вечност :: Езерни молитви

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

28.11.2015 00:40 - Езерни молитви

Автор: fotinia Категория: Поезия

Прочетен: 588 Коментари: 0 Гласове:

Гледай на себе си като на мъртъв -
казвам си - и няма да усетиш
идването на смъртта.
Затъпи бодила на смъртта о живота и
щом дойде, няма да има с какво да те убоде.
--
Гледай на себе си всяка сутрин
като на новородено чудо,
и няма да усетиш старост.
--
Не изчаквай идването на смъртта.
Виж, смъртта вече е дошла и не излиза от теб.
Ноктите й са забити в месото ти.
А това, което е живяло преди раждането ти
и ще надживее смъртта ти,
то и сега е живо у теб.
--
Една нощ ангел разви малко
от връвта на времето,
чийто край не можеше да се види,
и ми показа на нея две точки една до друга.
„Разстоянието - рече - между тия две точки,
това е то траенето на твоя век.”
---
- Моят век значи вече е минал - извиках, -
и трябва да се готвя за път!
Трябва да прекарам днешния ден
като добра домакиня, чистейки дома и
готвейки дарове за утрешния празник.
--
Истина, днешният ден на човешките синове
е изпълнен главно с грижи за утрешния.
Но малцина са онези,
които вярват в Твоето обещание и
грижа на другия ден след смъртта.
--
Нека смъртта ми, Господи,
бъде последна въздишка не за тоя свят,
но за блаженото и вечно Утре.

--
Между изгасналите свещи на моите приятели
догаря и моята свещ. Не ставай луд, карам се
сам на себе си, и не жали, че свещта догаря.
Толкова ли малко обичаш приятелите си,
че се боиш да вървиш след тях?
Не се мъчи от това, че свещта догаря,
а че ще остави неясна и димна светлина след себе си.
--
Душата ми е свикнала да излиза от тялото
всеки ден и всяка нощ и да се простира
до границите на вселената. Тъй порасла,
тя усеща как слънца и луни плават по нея
като лебеди по езеро. Тя свети през слънцата
и храни живота на планетите. Тя крепи
планини и морета; тя нарежда на бурите
и ветровете.
Тя изпълва всяко Вчера,
Днес и Утре.
--
И след всичко това тя се връща
в своето тясно и тленно обиталище
на една от планетите.
Връща се в тяло, което още минута-две
ще нарича свое и което се люлее
като сянка между гробните кръстове,
между зверските леговища,
между воплите на измамените надежди.
--
Не ми е мъчно за смъртта ми,
Живи Боже; тя не ме мъчи с нищо.
Тя е плашило, което човек сам си е направил.
По-силно от всичко на света
смъртта ме пъди да вървя при Теб.
Един орех имах пред къщата си и смъртта
ми го взе. Беше ме яд на смъртта и я клех,
говорейки: защо не взе мен, ненаситна твар,
но него безгрешния?
Но сега и себе си смятам за умрял заедно
с моя орех.
Безсмъртни Боже мой, погледни милостиво
на една догаряща свещ.
И очисти нейния пламък.
Защото само чист пламък се издига
към Твоето лице и влиза в окото Ти,
с което гледаш целия свят.
-------------------------
св.Николай Велимирович
Езерни молитви

Нагоре