да те убиват за Христос, а жертваш някое свое желание, някое твое удоволствие, казвайки: Господи мой, докато имам всичко, ще постя! Докато хладилникът е пълен, няма да ям. От всичко на- пример ще взема само маслини, домати, хляб, няма да взема месото, кашкавала, докато имам възможност да го взема. Това какво е? Това е аскеза. Защо правя това? Правя го, за да държа душата си в състояние, в което тя е способна да приеме Божията помощ и благодат.Състоянието, което ни помага да почувстваме Бога, не е комфортът, а смирението. Аскезата смирява душата. Когато вършиш някакъв духовен подвиг, то- гава стъпкваш твоето его, притискаш го, съкрушаваш го, не му угаждаш, и когато не му угаждаш, то се сми- рява. Когато Бог види смирена душа, която се жертва заради любовта към Христос, от любочестие заради Христос, тогава Христос слиза, влиза в тази душа и й помага. Въобще хората, които живеят в разкош, в комфорт, отдават се на много ядене, на лукс, на посто- янно забавление, за тях е трудно да помислят за Христос, да привлекат Христос, Който да обитава в сърцето им. Това е проблемът. Христос няма нужда от това, което правим... На себе си помагаме, от любочестие... В периода на поста, когато вършим духовни подвизи, всъщност помагаме на душата си, за да зажадува тя по-силно Бога... 

архимандрит Андрей Конасос

следва




Гласувай:
4
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: fotinia
Категория: Поезия
Прочетен: 399869
Постинги: 838
Коментари: 307
Гласове: 277
Календар
«  Юли, 2017  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31