Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.12.2015 18:34 - Божества, идоли, гурута: източните религии – път на спасение или улица без изход?
Автор: fotinia Категория: Поезия   
Прочетен: 352 Коментари: 0 Гласове:
2



Етикет: ислям   

– През 60-те Борис Пастернак в едно от своите стихотворения беше написал: „Заминава си от Запада душата, тя няма що да прави там…”. Какво се случва днес в Европа?

– Това, което се е случило – хората са изгубили своята вяра в Бога, защото говорят за Бога, а не с Бога. Благодарение на католицизма, Бог се превръща в обект, а не в субект. Това с течение на времето не носи удовлетворение на човека, така както и философията не дава отговор на истинските въпроси. Църквата отчасти е загубила своята функция и поради тази причина хората не ходят вече на църква. Но отец Софроний Сахаров, моят духовен отец, казва, че хората, когато преминат през страданието, идват при Бога и започват да търсят Бога.

Има, разбира се, и много други различни причини и дейности, например, революцията на хипитата, като фактори за духовното обедняване на Запада. Когато Бог бива просто заместен от рокенрола. И това, което е било любов и мир, се превръща в секс и наркотици. Хората повече не са искали някой друг да им определя моралните закони, особено изискванията на католическата църква и те казват: искаме сами да управляваме живота си, а не някой друг да ни заповядва. Просто е липсвала любовта.

      – Другият ми въпрос е за Исляма в Европа. Има един роман-антиутопия на руската писателка Елена Чудинова, тя говори за Джамия Нотр Дам. Действието се развива през 2048 година, когато християните в Европа са вече малцинство и са гонени от ислямисти. Тази книга е написана преди 10 години, но ние виждаме, че събитията в Европа се развиват много бързо. Защо сеслучва така. И какво би могло да спаси положението?

– Положението не може да се спаси. Имам три отговора на този въпрос. Аз видях, че когато светът няма вяра, той няма вече никакви връзки и никакви граници. Учениците могат да правят каквото си искат. В началото наричат това нещо свобода, тъй като по-рано е имало много строги изисквания към учениците. Става въпрос за изискване към тяхното поведение, когато се намират в училище. Изведнъж обаче установяват, че човек се нуждае от пределни точки, които да му показват докъде стига. Затова днес много хора от Запада се обръщат именно към Исляма. Тъй като законите на Исляма изведнъж им поставят отново граници.

Вторият отговор е, че демографски погледнато се знае как в Германия, Англия, Белгия безбожието на хората ги превръща в егоисти, искат да живеят за себе си. По-рано християнските семейства са имали от 7 до 10 деца. Много държави в западна Европа имат 1.2, 1.6 деца. Но за да може едно общество да оцелее, трябва да имат минимум 2.2 деца. А виждаме, че мюсюлманите в западна Европа средно раждат по 7 деца.

Нека да видим и властта – например, министърът на културата в областта Долна Саксония в Германия е мюсюлманка. Когато беше избрана преди година и половина, тя реши всички кръстове в училищата да бъдат премахнати. Решението кой да следва в университета, например, се взема от мюсюлмани, в телевизиите са мюсюлмани. Решението за телевизионните програми се взема от мюсюлмани.

Например, в Германия, в управителния съвет на Зелената партия са мюсюлмани. И дори вчера прочетох в интернет, че Ангела Меркел желае по-голям брой от министрите да бъдат турци. Така че това нещо ще дойде.

Хората трябва да забележат какво представлява Исляма в действителност. Може да се случи онова, което се случва на католическата църква. Тя, заради злоупотреба с властта, се е самоунищожила. В Кайро по време на Арабската пролет можахме да видим как интелигентните хора сякаш за пръв път успяват да поставят под въпрос Исляма. В католицизма виждаме как поставят Бог под въпрос, а никой преди не го е поставял. В Тунис и в западните държави хората за първи път имат право да поставят Исляма под въпрос. Това означава (и това е моята представа), че рано или късно Ислямът ще се самоунищожи. Защото Ислямът и Ватикана са едни и същи системи, много сходни, тъй като там царува властта. Комунизмът също е бил нещо много особено сам по себе си. Всичко, което е толкова особено, няма да оцелее. Само любовта на Христос е обединителна. Ще дойде време, когато хората, които са се обърнали към Исляма, ще се върнат отново, защото ще видят, че там няма любов.

– В тази връзка – как тогава Западът отговаря на мисията на православните?

– Има ли мисионерска дейност от страна на православните? Аз не я виждам никъде. Аз виждам на Запад, че всяка православна църква често е скарана с другите пра-вославни църкви, а често има спорове и вътре в самата църква. На Запад православните църкви се състоят от етнически групи, които много рядко искат да имат нещо общо помежду си. И най-страшни са гърците, защото те мислят, че са единствените. Въпросът е, къде точно е мисионерската дейност? И не виждам каква трябва да бъде реакцията от страна на Запада. Много православни общности, в Цюрих да речем, провеждат богослуженията си в протестантски или в католически църкви. По принцип има условие те да не практикуват прозелитизъм, да не правят рек-лама на своята вяра, защото все още зад всичко стои ревността на Рим. Ние сме господарите и вие трябва да слушате и да правите това, което ние ви кажем. Има и друг вид реклама, която аз видях при отец Софроний и също рекламата от страна на св. Серафим Саровски – „Спаси себе си и другите също ще се спасят”. Освен това има и православни книги, те допринасят за това западни хора да поставят под въпрос католицизма по същия начин, по който мюсюлманите днес поставят под въпрос Исляма. Но това наистина е един много малък процент от обществото. Така, че аз не виждам никакви мисионерски усилия от страна на православната църква на Запад, но аз бих поздравил подобно нещо. Когато бях в Америка разбрах, че православната църква е най-бързо растящата църква там. Има много повече единство между българи и сърби и т.н.

      – Въпреки че, както казвате, там няма мисия. Много наши сънародници, които не са били тук въцърковени, имигрират и там се срещат с Църквата и с Христос. И се въцърковяват. Това само на Божия промисъл ли можем да го отдадем?

       – Ако говорим само за българи или сърби, които виждам в Германия или в Швейцария, ще ви кажа, че те работят през цялата седмица и чуват само швейцарски немски или немски, отиват на църква, там се срещат с хора от своите страни, с приятели и това за тях е много приятно. Аз имам смелостта да се съмнявам, тъй като съм посещавал православни общества и там. Не че хората идват заради Иисус Христос на църква. Но Бог може да го направи и те да открият вярата истински.

      – В България е модерен будизмът и хиндуизмът. Като опитен човек, какво ще кажете за тези учения и практиката йога. Споделете някои ваши мисли и предупреждения.

– Будизмът и хиндуизмът са религии, които са създадени от хора и са като сгради – плод на човешката философия. Те са насочени към една вътрешна празнина, те не познават личностен Бог, а нашият Бог е Личност, Той може да бъде опитан лично. Там личността просто се разтваря.

Будизмът представлява едно философско учение. Това може би е най-високата човешка мъдрост, но сравнявам тази мъдрост с това, което Христос казва: „Дори най-високата човешка мъдрост пред Бога е безумство” /1Кор. 3:19/. Тогава разбирам, че Христос взема и обръща, преобразява всички ценности. В будизма всеки иска да се изкачи нагоре, а в християнството Христос сам заема най-долното място. Това е мястото на смирението. В хиндуизма и в будизма всичко е насочено към самия себе си. Това е една безличностна религия и там няма човек, няма сърце, а нашите откровения в християнството сочат пътя от главата към сърцето и сърцето може да бъде изпитано, а с братята и сестрите може да бъде споделяно.

Що се отнася до йогата, това е религия, не е гимнастика. Тя всъщност ни отделя от другите хора. В нея има едно отпускане, релаксация, които са само мними, неистински мир, действа като наркотик. Затваряме очите и не можем да видим откъде идва истинското нарушаване на баланса именно чрез греха. Ако ние не различим и не осъзнаем греха, няма как да се покаем и да го изповядаме. Следователно, няма как да получим прошка. Вместо това, ние имаме просто едно удобство в това релаксиране. Християнството на свой ред не ни предоставя отпускане, то ни дава кръст и нашият кръст е свързан с болка и аскеза. Обаче ние страдаме с крайна цел – накрая да няма страдания. Човешките страдания без Христос водят до едно безкрайно страдание и отново и отново ще се опитваме чрез практики и упражнения да намалим страданията, но това няма да доведе до разрешение. Така, че борба имаме при всички положения. От една страна, имаме борба да стигнем до тази свобода в Христос. Йогата, ако продължи да се практикува, в крайна сметка води до разочарования и по този начин личността ще се разруши. Просто ще се разтвори в безличния космос.

През октомври 2014 г. на гости във Варна беше Клаус Кенет. Той сподели своя много интересен и поучителен път към православната вяра (разказан в книгата му „2 000 000 километра в търсене на Любовта” и направи краткаанотация на новата му книга, „Божества, идоли, гурута: източните религии – път на спасение или улица без изход?” която е в процес на превод и ще бъде издадена през 2015 г. След края на лекцията кратко интервю с него проведе иконом Василий Шаган 



Гласувай:
2
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: fotinia
Категория: Поезия
Прочетен: 645701
Постинги: 950
Коментари: 362
Гласове: 363
Календар
«  Април, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930