В името на Отца и Сина и Светия Дух! Светите мъченици Вяра, Надежда, Любов били подложени на жестоки телесни мъки за Христа, а майка им София, на още по-тежки – на душевни мъки. Когато възпоменаваме страданията на мъчениците, винаги възниква такъв въпрос: как са могли да понесат всичко това? Каква трябва да бъде вярата в Христа, когато човек е готов да отдаде за Него всичко, всичко земно. Главният секрет е в това, че мъчениците ясно си давали представа защо те въобще наричали себе християни. Вижте основната маса хора, които считат себе си за вярващи. Защо ние ходим в Божия храм, с каква цел? Защо наричаме Христос Спасител?

Ето, например, човек потъва, вече се дави, една ръка се вижда само на повърхността. Той напълно изнемощява от борбата с водата, вече не може даже извика „спасете ме”, за него няма никакви шансове. И изведнъж, някой се престрашил, доплувал, спасил го, свестил го и ето това е спасителят. Спасил го от гибел, защото сам погиващият, макар и да се борил, но не смогнал, всичко наоколо победило. Както и на война, когато по време на боя някой е ранен, тогава медицинската сестра пълзи под куршумите и го спасява. Раненият нищо вече не може сам, ако го остави, ще изтече кръвта му и той ще умре. Ние наричаме Христос Спасител, от какво и как Той ни спасява? Той ни спасява от греха. Ако човек греши, „валя се в греховната мерзост”, тогава той не може да попадне в Царството Небесно, в мястото, където е Божията благодат. Земният живот отлита и свършва много бързо, и човек отива или в рая, или там където Бог отсъства – в ада. Ако погледнем колко време посвещаваме на Бога и колко на греха, ще видим, че времето, посветено на греха е в много пъти повече. И получава се, че всички ние сме обречени на адски мъчения.

Но Сам Бог Се въплътил, дошъл при човека и казал: ако вие вярвате в Мене, ако се уповавате на Мене, ако се взирате на Мене с надежда, с любов, ако се отнасяте към Мене като към ваш Отец, тогава не ще попаднете в ада, ще бъдете с Мене. Затова първата заповед, дадена от Бога, гласи: възлюби Господа Бога твоего от всичкото си сърце. А у нас често сърцето е прилепено не към Бога, а където е угодно: към нашите страсти, към домашните дела, към работата, към децата, към телевизора, към пивото; към каквото ни е угодно, но само не към Бога.

Скъпи братя и сестри, така е устроен животът, че ако ти си поставиш някаква цел, тогава ти към нея и ще се стремиш. Християнството – това е и цел. Нашата цел е да бъдем с Христос, да бъдем с Този, който ни спасява от ада, от наказанията за греховете.

Всеки стремеж на човека трябва да бъде насочен към Христос. Главната наша цел е да се съединим с Божеството, да получим от Бога Царството Небесно. Но, най-често, хората не идват в храма за това. Обикновено причините са банални и земни. Един казва: на мен в храма ми е добре, там ми става по-леко. Но в храма се идва, не за да ти стане по-леко. Сам Господ на земята нищо добро не получил и на нас нищо на земята не ни е обещал. Друг идва да се помоли на неговият син да му бъде добре. А къде тук е Бог? Къде е съединението с Христос? Само дайте, дайте, дайте. Ние трябва да идваме в храма, за да бъдем с Бога. Да се молим Господ да ни спаси от нашите грехове: завист, осъждане.и т. н. А ние се молим всичко да ни е наред, да имаме успехи в работата, в живота, в брака. Нужно ни е само земното, но Господ дошъл не за това.

Християнин е този, който постоянно на всички служи. Служи като раб, който даже няма своя воля. В православието ние се наричаме – раби Божии, защото нашето служение рабско, нямаме своя воля. Ние изпълняваме Волята на нашия Отец Небесен. Сам Христос е казал, че Той дошъл на земята, за да послужи. В Евангелието ние виждаме, че Господ всеки ден някому е помагал, изцелявал, бесове изгонвал, учил, проповядвал; Той постоянно на всички служил. Христос учил, че трябва да отдаваме кесарю кесаревото, а Божието Богу. Не трябва да смесваме тези две неща, земното и небесното.

Скъпи братя и сестри, днес на празника на светите мъченици, ние възпоменаваме тези хора, които ходили в храма не заради свои земни цели, а вървели към нашия Отец Небесен. Те така Го обичали, че се старали да изпълняват всички Негови заповеди. Майка им била дотолкова благочестива, че дала на своите дъщери имената на главните християнски добродетели. Главното в живота е вярата; винаги трябва да има в живота надежда; и във всичко трябва да присъства любовта. Тези три неща непременно трябва да имаме, за да се съединим с Христос. Но още, всичко това трябва бъде в разумни граници. Без разум, без мъдрост нищо смислено в православния живот няма да излезе. А София се превежда като „премъдрост”. Тя стои над вярата, надеждата, любовта, защото без мъдрост всичко е напразно. Има даже такава поговорка: „Застави глупака да се моли на Бога и той, и челото си ще разбие”. Навсякъде е нужен разум. Ние трябва да осъзнаем, че главното в нашия живот – това е Бог и всеки ден трябва да се стремим към среща с Бога. А ние всички само се оплакваме и се самосъжаляваме. Заети сме само със себе си и своите болести. Когато човек отделя цялото си внимание на своите болести, те ще се увеличават у него.

Вяра, Надежда, Любов – това били деца, предлагали им различни земни удоволствия. Ние знаем, че с децата е лесно да се договорим за каквото им е угодно. Ако не за един бонбон, то за два вече ще помислят и ще се съгласят. Но това не били прости деца, какво ли само не им не предлагали, за да се отрекат от Христа. Но те вече познали Бога, не просто изчитали молитвите, а чрез молитвата се съединявали с Него; затова никакви земни ценности вече не им били интересни. А какво би трябвало да каже майка им, когато започнат да изтезават с бичове нейните деца? Като минимум, би трябвало да ги защити, да умолява за пощада. А София се молила: Господи, дай им да устоят. И пред очите на майката ги измъчвали всички до смърт. Ние трябва да благодарим на Бога, че Той ни изпраща незначителни, в сравнение с техните мъчения, болести, за да ни послужат за очистване от греховете. По-добре малко да поболедуваме, отколкото да се мъчим вечно там.

Скъпи братя и сестри, желая ви в този ден, винаги да помним за три неща, които ни приближават към съединение с Христос – за вярата, надеждата, любовта. И нека Силата Божия да ви укрепява. Амин!

Превод: Прот. Йоан Карамихалев