На един отец, заради чистотата на живота му Бог не отказвал нито в едно негово прошение. Веднъж старецът пожелал да види как се разлъчва от тялото душата на грешника и душата на праведника. Той бил отведен от ръката Божия в някакъв град и се спрял при вратите му в един манастир, където живеел славен по име затворник. Затворникът в това време бил болен и очаквал смъртта. Старецът видял, че се извършва голямо приготовление на восъчни свещи и кандила за затворника, понеже считали, че заради него Господ подавал хляб и вода на града и го спасявал. Гражданите говорели помежду си: „Ако затворникът си отиде, то ние всички ще загинем изведнъж”. Междувременно настъпил часът на неговата кончина и старецът видял адски пратеник с огнен тризъбец в ръка да слиза при затворника, и чул глас: „Понеже тази душа не Ме упокои в себе си нито за един час, затова и ти без милосърдие я изтръгни!” Адският пратеник забил огненият тризъбец в сърцето на затворника и като го мъчил няколко часа, извлякъл душата му.

След това старецът влязъл в града, където намерил някакъв болен странник, лежащ на улицата. Нямало никой, който да помогне на този странник. Старецът видял, че слезли архангелите Михаил и Гавриил за неговата душа. Единият седнал от дясната страна, а другият – от лявата страна на странника, и започнали да увещават душата му да излезе. Но тя не искала да остави тялото и не излизала. Тогава Гавриил казал на Михаил: „Да вземем душата и да вървим”. Михаил отвърнал: „На нас ни е заповядано от Господа да я вземем безболезнено, не можем да употребим насилие”. След тези думи Михаил възкликнал със силен глас: „Господи! Какво ще заповядаш за тази душа? Тя не ни се покорява и не иска да излезе”. И дошъл до него глас: „Ето, Аз изпращам Давид с псалтира и Божиите певци от небесния Йерусалим, та душата, като чуе псалмопението и гласовете им, да излезе”. Те слезли и обкръжили душата, възпявайки химни. Тогава тя излязла върху ръцете на Михаил и била приета с радост.

Полное собрание творений святителя Игнатия Брянчанинова,

т. ІІІ. М., 2006. Слово о смерти, с. 105-106.

Б. ред. От разказа се вижда колко лесно православните християни (дори цял град!) могат да се заблудят относно някой духовник, гледайки външната страна на неговия живот и не разбирайки, че по същество духовният му подвиг е поставен на погрешна основа. Тази погрешна основа може да бъде различна, но в случая вероятно се касае за тънка гордост, опорочаваща целия духовен подвиг на затворника. Защото едва ли друга някоя страст или грях биха могли да не допуснатнито за час Христа в душата му, освен тази страст, постоянно пребиваваща в нея.

Това е особено актуално за днешното време, когато на християнството се гледа твърде повърхностно и преимуществено от външната му страна.