Обожение

- Виждам, вие сте много заети. Бих могъл да кажа много неща, ако беше нужно да говоря, но мисля, че в този живот е важно да се подвизаваме заради другия живот. Бог ни е дал времето и живота, за да стигнем при Него подготвени. А не знаем, защото не ни е дадено, нито мига, нито часа, когато ще отидем при Господа, за да дадем отчет. Бог не ни е създал без цел. А целта Той я е обявил в самото начало на книга Битие, глава 1:26: „рече Бог: да сътворим човек по Наш образ и по Наше подобие”. А следващият стих гласи: „сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори”, за подобието вече нищо не се споменава, защото то трябвало да бъде осъществено от Адам.

И така, това е целта на нашия живот  – обожението, защото е писано: „Бъдете съвършени, както е съвършен Небесният ваш Отец” (Мт.5:48).

Молитва и святост

- Ние не знаем  как изглежда Бог, както пише св. Иоан: „Бога никой никога не е видял”(Ин. 1:18). Това е истина, но ние можем да се срещнем с Него по време на молитвата. Влез в своята стая, в своето сърце и преди всичко си помисли хубаво, с Кого ще говориш, а после кажи това, на което ще те науча, аз старият човек: “Господи, благодаря ти, че ми даваш да говоря с Тебе, на мен… най-грешния човек!” След това стани и говори с Бога.

Какво иска от нас Бог? Да изхвърлим отвътре всички грехове, които ни оскверняват. В полунощ или даже на обяд, влез в стаичката на душата си и беседвай с Този, Който „очиства всички твои беззакония” (ср. Пс. 102:3). И кажи тогава: “Прости ми Господи, прости ми, защото не знам, че върша всичко това пред Твоите очи! Аз бях безчувствен и не мислех за Тебе”. И прави това ден след ден, учи се да стоиш пред Бога, защото така ще се очистиш и ще се приготвиш за бъдещия Съд.

Така ще видиш своята нищожност и множеството си грехове, но и великодушието на Бога, Който не иска смъртта на грешника, а да се обърне и бъде жив (ср. Иез. 33:11).

Всички молитви са красиви и е добре, че четете от Часослова и молебен канон към Пресвета Богородица, но ако имате малко време, застанете пред Бога, както ви казах, и говорете с Него от цялата пълнота на вашето сърце. Правете така и ще започнете да усещате Бога! Ще започнете да осъзнавате, че всичко което правите, го правите пред Господ!

Спомняйте си, че когато молитвата ви се прекрати, тогава започва грехът! Самото прекратяване на молитвата е грях, защото Бог е казал: “Бъдете свети!”, а за светии, които нямат молитва, аз не съм чувал. И ап. Павел казва да се молим непрестанно! А не от време на време.

В началото не е имало нито свещеници, нито църкви, нито монаси – съществувала е само общината на вярващите сред езическия свят. На тях апостолът е казал да се молят непрестанно, това увещание подхожда и на нас, нямащите време за молитва, защото и живеещите в апостолските времена също не знаели, колко време ще имат за молитва, защото били преследвани постоянно.

Болестта на душата

– Сега да погледнем на това и по друг начин, ние ще напуснем този свят. Ще умрем за него. И сега нещо все ни боли – и тук боли и там боли, и когато почувстваме болка ние бягаме към лекаря и се грижим за телата си. А болестта на душата? Защо не се грижим въобще за нея? Може душата ти да е болна, а ти да не знаеш от какво страда. Когато се разболее тялото, ти веднага бягаш при лекар. По същия начин, когато те боли душата, ти трябва да търсиш утешение и изцеление при духовника.

Знайте, че истински здравият човек винаги има Бога в сърцето си. В Евангелието от Лука, 17:21 е написано „Царството Божие вътре във вас е”. Откриваме и в посланието на ап. Павел до коринтяни, глава 3:16, друг текст, потвърждаващ това: „Нима не знаете, че сте храм Божий, и Духът Божий живее във вас?”

Виждате, че ап. Павел поставя въпросителен знак: „Нима действително не знаете, че Бог живее във вас?” Тоест тялото е храм на Светия Дух. Затова телата на някои светии не се разлагат и издават благоухание, защото през целия си земен живот са прославяли Бога в себе си. През целия си живот се стараели да се осветят.

Любов и милосърдие

– Вие знаете, че Бог е любов, ап. Иоан в своето първо послание пише: „който не люби, той не е познал Бога, защото Бог е любов” (1 Ин. 4:8). А в Лука, 6 глава е написано: „бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден” (Лк. 6:36). Любов и милосърдие – това е, което Бог иска да открие в човешкото сърце. И ако ги открие, тогава Царството Му пребъдва в това сърце.

Всеки трябва да помисли: Царството Божие в мен ли е? Има ли в мен толкова любов и милосърдие? И ако нещата стоят така, а те стоят точно така, защото Бог не лъже, тогава следва човек да се запита: какви мисли трябва да излизат от моя ум, ако съм храм на Светия Дух?

Затова пазенето на помислите е велико дело в борбата с противника. Злобата не би могла да достигне сърцата ни, ако те бяха пълни с любов и милосърдие, защото Господ казва: „обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете правете на ония, които ви мразят, и молете се за ония, които ви обиждат и гонят” (Мт. 5:44). Какво зло би могло да ви опечали, ако обичате своите врагове?

Би следвало да знаете обаче, че във второто послание към Тимотей, глава 3:12, е написано, че „всички, които искат да живеят благочестиво в Христа Иисуса, ще бъдат гонени”. И така, трябва да очаквате скърби и печал, ако желаете Царството Божие, а за гонещите ви, Спасителят казва да се молите.

превод от руски

източник: православие ру