Предложеният текст разказва съвсем кратка част от житейския подвиг на истинската подвижница на Православието - схимонахиня Макария Артемиевна (1926 - 1993). От тригодишна възраст тя остава саката и не може да ходи завинаги. На 8-годишна възраст нейната душа пребивава в рая. По благословението на Пресвета Богородица тя придобива дара да изцелява хората.

Схимонахиня Макария е родена на 11. 06.1926 г. в деня, когато Православната Църква чества Отдание на Пасха (Юлиански календар ), а също и иконата на Божията Майка "Ходатайка за грешниците" и св. Теодосия. Родителите и Михаил и Теодосия Артемиеви били на петдесет години и живеели в с. Карпов, Смоленска област, Русия. На втория ден след раждането, на празника Свето Възнесение Господне, било решено да кръстят женската си рожба, заедно с брат и близнак. В самия ден на рождението на момиченцето, нейната кръстница - монахиня Евдокия, която живеела в друго населено място - имала видение, че трябва да кръсти новородената в църквата на св. влмч. Георги в с. Кулиш. Трябвало да върви до там пеша, носейки на ръце бебетата. Това бил много красив и голям храм. Настоятел на храма бил йеромонах Василий, човек дълбоко духовен, притежаващ дара на прозорливостта и сред жителите на околните населени места славещ се като целител на душевни и телесни недъзи. О. Василий добре познавал семейство Артемиеви и не веднъж бил посетител в техния дом.

"Когато са ни занесли да ни кръстят - разказва майка Макария - брат ми бил много слаб. Свещеникът казал: Първо ще кръстим момчето, после момичето!... Давай, давай по-бързо, че момчето може да умре!" И действително, точно когато кръстили детето Иван, той починал. След това о. Василий кръстил и момичето, като я нарекал с името Теодосия, което означава "Дадена от Бога". Когато изваждал момичето от купела и я подавал на кръстницата и, той казал "Момичето е добро, ще живее, но няма да ходи".

Семейство Артемиеви било най-голямото в окръга - общо двадесет души. Живеели в малка къщичка, която нямали право нито да разширяват, нито да преустройват. Двайсет души живеели като двама - нищо излишно, само молитва.

Когато малката Теодосия била още в люлката, от един до три часа до нея се запалвала от самосебе си свещичка. Откъде се вземала - никой не виждал и не знаел.

"Момичета, момичета, гледайте отново свещичка гори - удивлявали се снахите - знайте, момиченцето няма да бъде обикновено!"

"Нещо ще се случи с това дете - казвали те на Теодосия Никифоровна - и ние имаме деца, но до тях свещи не горят, а всички деца са еднакви!".

Междувременно момичето бързо растяло, не изоставало от връстниците си

"Аз рано израснах, бях бойка, все виках, като че не по силите си. Бъбрива бях, все нещо си мрънкам" - спомняйки си, разказваше матушка. ...Веднъж при майката (която била шивачка - бел. превод. ) за ушито одеяло дошла старица - баячка. Гледайки Теодосия, тя удивено произнесла: "Каква е малка, а вече ходи!", след което я погладила по гърба. Веднага коленете на момиченцето се подгънали и то паднало.

"Защо не ставаш, защо не ходиш" - попитала майка и, приближавайки се към лежащата на пода Теодосия.

"Как да ходя, като не мога да си разгъна крачетата" - отвърнало момичето.

От този момент момиченцето го заболяли краката: един ден то ходило, а на следващия ден го хващал недъга, получавало припадъци, които продължавали по четири часа. То падало на пода и не можело да стане. Нещастните родители водили детето по доктори, но лечението не давало резултати и голямото момиченце ставало все по-голяма тежест за семейството...

За Теодосия място на масата нямало, сещали се за нея в последната минута. Болното и гладно момиче пълзяло под масата и било щастливо, ако откриело коричка хляб, изпусната от някого.

...

Сякаш били изпробвани всички възможности за лечение на Теодосия и родителите завели момичето при о. Василий, който я кръстил и произнесъл пророчеството, че тя няма да ходи.

"Късно сте дошли - тъжно казал той - Ако бяхте донесли момичето веднага при мен, тогава бих могъл да я излекувам".

Той имал предвид духовно лечение, но в случилото се видял особен Божий промисъл за Теодосия. По това време краката и престанали съвсем да се изпъват и тя никога повече не се изправила.

Когато семейството на Артемиеви се подготвяло да спи в своята тясна къщичка, почти всички дрехи постилали на пода, а мястото на болното момиче било под леглото. Там тя не само спяла, но и прекарвала голяма част от деня. "Аз само под леглото стоях - разказваше майка Макария - никъде не ми разрешаваха да излизам. Ту децата ще ме обидят, ту големите, а майка ми ще ме смъмри: "Изпълзявай от пътя!". А на мен ми е обидно, нали не можеш да стоиш под леглото през цялото време".

Когато баща и си идвал от работа, той измъквал момичето изпод леглото и я изнасял в градината, където растяли ягоди, ябълки и сливи и я хранел с плодове. "Аз често плачех с горчиви сълзи, молих го за бонбони - спомняше си майка Макария. - Баща и ще каже: "Аз нямам парички! - Но момичетата получават?! Момичетата ще купят за децата си пеленки и други някакви работи! - Е, татко, миличък, аз ще изтрия сълзичките, няма да плача. А ти за децата вземи люлки, а мен ме остави тук малко да полежа, аз съм болна.

Да я поставят в люлката било голямо утешение за момичето, което в своя толкова кратък и нерадостен живот било видяло толкова малко ласка и топлота.

Случвало се, бащата на Теодосия да каже на близките си: "Сега няма да отида на вечеринката да свиря на хармоника - Момичета, и вие стойте у дома, аз днес ще чета Библията".

Идвали да послушат Светото Писание и съседите им. Михаил Артемиевич вземал малката Теодосия на коленете си и започвал да чете на глас Библията.

"Съвсем малка бях - с усмивка си спомняше Матушка - а чете баща ми Евангелието, а аз наострям уши и слушам. "

Дълбоко покълнали в детското сърце боговдъхновените слова на Светата Книга. Без да разбира много от това, което чете баща и, малката Теодосия осъзнала, че Бог винаги помага на хората и затова го молила за Неговата помощ.

"Боже, Боже, уший и на мен ботушки"

Стоейки под леглото, момиченцето, което нямало още три години, знаело “Отче наш” и “Богородице Дево, радуйся..”.

Когато Теодосия станала на две години и три месеца, тя преживяла чудо. Момиченцето стояло на пода върху одеялце, когато в стаята надникнал неизвестен човек на около петдесет - петдесет и пет години. Още не влязал в стаята, и попитал Теодосия:

- "Имате ли вкъщи икони?".

- "Разбира се - удивено отвърнала тя - и тук, и в другата стая. Ето това е иконата на Светата Троица, ето Спасителят, ето св. мъч. Варвара. И кандилото и е хубаво".

Непознатият бил без шапка, с брада.

-Аз съм майстор на печки - казал той на момиченцето.

- Не, ти не си майстор на печки - отговорила тя - а свещеник. Ти ме спаси, краченцата ми не ходят!

- Търпи, така е угодно на Господ - обяснил и посетителят.

После той се доближил до Теодосия, покрил я с епатрахила си, прочел и молитва и после започнал да и шепне нещо на ушенцето. Тогава дошла майката, взела детето на ръце и го понесла към кухнята.

"Майсторът на печки" тръгнал след тях. Той седнал до печката и започна да убеждава майката да не водят детето повече по лекари и да не я дават в приют, както ги съветвали някои техни познати. Когато човекът стоял, горната му дреха едва се отворила и под нея Теодосия видяла светещи дрехи, от които се разнасял неземен аромат. Тръгвайки си, той казал на момиченцето "Научи наизуст молитвата на преп. Тихон Калужски" (Основаният от светеца манастир се намирал на около 100 км от селото).

Когато бащата на Теодосия се върнал, казал, че е бил близко до дома, но никого не е видял да минава. Така за пръв път на Теодосия и се явил Тихон Калужски (Чудотворец), който става неин небесен покровител и чието име тя приема впоследствие, когато става послушница и монахиня.

Съсед на момиченцето бил готвачът Антон Артемиев, който я спасил веднъж от удавяне в реката. Той бил по професия готвач в Чудовски манастир, но след като го затворили (във времето на съветската власт - бел. моя - Р. К. ), Антон се върнал в родното си село с жена си и двамата си синове. В хамбара му - едно от най-чистите места, където се съхранявало зърното, били закачени много красиви икони и кандила, огромно от тавана до пода разпятие, а също и много тежка, старинна Библия в кожена обвивка с медни закопчалки, която била от Чудовски манастир.

"Чичо Антон", или "Антоний Велики", както го наричала Теодосия по името на светеца, на когото бил кръстен, се молил всяка нощ в хамбара. А той понякога и казвал "E, невесто Христова, какво си се умислила, ставай с мен на молитва".

- "Малка съм аз, стоя на колене, ще се уморя, цялата ще замръзна".

Често в хамбара идвал свещеник и пречастявал Теодосия.

А тя още в ранното си детство проявила първите признаци на прозорливост.

Веднъж Антон Артемиевич заспал вкъщи и не се събудил. Помислили, че е умрял, а момичето казало на жена му да не го безпокоят, защото след три дни ще се събуди. След три дни "чичо Антон" се събудил, като по време на съня имал откровение и станал още по-усърден към духовния си живот. На близките си той говорил, че настъпило лошо време, че е започнала "безбожна петилетка", по време на която трябва да се унищожи религията, че трябва повече да се мълчи и твърде много да се молят.

А на бащата на момиченцето казал: "От твоята дъщеря може да излезе Божий човек"...

- Не зная как съм се молила на Божията Майка и я умолявах: "Излекувай ме от болестта, прости ми, ако съм грешна". Плачех, молех Царицата Небесна, а Тя ми се яви насън и ми говореше: "Защо плачеш, защо се погубваш? Какво да правим сега, като не се движат крачетата?"- разказваше матушка Макария. Аз молитвата към Ангела Хранител никак не можех да запомня и много плаках. "Добре, ще те науча" - ми каза Божията Майка. Аз така я запомних: виждам Я насън, Тя ще ми каже: Дай да почетем. Аз ще чета, а ти запомняй". Тя два пъти ще я прочете, а аз ще я запомня. Тя всичко ще ми постели в паметта, а аз започнах да чета, като по стълбичка. "Сега ти никога няма да я забравиш" - казва Царицата Небесна на момиченцето, когато то е на пет години.

Тогава лекарите искали да и направят операция и да и "доразвият сухожилията" на краката, за да могат да се разгъват. В Болницата Теодосия я подготвили за операция, поставили и пълната упойка, хирургът взел скалпела, но след миг в ужас се отдръпнал с думите: "О, Господи прости ми!". След като дошъл на себе си, го попитали, защо не започва операцията.

"Небесната стража стои и не отстъпва!"

На него заплашително му е било казано, че това дете не трябва да се докосва. Тогава тя била на 8 години.

.....

Когато била на 8 години, в живота на Теодосия се случило събитие, което променило целия и живот. Веднъж тя заспала неестествено, а на следващата сутрин, когато започнали да я будят, не успели да я събудят. Решили, че най-накрая Господ е чул молитвите им (на семейството и - бел. превод.) и я приел при Себе си. Бащата занесъл момиченцето в болница, където я прегледали и заявили: "Ако след 14 дни не се събуди, то тогава действително няма да е заспала, а ще е починала". Така с особеното Божие просветление Теодосия не я погребали, а я оставили в моргата. Момичето не било умряло, а потънало в летаргичен сън. В тези дни, когато тялото и, студено и безжизнено, лежало редом с покойниците, душата и пребивавала в задгробния свят. Ангелът-хранител и и показал райската обител.

- В рая е винаги топло, винаги има слънце - разказваше матушка - Там слънцето не е такова, като тук - там е голямо, голямо. И цветя цъфтят всякакви, има и небесни, и такива, като на земята. Тревата там е зелена, красива и всички пътечки са равни и чисти. Градините са много хубави, а ябълките са много сладки. Те са много червени и сякаш са наляти с мед. Птиците по дърветата са и малки, и големи, ще помислиш, че хора пеят, а то са птици.

Когато Ангелът-хранител искал да и покаже нещо ново от райската обител, той я качвал на гърба си и обяснявал, накъде ще полетят. Показал на Теодосия чертога, където пребивава Господ Иисус Христос и където е най-силната светлина в Рая. Около чертога има висока ограда, когато се отваряла, сякаш звънят звънци.

В чертозите на Господ пребивават само най-близките Му: Майката Божия, св. Йоан Предтеча, св. Николай...

Ангелът-хранител показал на Тедосия и огромния, цял в злато и прозрачен храм:

"Там такъв голям храм е поставен, че не може да се определи колко места им в него - за да могат всички праведници да отидат на служба. А в олтара на този храм има престол, върху него са поставени Евангелие и Кръст. От престола вода и така тече, такава сребриста вода. По нашето земно време, от единадесет часа се събират в чертога всички свещеници, предвождани от Христос и на небето се извършва велико тайнство. Свещенниците там служат в такива одежди, както и на земята. Ангелите в тази църква са много и всичките служещи - с кандила. И пеят така красиво и силно, че не може да се предаде".

Момичето питало:

- А защо в тази църква няма икони?

- За какво са ни икони?! - и отговаряли - ние всички живеем тук.

- А кога ще отидем в църквата на служба? - питала тя Ангела-хранител.

- Още ти е рано. Ще дойдеш тук втори път, тогава ще отидем.

Около себе си тя виждала много ангели, облечени с бели, розови, жълти дрехи. Когато кацали, скривали под дрехите си крилете си и по нищо не се отличавали от хората.

"А архангел Михаил е най-главният от всички (ангели - Р.К. ). Той има страшна работа, но на вид не е страшен и ходи облечен с червени одежди - продължаваше своя разказ матушка Макария - Той е такъв красив, бих го гледала и не бих му се нагледала. Те са винаги тримата: Михаил, Гавриил и Рафаил. На ръст архангелите не са особено високи. Дрехите им са дълги, сякаш кадифени, веят се от вятъра. Всички те са с къдрави коси, имат на главата си лентичка, завързана отзад, а връзките им висят и звънят. Те се разхождат в големия двор".

Матушка разказваше и за ония, които са се удостоили да достигнат до Рая:

"Там всички са млади, радостни, красиви, старци няма. Божията Майка само веднъж казва на кого и какви дрехи да се ушият. А на дрехите им има надпис с големи букви: отляво - небесен чин, а отдясно - името. Тук ние сме нетърпеливи, а там, на Небесата само радости протичат. Такава красота не може да се сравни с нашия живот.

В Небесното Царство има църковни обители, както у нас на земята са манастирите, стоят подредени и са построени толкова много, че никога не можеш да ги преброиш. А звънът на камбаните там никога не престава.

Живеят в малки домове, с прозорци от като от стъкло, но без рамки. Хората не могат да се преброят, толкова много постройки има, че като минеш, се удивяваш. А колко е светло там, колко е красиво! Най-красивата от всички е Божията Майка - Тя е ту със сини, ту с розови, ту с тъмночервени дрехи. Дойде тя и с нея бяха св. Йоан Кръстител, св. пророк Ирия, св. Николай Чудотворец и св. Екатерина. А няколко пъти около нея беше и св. Тихон Калужский. Той знаеше тогава, че ще приема името Тихона (след замонашването - Р.К. ) и ме галеше. Но в царството Небесно Божията Майка стоеше малко, повече пребиваваше на земята, където помагаше на тези, които я молеха за помощ.

Душата на починалия човек вземат трима Ангели: eдиният я изповядва, другият я причастява, третият я отнася на небесата. Всички, които пристигат на Небесата от земята, са под наблюдение, и ангелите-хранители ги наблюдават, за да не може никой да бъде отвлечен. И ето, настъпва четиридесетият ден, когато се определя къде ще отиде душата. Интересно е да се наблюдава как се извършва съдът и как ангелите вкупом се застъпват за душата".

Виждала е Теодосия и някои митарства: "Тези хора, които не биват спасени, отиват там, където "черните" обитават. "Аз се страхувам" - казвало момиченцето на Ангела-хранител. Но той я успокоявал: "Няма от какво да се боиш, аз винаги съм с теб".

Тя запомнила едно от местата за мъчения на грешниците: Това е буквално дълъг и мрачен коридор без край, а в дъното му има стаи-ниши, в които страдали и ридали нещастните. Видяла и "Смъртното поле" с измъчваните грешници, и "Мразовитото северно поле" - долина, която няма да обходиш с поглед, и разказва как стоят там търговки - млекарки, които наливат вода в млякото (за продаване - Р. К.) и го отделят от водата.

"Аз бях там цял ден, а Божията Майка вече ме търси "Къде е моята мъченица?". Когато Теодосия е била в Рая, тя отново много плакала и молила Царицата Небесна да и излекува крачетата или да я остави там. Божията Майка и казала, че тя няма да остане там, а ще бъде нужна на земята. "Аз няма да те оставя" - обещала тя на Теодосия. Преди да се събуди, момиченцето видяло как към бездиханното и тяло се приближили два ангела, всеки носещ купичка в ръцете си и питащи се един друг:

- Каква вода да и дадем, жива или мъртва?

- Жива - отговорил Ангелът-хранител.

- А как ще и дадеш живата вода?

- Аз сам ще и я налея.

След това тялото на момичето започнало да се затопля и тя се събудила.

Гробът на схимонахиня Макария,

при който непрестанно се случват чудеса на изцеления и които се записват,

с цел подготовка на канонизацията на подвижницата

Храмът в чест на Смоленската икона на Божията Майка,

построен от подаянията на вярвящите,

открили духовен лек от Бога чрез схимонахиня Макария

http://www.globalorthodoxy.com/502-bulgaria-novinarski-blok/2013-04-06-17-29-45/65800-2015-08-10-14-27-42