Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.11.2015 21:55 - Главната епитимия на нашия век е търпението
Автор: fotinia Категория: Поезия   
Прочетен: 1873 Коментари: 2 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Олга Рожньова
 image

Бъдещият схиархимандрит Зосима (Сокур) се родил в затворническата болница. Майка му, която била бременна с него, била поставена там за „религиозна пропаганда”. Той самият вече като свещеник минал през затвора по същото обвинение. От жестоките побои в мястото за лишаване от свобода отец Зосима завинаги останал прегърбен. „Без Иисусовата молитва бих си загубил ума”, казвал той на своите близки. Но не се озлобил, обичал хората, които се тълпели при него и им служел с дара, който възприел – молитвата.

Баща му загинал на фронта. Момчето растяло като дълбоко вярващ човек, имало монашеска настройка, от ранно детство прислужвало в олтара, след това завършило училище със златен медал, после Ленинградската духовна семинария и академия, получавайки степен кандидат на богословието.

Отец Зосима служил в Донецката епархия. Бил крайно нестяжателен, носел стар избелял подрасник и вехта полушубка, като казвал: „Аз съм монах, нищо не ми трябва”. Строил храмове и се грижел за тяхното благолепие във време, когато всичко църковно било подложено на разруха. Духовните му чеда си спомнят: „Службите при него винаги бяха дълги, манастирски, но той се молеше пламенно... Пари за треби не вземаше.”

Вниманието на съветските органи за държавна сигурност било привлечено от „твърде активния” селски свещеник. Отец Зосима бил арестуван, преживял побои и престой в затвор. Последиците, които получил за цял живот от тези изтезания за вярата били, че започнало възпаление (червен вятър) на краката, отворили му се дълбоки рани, от побоите го болели дробовете, излязла му и гърбица. Но изтезанията само усилили неговата пламенна молитва и дръзновена вяра.

Веднъж когато станал въпрос за Руската Православна Задгранична Църква, старецът отбелязал: „Задграничните ни обвиняват в сътрудничество с КГБ - и добавил, като се потупал леко по гърба - ето, виждаш какво ми остана от това сътрудничество”

Старецът основал две обители: Успенския Свето-Василиевски мъжки манастир и Успенския Свето-Николаевски женски манастир. Бил освен това и духовник на Донецката епархия.

Отец Зосима притежавал много рядък, особен молитвен дар. Обичал хората и те идвали при него за духовна подкрепа. За чистотата на живота Господ дарувал на Своя избраник дар на духовна разсъдителност, дар за изцеляване на човешките души и тела, пред неговата молитва отстъпвали смъртоносни и неизлечими болести.

Отец Зосима освен това притежавал и дар на прозорливост, познаване на човешкото сърце. „Той знаеше всички наши мисли”. Тези думи в различни варианти повтаряли много духовни чеда на стареца. Той духом узнавал скърбите и изпитанията на своите чеда и казвал: „Когато ти е зле, призови ме и ще те чуя”. Казвал още като на шега: „Таман Зосима си полегне и веднага: Батюшка, помогни!”

„За да не ни се разгневи Господ винаги помагайте на нуждаещите се.”

По благословението на о. Зосима с негово участие и помощ на Донбас били построени около десет храма. Особено място в сърцето му заемал Домът на милосърдието, където намерили приют немощни хора на преклонна възраст. Старецът учел: „За да не се разгневи на нас Господ, винаги помагайте на нуждаещите се”.

Особено благоговейно старецът се отнасял към богослужението, много почитал Божията Майка. Той посветил на Нейното пречестно Успение основаните от него обители, защото Успение Богородично бил любимият му празник. Господ открил на Своя избраник датата на неговата кончина. Отец Зосима казвал на братята: „Когато умра, ще узнаете по това, че часовникът на моята молитвена масичка в олтара ще спре.”

На 29 август - втория ден на празника Успение на Пресвета Богородица, в 11.45 през нощта спряло да бие сърцето на схиархимандрит Зосима. В това време спрял и часовникът върху молитвената масичка в олтара. Така завършило времето на земната молитва на стареца и започнало неговото молитвено застъпничество в блажената вечност.

Духовни съвети и наставления на схиархимандрит Зосима (Сокур)

Главната епитимия на нашето време

„Главната епитимия на нашето време е търпението. Каквото Бог ни даде, всичко е Божия воля и трябва всичко да се понася спокойно – без паника, без униние, без хленчене, без отчаяние, без помисли срещу ближния. За своите си грехове страдаме.”

„В живота няма безизходни ситуации, за всичко е виновна тази наша зацикленост в собствените ни проблеми.”

Стремете се да бъдете светли лъчи

„Стремете се да бъдете светли лъчи и Господ няма да ви остави.”

„Буквата убива, а духът животвори. Не бъдете самовглъбени и студени. Лицата ви трябва да бъдат светли и радостни.”

„Бойте се да развалите един на друг настроението.”

„Дай ни, Господи, такава чистота на мислите, че да виждаме във всеки човек образ и подобие Божие, да виждаме божествената красота и да й се радваме.”

„Помагайте си един на друг! Помолете се за човека, ако виждате, че той е паднал в униние, а молитвата може всичко.”

„Ако някой има имен ден, поздрави го, поне една ябълка подари, не е важно какво точно, главното е вниманието.”

Мирно сърце

„Дори и някога да се сърдиш, посърди се с езика си, с ума си се посърди, а сърцето да е мирно и така със сърце, отделено от всичко, спокойно се моли. Божията благодат и Светия Дух никога не осквернявай в сърцето си... Пуфти някой като самовар, казал там нещо си... Без това не може да се мине, започвайки от мен и завършвайки с всички вас. А сърцето да е мирно. Обърнеш се, усмихнеш се и с теб се усмихват всички, всичко е мирно и добро.”

„Молитвата смекчава сърцето, злобата утихва, сърцето се умиротворява, появяват се смисъл и радост в живота... Нека Бог им бъде съдия, да се помолим и всичко ще премине. И ще бъде мир и тишина в сърцето. И на нас ще бъде радостно, и за враговете радостно, и за околните хора също.”

„За недоброжелателите е трудно да се молиш, това е подвиг. Молете се за тях, за тези, които ви обиждат. Като сапунен мехур се пуква злобата, когато се молим за тези, които ни обиждат, знайте това.”

Ако ставаш тежест за хората

„И най-страшното е, когато ти по своето си безчестие ставаш тежест за околните, когато от твоите мисли, от твоите помисли, от твоите греховни немощи, от твоето хленчене започват да страдат околните, това е много тежко... Ако усетиш, че си станал тежест за другите, значи не си прав. Зацикляш се в себе си и си казваш: „аз се спасявам, останалите погиват”. Това е погиналата душа, такава е тя, една такава зациклена в себе си, ходи в своята лъжовна святост.”

„Ако си станал тежест за хората – лошо, ти вече си тежко духовно болен човек.”

„Само се старайте да се гледате отстрани. Да не се гледа ближния - как той греши, какво прави. Всеки ще получи своето. Ти гледай себе си и своите грехове.”

За страстите

„Ако те напада бесът на гнева, избягай в другата стая или в банята и се успокой, размисли върху всичко и се върни, и с мир разреши всички проблеми. Ако е станала разпра, първа поискай прошка. Така победи беса.”

„Където има гордост, там няма радост, а само една надменност.”

„От лицемерието до лукавството е само една крачка. От лукавството до предателството на Господа също е само една крачка.”

Пазете своя свят кръст

„Пазете светия си кръст, никога не го сваляйте, винаги носете светия кръст, и нощем, и денем, и на път, и при почивка, и на вода, и на суша. Като излизаш от дома, осени се със светия кръст. Прибирайки се у дома, осени се с кръста. Сядаш да се храниш, прочети молитвата „Отче наш”, осени себе си с кръста и храната прекръсти, за да бъде тя приятна, полезна и за радост на нашето тяло.”

Оставете суетата и дойдете при Господа

„С любов се отнасяйте към службите. Оставяйте суетата и идвайте при Господа. Господ очаква всички ни, оставяйте всички дела и идвайте при Господа, тогава ще бъде радост. А иначе радост няма да има.”

„Всеки празник е като звездичка на църковния небосклон. Обичайте празниците, гответе се за посрещането им, преживявайте всеки празник като събитие в живота! Защото, ето, ние тъй дълго сме се готвили, а той - хоп! – и край, вече е минал. И това е всичко! Той вече е отишъл във вечността. И не можеш дори един миг да върнеш назад...”

Синодик на вашия живот

„Когато четете някое житие или чуете за някой старец или за старица са ви разказали, молете се за тях и те за вас ще се молят. И това е вашият постоянен синодик, книгата на вашия живот, който не е преминал напразно, именно духовен живот. И тази книга постоянно ще се попълва.”

„Като стоиш в храма, спомни си всички твои възпитатели, учители, които са те учили, лекари, медицински сестри, които в трудни минути са били до теб, другари, познати... Така и службата ще мине неусетно... Минаваш покрай болница, помоли се за страдащите Господ да ги укрепи, да ги утеши, помоли се за лекарите Господ да ги вразуми да вземат правилни решения. Минаваш покрай училище, поседни, помоли се за децата, за нашето бъдеще, за учителите, Господ да им даде мъдрост... Така у теб ще има непрестанна молитва!”

Господ ни води по пътя на живота

„Господ ни води по пътя на живота, според нашите дела и по нашите заслуги. А ние живеем за това, за да се завърнем веднъж завинаги при Бога в Царството Небесно.”

„За какво ни е създал Господ? За да ни спаси или за да ни погуби? Разбира се – за да ни спаси!”

„Никога не смятай за невъзможно да попаднеш в затвора или да изпаднеш в нищета. Бог е навсякъде – и в затворите, и където и да се намираме, навсякъде е Бог. И с Бог нищо в живота не е страшно.”

„От Бога, а не от хората се пращат страданията. Всичко става по Божия воля, слава Богу за всичко! Спасителят всичко претърпял, светите угодници Оптински, Печерски също много претърпели. Св. Иоан Златоуст казвал: „Слава Богу за всичко!” и с тези думи отишъл във вечността. Появи ли се трудност, целуни светия кръст, отвори книгата на праведния Иов и чети.”

Нашата Православна Църква е чудо!

„Каквито и сили да въстават срещу Църквата, вярвайте, че нищо няма да надделее над Църквата. И шепа хора от нас да остане, тази шепа хора ще победи всички вражески сили!”

„Именно светата непорочна Православна вяра е това велико чудо, за което сме длъжни постоянно да благодарим на Господа и да я ценим като най-велико съкровище. За вярващия нищо не е страшно.”

„Самият наш живот е чудо. Самата наша Православна Църква, стояща непоколебимо, е чудо. Чудото е навсякъде около нас, с духовен взор гледай, разбирай, укрепявай се във вярата и се удивлявай. С нас е Бог! И никакви изпитания за нас няма да бъдат страшни. Амин!”

Православие.ру

Превод: прот. Божидар Главев

Четете още: "Жизнеописание на стареца схиархимандрит Зосима (Сокур)"




Гласувай:
2



1. debeloto - изключителен материал!
23.11.2015 22:28
изключителен материал!
цитирай
2. krumbelosvet - Благодаря
25.11.2015 10:43
Да прочетеш днес такива думи, си е лек за сърцето и душата.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: fotinia
Категория: Поезия
Прочетен: 890325
Постинги: 958
Коментари: 363
Гласове: 367
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031