Тропар на св. Злата Мъгленска, гл. 4:

Твоята агница Злата, Иисусе, зове с висок глас: Тебе, Женихо мой, обичам и, търсейки Тебе, търпя страдания и се съразпъвам, и се съпогребавам в Твоето кръщение и страдам заради Тебе, за да царствам с Тебе, и умирам за Тебе, за да живея с Тебе. Но Ти приеми като непорочна жертва мене, която с любов се пожертвах за Тебе; по нейните молитви, като милостив, спаси нашите души.

Агница Твоя, Иисусе, Злата зовет велиим гласом: Тебе, Женише мой, люблю и Тебе ищущи страдальчествую, и сраспинаются, и спогребаюся крещению Твоему, и стражду Тебе ради, яко да царствую в Тебе, и умираю за Тя, да и живу с Тобою: но яко жертву непорочную приими мя с любовию пожершуюся Тебе. Тоя молитвами яко милостив спаси души наша.

Друг тропар

Възлюбила Небесния Жених, ти не си се уплашила от мъченията на злочестивия агарянин и си проляла кръвта си дори до смърт, Злато всехвална. Затова сега, като приемаш по достойнство наградата си на вечната радост в чертога на Христа нашия Бог, моли Го да спаси душите ни.

Кондак

Позлатена от Всесветия Дух, запазила си нетленна чистотата си за Христа, и с твоите подвизи си превъзмогнала естеството, Дево мъченице, Злато досточудна.



МОЛИТВА КЪМ СВЕТА ЗЛАТА МЪГЛЕНСКА

О, преславна клонка от българския род, слънцезрачна девойко, украсена с багреницата на своята кръв, предобра наша майко, Злато! Послушай своите чеда, които с обич днес са се притекли при тебе и приеми малкото ни моление, и го направи благоприятно за нашия Господ Бог. Защото съгрешихме и беззаконствахме, и, поради множеството ни неправедни дела, сме недостойни да отправим очи към небесната висина. Сплетени сме с възлите на греха и никак не постъпвахме според волята на нашия Създател, нито пък спазвахме неговите повели, затова коленичим със съкрушено и смирено сърце пред нашия Творец и Спасител и Го молим за твоето майчино застъпничество. Въздвигни ръцете си, прекрасна мъченице и дево, всецяло позлатен съд на Христовата любов, и заедно с Пречистата Богородица и с всички светци от нашия род моли Създателя на всичко да изпрати от висините своята милост върху многострадалното ни отечество, да смири високомерните вълнения на хората, да прекрати отровните църковни съблазни, да просвети чрез светлината на Своята Истина отстъпилите от Православната вяра. Старците направи по-мъдри, младите направлявай, като ги запазваш от греховни навици и еретически учения, младенците отхрани с млякото на благочестието и всички нас чрез банята на покаянието обнови.
О, златонравна майко, прекрасно цвете на девството и наставнице на мъчениците, моли нашия Господ и Спасител да ни даде дух на смирение и кротост, дух на целомъдрие и послушание, дух на нелицемерна любов, да насочва нашия ум и сърцето ни в правата вяра, та наставлявани чрез Истината и осиявани чрез любовта, тихо и мирно да преживеем своя живот тук в благочестие и чистота.
О, славна великомъченице, най-сладка наша майко Злато, моли се на Пресветата Троица да ни избавя от всякакви беди и да ни запазва безстрашни пред всякакво коварно нападение, та без страх да останем докрай верни на Христа нашия Спасител. И така с жива надежда и истинско упование да вървим към Небесното царство, призовавайки твоето застъпничество като непрестанно възхваляваме и благославяме Пребожествената Троица - Отца и Сина и Светия Дух - сега, винаги и във вечни векове. Амин!


Страданията на св. великомъченица Злата Мъгленска

Пострадала заради Христа на 18 октомври 1795 година

Св. Злата Мъгленска живяла във втората половина на ХVІІІ век. Родила се в бедно българско семейство. Родното й място е село Слатино, Мъгленска епархия. Дъщеря на прост селянин, тя сияела както с телесна, така и с душевна красота. Отличавала се с удивително благочестие, със смирение и чисто сърце.

Вярата й в Господ била твърда, непоклатна. Рядката й телесна хубост станала повод да се украси животът й със страдания на велика мъченица.

Млад турчин се прелъстил от хубостта й и решил да посегне на честта й. Един ден тя отишла в гората за дърва. По това време турчинът заедно с други турци я дебнел. Спуснал се към девойката, хванал я и подпомогнат от другите, я отвел у дома си.

Обещал й, че ще се ожени за нея. Поискал от нея най-първо да стане мюсюлманка. Заплашвал я с мъчения, ако тя се откаже да стори едното и другото. Чакал отговора й.

Девицата призовала на помощ Господ Иисус Христос и отговорила:

- Аз вярвам и се покланям само на Господ Иисус. От Него няма да се отрека, дори и да бъда раздробена на късчета. Освен това аз съм дала обет за девство, на който също така няма да изменя за нищо на света!

. златаТурците решили да опитат най-първо с по-меки средства да я склонят. Предали я за тази цел на жени туркини. Очаквали от тях да намерят начини да я увлекат в ислямската вяра. Туркините напрегнали цялата си хитрина в това направление. Разказвали й за мюсюлманския рай, за чувствения живот на мюсюлманите, за сладострастните увлечения у тях, за богатството, с което тя ще се сдобие, за разкоша, в който ще живее, ако пожелае да стане мюсюлманка и се омъжи за оня турчин.Туркините й пеели примамни песни. Усмихвали й се престорено. Играели, танцували пред нея и пак повтаряли приказките за някакъв прелестен живот у мюсюлманите.

Младата Злата ги слушала и гледала с отвращение и погнуса.

Възбудени силно от твърдостта й в християнската вяра и от устойчивостта на целомъдрието й, туркините повикали при себе си родителите и трите й сестри. Заставили ги да се опитат да й повлияят да приеме исляма и да се съгласи да стане жена на турчина. Заплашвали и Злата, и тях с мъчения и смърт, ако не се изпълни желанието им.

Поразени от страх, родителите и сестрите почнали да уговарят Злата да приеме ислямската вяра.

- Мила наше дъще - плачели бащата и майката, - пожали нас и сестрите си. Ние всички ще загинем, ако не приемеш предложението на турците. Бог е милостив. Той ще ти прости тоя грях, извършен при насилие.

В душата на Злата настъпила борба. Любовта към родителите и към сестрите й, от една страна, и дългът й като християнка, от друга страна, застанали пред смутения й поглед. Кое да избере? Какво да прави? Сълзите на родителите и сестрите й разкъсвали сърцето й. Тя помислила, помислила и накрая решително заявила:

- Ако дори и вие, мои родители и мои сестри, ме насилвате да се откажа от Господ Иисус Христос, знайте - вие не сте ми вече родители, не сте ми сестри! Мой баща остава само Господ Иисус, моя майка - пречистата Негова Майка, а мои братя и сестри - мъчениците и мъченичките!

В продължение на три месеца всеки ден я биели с тояги. След това изрязвали от гърба й ремъци и ги спускали пред очите й. Потоци кръв се леели от нея. С нажежена желязна пръчка проболи главата й от едното ухо до другото.

Подпомогната благодатно от Господ, светата великомъченица изтърпяла и издържала тия жестоки, смъртоносни мъчения.

Когато била оставена за малко на покой, тя чула, че в селото дошъл духовникът на нейните родители, проигуменът на светогорския манастир „Ставроникита”, йеромонах Тимотей. По един християнин пратила просба до него - да се помоли усърдно за нея, щото Бог да я подкрепи достойно да завърши мъченическия си подвиг.

И Бог я подкрепил и прославил. Тя завършила подвига си като великомъченица.

Озверените турци я обесили в един двор на дива круша. Насекли след това тялото й на късове.

Така, като злато прочистена в огъня на страданията, света великомъченица Злата Мъгленска предала душата си па Бога на 18 октомври 1795 година.